I

В ЧОВЕКА Бог живее –  
в сърцето и душата.
Той слънцето владее,
изпраща светлината.  

Във пътя си преходен,
човек е на земята
заробен и свободен.
Заробен е отвънка,
свободен във душата.

Във храма, в светлината,
владее Бог всесилен,
а храма е душата
и извор е обилен.

II

О, КОЛКО тъй отдавна слънцето е гряло,
изпращало за всички обилна светлина.
В гърдите ни със радост сърцето е туптяло
за младост, красота и светла бъднина.

Веч пролет наближава за тия, що гладуват
и търсят нажалени живота в тъмнина.
През сън те вече тихий глас дочуват:
„Ще бъде мир и радост, ще бъде светлина.

Ти щастие във себе си търси, с любов живей
и скърбите превръщай със вяра и усмивка.
Звезда във пътя ти тогава ще изгрей
на хоризонта светъл, над тъмната покривка."