(Продължение от книга 1)
Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК
Человкът е изсечен из канарата на Божия дух! Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези.
И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка.
Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом.
Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми!
Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив!
Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ!
Псалом двадесет и седми: ОРАН
Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето.
Умът е рало. То бразди земята. Тя е цяла разорана и копнее за сеяча. Цялата земя плаче за великото сърце да хвърли семето и да се запалят по нивята златните пламъци на любовта.
Господ оре земята, хвърля семето и сам ще напълни житницата си.
Земята плаче за стъпките на сеяча, които ще преминат по наранената ù гръд, земята плаче за кротката ръка, която да посади кротост!
Земята плаче и бленува да заръми плодоносен дъжд, когато мълния ще разсече небето, ще замлъкне пак и през планините ще се метне седмобагра дъга!
Земята плаче и бленува за златото, което ще поникне, за чучулигата, която ще пее из нивята и ще отнася в небето радостта.
Земята, набраздена пъшка и копнее за кроткото лице на сеяча, чиито стъпки се чуват издалеко!
Псалом двадесет и осми БЯЛ
Ти си моето бяло знаме, ти си ми водач, пастир и оазис в пустинята. Когато в черна нощ минавам през водите на разбунено море, аз не уповавам на мощта и опита на стария плувец, що държи кормилото, а на Твоето будно око, що следва всеки миг залутания кораб.
Ти палиш светлинки в небето, Ти пропъждаш синовете на измамата, които плетат паяжини по кръстопътищата. Ти развързваш нечисти възли на прокоба и ни отклоняваш от пътя. където е поставена примката на лукав ловец.
Ти си ми водач и пастир. Твоите стъпки ще следвам, защото окото ти е препълнено с мъдрост, а сърцето с любов!
Ти си бяло знаме, светлина в нощта, пастир на душата ми и оазис в широката пламнала пустиня.
