Не само в сън - Аз помня и наяве,
в самотни мигове, как глас незнаен
нечакано ми прошепти. – Ръка
невидима завесата разкрива
на тъмно неведение. - Така
светкавично! - И виждам да обвива
везде и всичко жива светлина. -
За миг! - Ревнива, скрива тази страна
ръката пак. Отново мрак Но там
е вече моята мисъл. Там! - И знам:
не е измама таз страна и смисъл,
неписан се таи в гласа. – Промисъл
вековна. - И отново в суета
погребан заживявах, но мечта
ме трепетна отнасяше натам
и без да знам, че до-ще ден аз сам
подир мечтата си да тръгна в път,
отрано набелязан, и отвъд,
през планини, полета и пустини,
след мен победна буря да застине –
самичък изпредил мечти крилати!...