Юнак е тоя, що се не бои да броди през пустинята или в бурна нощ из планината, но още по-юнак е, който ходи из трудната пътека да дири себе си.
Юнак е, който желязото превива като тънък клон, но по-юнак е тоя, що може да превие главата на своето алчно, дребно аз, за да го впрегне в ралото на Твоята нива!
Юнак наричат тоя, който може да укроти и яхне луд жребец и да препуска с него из полята, но дваж по-юнак е, който може да укроти лудия жребец на своя ум и с него да препуска из ширните поля на Твоя дух.
Юнак е, който пред витязи ярко знаме е развял, не бои се от шума на битката, но триж по-юнак е тоя, който от никого невидян, в късен час похлопва на вратата на отрудените и там оставя дял от своя мир.
Юнаци направи ни! Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли!
Псалом тридесети: ЯСНИНА
Ясна утрина раздига на изток кадифените завеси на нощта. Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе.
Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света.
Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба.
Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина.
И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си. Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти.
Като бяла книга е разтворена душата ми. Аз чакам Тебе, най-мъдрият, най-чистият, да напишеш в нея вечното, обновително слово, родено от твоята Любов и Мъдрост.
Аз те чакам. Ела в моя дом, защото днес денят е чист и ясен!
Псалом тридесет и първи: МЪКА
Мъката ми е като черна птица, разперила крила над мене. Отровен нож е забит в моето сърце и диханието ми е тежко като на роб, що влачи тежко бреме. Край мене е пустиня и няма жива душа да поднесе капчица вода до обгорели устни.
С кръвта си пиша, братя мои. Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря.
Някога кандило гореше в душата ми. Неговото кротко пламъче хвърляше здрач и радост. Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта.
О, как чакам бялата кротка ръка да го запали. Души ме мъката на тъмна нощ, умирам всеки ден, защото няма по-страшно от това, когато угасне любовта, когато се отдалечи от тебе Тоя, чието дихание носи радост.
Аз викам. Камшик на окаяние се увива около снагата ми и забива остри шипове. Бразди на тъмна кръв бавно текат надолу и капят по земята, заедно с моите сълзи. С тях пиша, с тях живея сега, братя мои. Дали ще дойде отново ден на радост? Ще се протегне ли десницата на Благия по моите рани, ще запали ли отново угасналото кандило?
На Тебе се моля. Направи да чуя отново тихата песен на утринта, когато пастирите тръгват със своите стада и росата блести с много багри!
Благословен и велик! Прати белия воин да разсече тъмните крила на Дракона, който хвана душата ми в колелото на зодиака.
Аз те чакам, аз викам по Тебе, защото си благ и милосърден!
Направи да прозвучи заглъхналата тънкострунна вùна, както тогава, когато посрещах с нея сините очи на деня и пеех химн за слънцето.
Душата ми е като земя, заета и оставена от вражески войски. Нозе на чужденци са тъпкали по градините, и нивята са пусти, изоставени. Глухи викове отекват като глас на умиращ роб, когото ръце на безмилостни палачи добиват с бич.
Аз Те чакам. Вярвам Ти, защото Ти си благ и милосърден!
Псалом тридесет и втори: ДЕН
Залязва слънцето. Пожар има на далечния запад. Той бавно гасне и на дълбокия тъмен свод трепкат звезди. "Не тъгувай" - казват те - "Утре отново ще видиш слънцето".
Аз събувам своите обувки, защото по тях има прах от преминалия ден, влизам в своя дом и запалвам светил ни кът.
От градината долитат сетните въздишки от заспиващите цветя, напоени с аромат. Пред мене е голямата книгата на мъдреците и аз се разговарям с това, що те са написали преведи векове.
Велика е Мъдростта, велики са тайните на света! Душата ми се препълва с благоговение сред тишината на настъпилата нощ. Аз поглеждам небето, опасано с пояс от звезди. Едно безмълвно тържество има на небето. Там виждам с очите си това, което няма в книгата на мъдреците. Със сърцето си го виждам. Сърцето пее тих псалом за Вечния - Последният псалом на отминалия ден.
Утре отново ще изгрее слънцето, ще литнат огнени стрели, земята ще вдигне синия воал на утрото и росата ще блести като елмази. Ще начене нов ден във великото безкрайно колело на дните.
Ако е отредил Вечният, ще видя светлите усмихнати очи на това утро и ще започна новия ден с първия псалом.
(Край)
