ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
Участта на всички нови теории, нови разбирания и нови учения е една и съща:
– Erst wird die Sacheausgelacht,
Dann wird darüber nachgedacht,
Und schliesslich hat man's selbst gemacht.
Стара истина е, че окото говори, че то не лъже, че има писано в него. Много пъти сме чували да се говори от стари, невежи, прости хорица: „Слушай, истината да ми кажеш, гледай ме в очите", „по очите ти ще те позная" или „ако устата лъже, очите не лъжат" или „по очите го познах - истината каза" и т.н. Това и децата знаят; и те много добре разкриват тайната, написана в очите, като казват: „Бре, моята майка по очите ме позна", „не можеш нищо да скриеш от учителя или учителката, по очите ще те познае", или „веднъж излъгах и татко позна, че го излъгах - по очите видя" и т.н. Значи, на очите е дадено да съхраняват онова голямо съкровище на живота - Истината и да изявяват и разкриват всяко опущение против нея.
Дали само това носи и разкрива окото? Животът на душата е създал очите и е поставил два живи свидетеля за съществуването на душите в света. Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека.
Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде". Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота.
Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание.
И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота. Веднъж Христос разкрил тази тайна на хората, Той разкрил и живота на човека в окото. Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си. Чисто ли е окото, на него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете. В окото можем да намерим физическия и духовния живот на човека. Погледни окото на човека, там няма скрито покрито! Но погледни и проучи! Окото е било, е и ще бъде години напред, една гатанка и задача на човечеството за наблюдение, изследване и проучване.
Двойна е задачата на човешкото око. Първо: то приема образи от външния мир, т.е. в окото се отразява красотата отвън; второ: то изнася изживявания и впечатления от собствения вътрешен мир на човека, или то отразява вътрешната природа на човека. С други думи може да кажем: Сърцето на човека гледа през окото. Два дара, две богатства носи човек със себе си: окото и сърцето. Окото е сърцето на човека отвън, а сърцето е окото на човека отвътре. Или, сърцето е вътрешното око, а окото е външното сърце на човека. В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души.
Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото.
Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух.
Красиво е небето, дълбоко е окото.
Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост. Очите са душата на човека. Те са двигатели на неговия живот.
*
КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО?
Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото. Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите. Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата на ириса.
Тук е уместно да цитирам признанието на един шведски лекар върху неустановената страна на медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи на медицински отравяния се дължат не толкова на болестите, а на голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само тялото, а не и окото". И най-вярната диагноза не е тази на лекарите, а тази на собственото око. В окото е написано всяко опущение и нарушение от правилния живот според природата; и в окото ще намерим и начина на лечението по един естествен път. В окото най-ясно ще прочетем състоянието на човешкия организъм. Според науката за окото, за всеки човек има специален природен лекар и специална природна медицина.
В това отношение, човек може да бъде лекар сам на себе си. Външният лекар може да бъде асистент на вътрешния лекар в човека Де се крие вътрешния лекар? - В окото. Ето защо, необходимо е, човек винаги да носи със себе си едно малко огледалце: при всяка промяна на състоянието си да погледне очите си. Вероятно огледалото е било създадено първоначално човек да наблюдава очите си и по този начин да се проучва.
ЦВЕТОВЕТЕ НА ОЧИТЕ
По цвят има три вида очи: кафяви, сини и сиви. Както няма човек в света, който иска да бъде лош, така няма и черни очи в света. Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране.
Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята.
Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави.
Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир.
Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата.
На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност.
Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят.
Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око.
Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича.
*********
Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек".
Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието.
Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека.
Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото. Обаче, то е единственото нещо, което говори и разкрива невидимия свят. Безпощадно е окото към живота на човека, в него всичко се отбелязва. В него човвк ще намери хроникирани и отбелязани всички свои деяния - добри или зли. То съхранява архивата на човешкия живот единично. Щом човек съгреши, окото веднага потъмнява. Стане ли човек праведен, окото е вече ясно, бистро и чисто. Ето защо, с право може да кажем, че окото е барометърът за правилния живот на човека.
В заключение ще кажа, че врата и прозорец, и път да изучи и проучи човек себе си, е окото! Чрез него и по него към светлите чертози на чистия живот, далеч от всяка тъмнина, мрак и гибел!
