Боян Магът

ЧАР

Облъхват ме размахани крила –
издигат, слагат ме - издигат пак.
И пак. И пак. - И тъй без край.
- На бряг задрямал ромоли вълнà и тайни
потихом му нашепва. И възсепнат
той чува песен от страни незнайни.
Обзет от трепет, ето че не знам
Не съм ли аз превърнат сам на трепет.

Не стихвай, не стихвай, не стихвай,
ти грейнала радост – родена
самичка от себе, стопена
навред и во всичко! - Не стихвай!
Носи се, носи се, носи се,
над днес и над утре - над време,
пространство - и тленното бреме
покитил, дух мощен, носи се!