Когато Той се яви между нас и начена да говори за любовта, която е Бог, словото му беше музика, за която жадуваха сърцата ни и светлина, която диреха умовете ни. Затова всички ние, които обичахме светлината и музиката, тръгнахме след Него.
Планината беше окичена със своите пролетни украшения, когато Той ни заведе при седемте свещени езера и захвана да говори за великите добродетели, които се раждат от любовта, която е Бог, и за красивия живот на онези, които носят тези добродетели.
Един от нас Го запита: „Какво нещо е доброто, което ражда любовта? Как може да се познае то и как да прави човек добро"? Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека. Както се познават качествата и благата на плодовете от онези, на които служат за храна, така и доброто се познава от тези, на които е направено. А който иска да се научи, как да прави съвършеното добро, нека да гледа, как правят това светлината на слънцето и водите на изворите".
„Сега трябва да се научиш да възлюбиш всички същества, на които Бог е дал живот и които също като тебе дирят щастието. Любовта ти тогава ще бъде толкова голяма, че и смъртта ще победиш и нищо вече не ще е в състояние да ти причини скръб." Така рече този, който познава любовта, която е Бог.