Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание.
Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско:
„Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.”
Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат.
Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината,
Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви.
Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления.
Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно:
а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира.
б) Астралният мир, или психическата област.
в) Умственият мир, или духовната област.
г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир.
Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух.
„Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.)
Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.'
Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята.
Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега.
