Б. Боев
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА
Новият термин „организатор" в биологията
Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни).
Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално.
Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле."
За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно. Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка. В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки.
Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона. Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба.
Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани.
Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр.
Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища.
Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е. се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е. се дължат на динамично действие.
Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора".
Психични фактори зад физиологичните процеси.
Психични фактори зад еволюционния процес
За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата. Отделя се и предният край на хидрата с пипалата и на нейно място се поставя отделената основа на хидрата. Тогаз става следното: на долния край (дето е била основата на хидрата), на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата (каквато е основата на хидрата), може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло.
От друга страна с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия. И наистина, в новото положение кое би било най-целесъобразно? При кой начин на реагиране хидрата ще употреби най-малко материали, енергия и време в случая: когато на обратния край (дето е била основата) се образува венец от пипала. И хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води със себе си изминаването на поляритета, превръщането му в обратен.
В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, но такива условия, които не се срещат почти никога в нормалния живот на организма. Следователно тук е нямало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме в формите и функциите на органите чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче, знае се, че за да може естественият подбор да действа, нужни са много поколения и дълго време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук без да е имал подбора възможности да действа, защото организмът се поставя за пръв път при известни условия, при които не е бил поставян никога досега и следователно подборът не е имал време да действа, пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук целесъобразността не може да се обясни по механичен начин. Обяснението чрез подбора е механическо. Но щом имаме целесъобразност и тя не се подава на обяснение чрез подборът, очевидно е, че тук имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособление, т. е. приспособлението, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес.
Има множество такива примери, изложени в по-раншни статии по биология в „Житно зърно" (год. 2 – 5), напр. опитите на Харисон, Бранд, Николас и др. Обаче и при простите опити, напр. при някой обикновен опит на Шпеман, Манголд и пр., пак се прозира действието на психичния принцип, понеже виждаме целесъобразност без действието на подбора.
Всичко това причини възраждане на неоламаркизма (психоламаркизма). Ламарк приема няколко фактора за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят.
Заключение
Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството. Нещо повече. Въз основа даже само на неговите изследвания вече науката идва да приеме аурата. А щом стане и това, тогаз вече въпросът за невидимия свят е разрешен в положителен смисъл. От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и пр. опитно се доказва, че съзнанието може да същества извън физическия мозък. И с това се разрешава един от важните въпроси, които са вълнували толкоз века човешкия дух. От друга страна щом се приеме психичния фактор зад еволюционния процес, то вече пада механическото обяснение на еволюционния процес. Тогаз не може вече животът и еволюцията да се обяснят чрез физикохимични, чрез механични процеси. От друга страна приемането на психичния фактор за физиологичните и еволюционния процеси, естествените науки все повече се приближават към окултизма, понеже последният отдавна е твърдял това. Нещо повече: Както има преходни степени между растението и животното, така има преходни степени и между минералното и растителното царство, напр. „течните кристали". Защото в природата всички царства са в генетическа връзка помежду си и това, което същества в едното царство, същества в зачатък и в по-нисшите царства. Така постепенно ще дойдем до схващането, че всичко е надарено със съзнание, че цялата природа е жива и разумна. А това е основно положение на херметическата школа.
-------------------------------------
[1] *) Виж „Житно зърно”, год. VІ кн. 1
