Погледнах лишея върху скалата. – И аз живия заради Нея – усмихнато ми каза той. – Никой тук ме не поглежда, никой за мен блага дума не отронва. Но, аз щастлив съм пак: Нейната ръка ме гали, благи думи Тя мен шепне. – Тя еднакво бди над теб и мене.
– Аз щастлив съм пак. Нейната ръка, ръката на Любовта ме гали.
*
Сърцето на Вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. – Ти раждаш ги, отглеждаш най-грижливо. Ти щедро даваш им живот.
От атома невидим до слънцата, пред Тебе всички са едно. Еднакво бдиш над всички, еднакво учиш – сал уроците различни са за всички. Различен път е за всички, но еднаква е към всички Твоята Любов. – По пътища различни у всички Ти ковеш сърца. Сърца Ти трябват. Комуто изковеш сърцето, той става съработник Твой: над по-малките от него той работи, над него бдят пък тези, кои над него са.
Така, вселената превръщаш Ти във велика школа, в която всички учат се един от друг.
Сърцето на вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. Кат майка бдиш еднакво Ти над всички,
Затуй, наричаш се Любов.
*
Любов си Ти и чистота. Чистота, защото си Любов. Защото. Любовта не би била Любов, ако не блестеше от чистота. Чистотата не би била чистота, ако не отразяваше Любовта.
Любовта е чистота, чистотата е Любов.
Хармонията вън и вътре в човека, наричат чистота.
Хармонията в световете, нарича се Любов.
Любовта е чистотата.
Чистота, защото е Любов.
