Роден е на 5 април 1834 год. в Саг-Харбър на Лонг Айланд. Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния.
Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател. Една хумористична статия във в. „Union Demokrat" го направи известен и любимец на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери". В 1866 г. отива в Сан Франциско, пише във в. „Златната Ера" и „Театрална Хроника", а в 1868 г. е вече издател на „Stockton Gasette". През всички тия години, обаче, той не забогатява. Като сътрудник на „Демократ" печели по 75 цента на ден, а някога и по-малко и прекарва по собственото си признание само с една стара пушка, едно седло, две вълнени одеяла и много скромни дрехи.
Рицар на Духа, достатъчно е обаче за него да вземе перото в ръка и да се почувства като Крез. Стеснителен, срамежлив, много чувствителен, сам се подценява. Той не се поддава на чуждо влияние. В това време се запознава с някои от великите хора на американската литература, като Брет Харт, Марк Твен и др. Болен, с разстроени нерви, съвсем зле материално, в 1872 год. го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния. Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и проповедник.
Изпращат го на хилядогодишната изложба в Филаделфия и това е за него спасение. С цената на шест годишна тежка, мъчителна работа, като сътрудник на Нюйоркския „Graphic", той е полуспасен от материалните несгоди.
Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече.
И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя. Но не иска да научи това от тайни книги или чрез тайни знаци. Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот.
Но това е възможно само в самотата.
Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота.
Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1."
Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота.
Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата. Той имаше своя собствена философия и религия, които бидоха признати и споделяни от мнозина, когато той си замина (в 1891 год. 27 май).
Той бе псалмопевец на вечните неща и умен съветник за временните. "Небето се ражда от деня на дребните неща", казва той.
Това небе, обаче, не е друго освен умереност, икономия на силите. Тишина, умение в ръководството на живота, вярност в малкото и голямото, вярност към дребното и великото, знание и дело, дело и знание. Малцина са, които могат да добият това небе на земята, Затова мнозина са длъжни да се молят за него.
„Молете се и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори".
Можете да се молите зад тезгяха, можете да хлопате, когато вървите по улицата. Истинският стремеж към Дух и истина се изговаря в една секунда. Такива секунди са нужни. Не донасят ли те диамантени прашинки? А от такива прашинки се образуват скъпоценностите на нашата вътрешна същина.
