Мара Белчева

ПРОЛЕТ

Навлязохме със тихи лодки
в залива на пролетта.
В сърцата ни смирени кротки
грее слънцето на песента.
От люляка облъхан трепет
зове обречени крилца.
И вяра вярата подкрепя –
превръща старци на деца.
Зората наше е кормило.
Ветрецът, с розови криле,
песни в пътя ни постила
и към безсмъртното поле
– излъчили се виолини –
невидим движи ни лъкът,
Летиме по вълните сини:
пауни лодките следят...