В България в началото на 10 век възниква богомилското движение, което бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров и после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания и пр. Богомилството не е пренесено от друга страна в България. То иде тук направо от центъра на Всемирното Бяло Братство. В славянството трябва да се търси неговата люлка. Богомилите в разни страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи и пр.
Богомилството отрано се разпространи в Далмация и Босна. В Далмация центърът на богомилското движение бил гр. Трогир, който бил в оживени отношения с Италия. Този град бил главният посредник за разпространението на богомилството в Италия.
Оживените отношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото, това показва и разпространението на имена от български произход в северна Италия. В окръга Турин в 1047 г. се споменава за една местност, наречена Bulgaro.
Споменава се в 1116 г. един благородник в Турин на име Bulgarello. В окръга Верчели в 1149 г. срещаме замък на име Вulgaro. В 1231 г. се споменава в Италия един благородник на име De Bulgaro.
В Италия богомилството прониква за пръв път към края на 10 век. Първото по-силно изявяване на богомилството в Италия е било към 1030-1065 г. Замъкът Монтефорте е бил тогава главният център на богомилството в Италия с ръководител Жирар.*) Бил устроен поход против Монтефорте. След превземането му, заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките, богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то е било вече доста силно там. В 1200 година папа Инокентий III поръчал на гр. Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпръки това те били избрани в 1205 г. за консули на града и даже съвършеният Шатиниози бил избран за камериер. В 1220 г. в Тоскана е имало вече около 50 души съвершени. Папа Онорий III в 1220 г. заповядал на италианските градове да изгонват богомилите, но изгонените богомили после пак били повиквани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като напр. Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпръки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвершените, помагали за отваряне на училища и салони за събрания. Богомилите са имали голям успех в Флоренция. В 1212 г. Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо училище в Поджибонси.
В това време богомилството проникнало и в Неапол . В 1224 г. то било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците.
В 1231 г. папа Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците. В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия. В 1254 г. папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия.
От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора из народните маси, духовници и пр., отличаващи се с своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от гр. Орлеан преминала към богомилството; оттам пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център бил замъкът Монвимер. В областта Перигор богомилството проникнало в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много души се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот насъвершените.
Много думи и изрази, останали в Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”. Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”.
Българинът Никита в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството.
През 1220 г. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против богомилството и последното даде сравнително най-много жертви на инквизицията.
През 1178 г се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма жестокост. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята.
През 1227 г. се създали инквизиционните комисии, които имали право да арестуват богомилите. А през 1232 г. се учредила инквизицията във Франция. Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му. Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине".
Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**)
При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните. Младежи дежурели при вратите на събранието и при най-малък знак за опасност богомилите се отегляли, ръководени от предани водачи. Тайната, с която трябвало да се заобикаля движението, го правело още по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им.
В Германия богомилството проникнало през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след избягването оттам на гонените албигойци. В 12 век виждаме вече доста силно богомилско движение в Кьолн. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция.
Тогаз е имало вече богомилски общества в Швейцария, Саксония, Бавария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция. През 1167 г. в Кьолнската катедрала повикали богомилите и един виден богослов Екберт влязъл в спор с тях, а след това били изгорени на кладата; те отишли на кладата с радост и ентусиазъм. Един от тях, Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: „Братя, бъдете твърди в своята вяра; от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа.” В гр. Бон на кладата били изгорени много богомили; споменава се за Теодорих и много други.
В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там е имало около 40 богомилски кръжока; много от тях са имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, е имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища.
През 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели.
Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление.
Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата.
В Испания богомилството се е разпространило в северната и част, съседна с Франция: Арагония, Каталония, Леон, Навара. В 12 и в началото на 13 век идели съвершени от Франция, за да проповядват. Папа Григорий IX въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата.
Казахме по-рано, че богомилите се деляли на 3 кръга: съвершени, верующи и слушатели. Верующите се приемали в кръга на съвершените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям. Благоговението им към съвершените било безгранично. Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр. Те не са били минали през посвещение.
Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Този брой намалявал след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. През 1241 г само в цяла Ломбардия се споменава, че имало около 2,000 души съвършени. Споменава се. че в гр. Верона те били около 150 души.
По време на гоненията актът за приемане в кръга на съвършените ставал при най-голяма тайна през нощта и гледали, да не се узнае това от противниците.
Съвършените били наричани още „Божии приятели”, добри хора”, „утешените”. Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Терминът „Катари” подхожда в същност за тях (от „Катарсис” – чистота). Привилегията, която имали, далеч не ги карали да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите.
Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. "Те искали да се върнат към живота на първите християни.
Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***)
При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае.
Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели. Богомилите се наричали един други братя и сестри.
Животът на съвършените бил прост и строг. Когато някой от тях пристигнел в някой замък или село, то всеки бързал да ги приеме, да им послужи и да им даде нужните средства за съществуване; един донасял хляб, друг – зеленчуци и плодове.
*) Когато Жирар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и че признава Бога, който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това виждаме, че тук нямаме никакъв дуализъм . И два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал и крепи всичко.
**) Виж Dollinger: Sektengeschichte; C. Smidt: „Histoire et doctrines des cathares ou albigeois", Karl Kiesewetter: „Histoire de l'ordre de la Rose - croix" (d'apres Ies archives de l'ordre).
***) Виж съчиненията на средневековния писател Евервинус, стр. 454. ,
