Уви, аз не мога да остана в този дом, той не е вече мой; защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове.
Шумът от неговите стъпки хлопа на моите гърди и това ми причинява болка.
Вятърът бушува, морето стене.
Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове.
ІІ
Твоята реч е проста, Учителю, но аз разбирам гласа на Твоите звезди и мълчанието на Твоите дървета.
Аз знам, че моето сърце е готово да разцъфне като цвят, че животът ми прилича на скрит водоскок.
Твоите песни, като птички от далечна снежна земя, долитат да свият гнездо в моето сърце, за да се опазят от горещината на април и аз доволен очаквам веселата пролет.
ІІІ
Аз ще изрека Твоето име, седящ самотен сред сенките на безмълвните си мисли.
Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот.
Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън.
Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце.
Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта!
V
Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе.
Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка.
VІ
Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах.
Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли.
Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.
VII
Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие.
Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината.
Тази е моята молитва.
Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия.
Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава!
VIII
Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата.
А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието.