Днес, всички очакват рухването на европейската култура и зараждането на една нова такава. И посочват се признаците за падането на първата: завоевателният дух, който е обхванал всички европейци и ужасното насилие, с което си служат в всички свои действия. Тия са белезите, които предсказват края на европейския изход.
Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и Наполеон, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух. И така са отминавали в историята.
Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!)
Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й.
Изменим ли нашия живот в семейството си, той ще измени и отношенията в съседния дом, а по-нататък ще измени и целия народ. Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните идеи, най-първо върху своите хора. Те са настоявали, бдели, работили усърдно, докато получат известен резултат, а след това и разпространението на своето учение. Началото на новото трябва да почне от нашите отношения, ако искаме да се изгради една нова култура.
А искаме, или не, новото си идва, въпреки нашите желания и разбирания. Но онези, които го чувствуват, че трябва да дойде, те спират погледа си на това, което съществува помежду им и се стремят него да изменят, да създадат нещо по-красиво, по-хубаво, по-велико.
Събитията днес се движат бързо и често с обрати. Те вървят по свои пътища и закони. Ние не можем да ги изменим. Да вземем участие в тях е рисковано. Те ще ни отхвърлят настрана, защото нямаме нужната сила да устоим на движенията им. Затова, ние трябва да урегулираме своите отношения според изискването на времето, в духа на новото и когато то изпълни всички души и сърца, ще се движи тъкмо от това, което ние сме създали.