Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193

Естествена е обичта, привързаността на хората към отечеството им. Естествено е желанието им да го видят свободно, могъщо, напреднало във всяко отношение. Естествен е, следователно, стремежа да се мечтае и да се работи за Велика България. Защото любовта към себе си, към семейството си, към родния си град или село и към отечеството си, представляват стъпки, които водят към великата и безгранична любов към всички.

Не ще съмнение, че вътрешния смисъл, същината на всички гореизброени форми на любовта, е в тяхната непрестанна еволюция, т. е. в оная непрекъсваема свещена нишка, която води от любовта към себе си към Божията любов — любовта, която обгръща всичко.

Ето защо, противоестествен е, против закона за еволюцията е стремежа да се създаде един такъв идеал за велика България, който би бил противен на интересите на другите народи, следователно, противен на интересите на Божественото съзнание, което обгръща всички народи, следователно, противен и на истинските и добре разбрани интереси и на самия наш народ. Защото Божественото съзнание, включва, в пълно хармония, истинският интереси на всички народи, в които няма и не може да има взаимни противоречия, както няма такива между органите на един организъм при неговия естествен развой.

Велика България може и трябва да се изгради. Но тя трябва да се изгради не със силата на меча, но със силата на Духа! Нейният основен принцип трябва да бъде не да взема, да потиска, да изсмуква, да разделя и да владее, а напротив — да дава, да разпръсква щедро навсякъде и безспир великият духовни съкровища, които е придобила в своето могъщо вътрешно творческо усилие, без да пролее капка кръв, без да насили когото и да било.

Животът се нуждае от велики народи, велики по своята духовна мощ, велики по своето разум но устройство, по своето всеобщо благоденствие, по своята истинска култура, по своята наука, изкуство, музика, литература, по своя възвишен, хармоничен, разумен, добродетелен и здрав човешки живот. Животът се нуждае от истински велики народи, които са велики именно за това, защото в тях няма мизерия, няма невежество, няма ограничения, няма престъпления, тъма безработица, няма гладни и голи, няма насилия и братоубийства, а има цъфтяща култура, има работа, просторно светло жилище, здрава храна и всички възможности за индивидуално развитие и усъвършенстване за всички негови членове, има простор, свобода, светлина, има истински човешки живот за всички.

Такъв велик народ ще бъде за пример и образец в света. Той ще пръска навсякъде светлина, ще грее като слънце и към него ще бъдат отправени очите на всички останали народи. Такъв велик народ ще пребъде във виковете. Неговата слава и мощ няма да рухнат като картонен замък, както рухва всяко величие, изградено със силата на меча. В такъв велик народ ще се родят велики души, велики умове, велики характери и сърца — велики гении във всички области на живота, които ще създадат наука, литература, изкуство и всестранен културен напредък, каквито светът досега не е виждал. Защото един такъв велик народ ще бъде под постоянната закрила на Бога, озарен от Неговата благодат, той ще бъде Негово любимо чадо.

Обичайки отечеството си и схващайки, че то има нужда от един истински разумен и здрав национален идеал, който не ще го изведе към катастрофи, ние сочим именно този току що описан идеал за идеал на нашия народ, за идеал на всички братя и сестри, българи, в чийто души блика истинско чисто национално чувство, неопетнено от омраза към който и да било чужд народ и неподтикващо към никакво насилническо действие.

Разглеждайки нашия национален идеал за велика България, ние не можем да отминем с мълчание и въпроса за „нашето“ —въпроса за българите и българските земи под чужда власт.

Това, което е истински наше, никой не може да ни го отнеме — то не може да избяга от нас. Това, което е истински наше, ще дойде само при нас, когато ние изправим напълно някои свои грешки на миналото. Ако то, за наказание, насилствено ни е отнето, то ще ни бъде предложено доброволно, мирно, когато времето за това дойде.

Ако бъдем разумни, ние ще получим доброволно, с мирно разбирателство всичко, от което имаме истинска нужда.

Защото Бог бди непрестанно над нас, индивидите и народите, като вечен, всемогъщ и абсолют, но безпристрастен съдия. Той взема и Той дава, Той наказва и Той дарява и на Него ние трябва да се уповаваме и от Него да очакваме, а не от силата на меча.

Да оставим на Бога, на Провидението, на върховната световна Промисъл да разреши въпроса за тия наши вземания-давания, а ние да се заловим здраво за изграждането на истински велика, духовно и материално цъфтяща България.

Защото истинското величие на един народ не е в големината на територията му, нито в многочислеността на населението му, нито във военната му мощ, а в неговата истинска култура — в духовната му мощ, в разумния живот, във всеобщото благоденствие, в неговите постижения, които го определяте като носители на култура и светлина.

Следователно, истинското величие на България ще се достигне само по пътя на разумни, мирни творчески усилия за превъзмогване на множеството пречки от вътрешен характер и за изграждане на нов смислен, красиво, свободен живот в който ще има блага и условия за развитие за всички индивиди.

Велика България ще бъде плод на вътрешна работа, на вътрешни духовни усилия за себепревъзмогване.

Пламен.

ИСТИНСКА РАБОТА

Вярата е отношение между души,

които имат едно и също верую.

Учителя

Правилни отношения между хората не могат да съществуват, щом те нямат едно верую. Разумни отношения между души има, когато те са поели един и съши път и следват една и съща идея. Трайни отношения може да има само между разумни човеци, които служат на великото и красивото в живота. Дребните пречки с които се сблъскват не стават причина за нарушение на отношенията. Те носят дълбоко в себе си оная велика сила —вярата, която, ако съвременните хора биха умели да придобият в съвършенство и пълнота, те биха дали друг образ и вид на света. Те биха дали силен тласък на застоялото човечество. Ако съвременните хора биха имали вяра, те напразно нямаше да губят сили и средства да се самоунищожават, a щяха да употребят тия сили и средства за благото на човечеството, за създаването на една възвишена култура.

Днес света е изгубил вярата си. По право, отклонил се е от -истинската вяра и се държи във фалшивата, гони придобиването на временни блага. Той егоистично гледа на нещата и работи само за себе си.

А истинската работа на човека е за вярата!

Истинската работа на човека е да работи за Бога!

Истинската работа на човека е да работи за Царството Божие, защото казва се, че Бог е направил човека, значи човек е Негов син. Освен това в молитвата си се обръщаме към Бога с: „Отче наш“ . . . значи Той е наш Баща. Ако синът не работи на нивата на баща си, той го е напуснал; той се е отклонил от Него, не живее в Неговия дом. Когато човек работи за Бога, за Царството Божие, той изпълнява истинската си задача.

Истинската работа на човека е когато той работи за Бога.

Смисълът на човешкият живот е, когато той работи за великото и красивото, не за лични облаги, а за благото на всички същества. Човекът трябва да разбере, че е клетка на великия космичен организъм и че трябва да е във връзка с живите закони, които го управляват и да изпълнява функцията, която му е дадена.

ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЛЯТОТО

Лято! Това е най-доброто условие, което природата дава на човека и на всички живи същества. Лятото носи здраве и живот, подкрепва, хармонизира и тонира силите. През лятото природата ни дарява щедро. Лятото ни дава енергии и сили. То носи животи.

Използвайте лятото разумно!

Мнозина се оплакват от разстройство, от болки и бодежи. Всички тия разстройства ще изчезнат, когато се свържем разумно с благата, които ни носи лятото. Ако се оплакваш от разстройство, а спиш при затворен прозорец и съзнателно се лишаваш от чист въздух, пушиш, ядеш неприродосъобразна храна и не пиеш чиста вода, ти не можеш да използваш и асимилираш силите които лятото носи.

От неговите сили може да се ползва само онзи, който се свърже с тях.

От неговите сили може да се ползва само разумният, който има връзка с природата и познава нейните пътища. Както от плодовете на едно дърво може да се полазва само онзи, който отиде при дървото и се качи на него да си набере. Ако чака далеч някъде, някой друг да му занесе плодове, той не ще вкуси от тях.

Лятото всеки лично може да използва! Затова правете разходки край морето и полето, правете екскурзии на планината.

Планината, морето, полето! О, какъв простор откриват, колко здраве и енергии носят те!

Лятото носи плодове, изобилни зеленчуци. Чрез тях то ни дава най-здравословна енергия. Употребявайте поне едно лято зеленчук и плодове, като изхвърлите разните консерви и от животински произход храни и вие ще се почувствате напълно възроден, обновен и с нови сили човек.

Лятно време е, топло е вече. Отвори широко прозорците на спалнята си и ще видиш как тялото ти ще се закали. Прави сутрин рано разходка, екскурзии до планината, използвай най-разумно времето си.

През лятото зреят най-хубавите плодове, златно-жълтото жито, цъфтят чудно хубави цветя. Плодовете и цветята на една душа също така могат да цъфнат, когато влезе да живее във вечното лято, в разумният живот, когато се свърже с първопричината на нещата, когато намери извора на живота.

Има лято, което трае три месеца, а има лято което трае вечно. През първото зреят плодовете и житата, а през второто зреят плодовете на душата, цъфтят култури и цивилизации. Второто лято зависи от нашата разумност, от вътрешното ни разположение към възвишен живот и култура.

Да използваме лятото на чист въздух, слънце, чиста вода! Да заживеем във вечното лято на Божествената култура!

__________________________

Благата на живота са дълбоко скрити в природата и човек трябва съзнателно да работи за да ги открие.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Вярата като път към успеха в живота

(из неделната беседа „Синаповото зърно„– 18.04.1937 г.)

„Да имате вяра колкото синапово зърно“

Вие живеете в един културен век, във век на любов към знанието. Вие живеете в един век на изкуството, дето човек трябва да работи. Сега вие се намирате в положението на богатия, който след като дълги години е живял в своето богатство, не намерил щастието си, и като мине покрай някой овчар, започва да му завижда, че живее много спокоен, безгрижен живот. Овчарят пък завижда на богатия.

„Вяра, колкото синапово зърно“. Какво означава думата вяра? В еврейския език, силата на думите седи в съгласните букви. Думата Бог, запример на еврейски език се пише от четири съгласни: Иеве — Йехова: иод-хе-вау-хе. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципът, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна — вау — който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с три букви, а някои — с четири. А така, както думата е в български език тя има три гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, о, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата а, о, и, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва една от тях, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Най-голяма вяра човек има в себе си. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва това става. Някой мисли, че това което вярва няма да стане. И като не стане, започва да се обезверява. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са предсказвали някои неща, и каквото са предсказвали, не е станало. Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието. Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето й. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, но човек може всеки ден да развие вярата си. От времето на Мойсея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата.

Мойсей казваше: „око за око, зъб за зъб“. Обаче Христос каза: „В това няма да вярвате. Сега ще бъде точно обратно.“ Мойсей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите по-малко. И Мойсей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Мойсей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации. няма граници. Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството. Мислите ли, че ще се роди един гений или светия? Има ли някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черния човек не може да бъде светия. Двама души като се женят трябва да имат едно верую, един Бог, в когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират закона на любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви.

Сега аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Досега вие сте правили само проби в женитбата. Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на земята женитба, не е нищо друго освен проба, освен съдружие. Нищо повече. Според мене истинска женитба, т. е. женитба по любов е онази, когато мъжът и жената като се оженят никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото на-правят единия или другия, те да виждат само доброто. Ако има няколко души само помежду ви които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад.

Освен това вие нямате още и религия. Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа.

Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа. Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ.

Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую.

Такива души са свързани със закона на любовта. Те работят за идването на Царството Божие на земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и объркаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, светии, че като отидат на небето да вземат първото място. Това не е смисъла на небесния живот. Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Никой не е доволен от сегашния живот. Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура. Ако разгледате вярванията на сегашните хора ще видите, че там няма нищо Божествено. Каква култура е тази мъж да бие жена си и обратно? Ще кажете, че тоягата с излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Какво нещо е боят? Разбирам да набиеш някого, но да му дадеш нещо, като един от старите светии. Той имал обичай като идвали при него просяци първо им удряли толкова плесници, колкото златни монети те искали. Като отивали дома си, бедните казвали: биха ни, но поне ни дадоха нещо.

За да се измени този порядък, в който сега живеете, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате като руда през голям огън, вие ще може да извадите златото, което е скрито в него. Всички хора трябва да минат през огън. Затова и Писанието казва: всичко старо трябва да изгори. Онези от вас които не могат да тълкуват нещата, казват: какво ще остане тогава като изгори светът? Ценното ще остане. Вие влизате в един град и се чудите на красивите му здания. Идете в Ню Йорк да видите там 25 етажни здания, в които живеят не по малко от 250 фамилии. Красиви са тези здания, но най-ценното — слънцето не прониква в тях. Те са целите затвори. Но ако ви се падне да отидете в някой от крайните квартали, като Баури, в който живеят повече от 50,000 души вие едва ще излезете от там здрав и читав. Едва ще се запазите да не ви оберат. Но от калта на децата няма да се спасите. Те ще ви накалят и като излезете от там всички ще знаят, че сте минали през този квартал.

Казвам: И сега е същото положение на земята. Кой светия, който е дошъл на земята, не са го оцапали? Кой християнин на времето си не е бил преследван? Пък и до днес още се преследват хората с нови идеи. Какви ли епитети не са турени на жената. Когато един писател иска да въздигне една жена, той ще окаля друга и след това ще представи един морален човек, който ще повдигне тази паднала жена. Питам: по този начин на възпитание, от толкова хиляди години насам колко мъже и жени са се повдигнали? Желанието на човека да повдигне света трябва да бъде лично желание. Всеки сам трябва да пожелае да се повдигне. Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи те ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение Ако това беше възможно и лесно, защо Христос, когото считат за божество, не може днес да оправи тия петстотин милиона християни и да ги тури в правия път? Че какво ни препятства? Защо не можете да измените човешкото естество? Никой не може да действа против вярата на човека. Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че у нас трябва да действа желанието, да изпълним волята Божия. Значи нашата воля и волята на Христа трябва да действат в една и съща посока. Когато волята на хората се съединява в едно, тогава те стават силни. Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път.

Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат. Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте. По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина. Същото може да се каже и за човека.

Най красивите и възвишени мисли, чувства и желания на човека се създават при най-голяма топлила и при най-голямо налягане

Най-голямата топлина в света, която е в състояние да разтопи и най-мъчнотопимите тела, това е любовта, т. е. тя произтича от любовта. Без любовта вие не можете да образувате тази голяма топлина. Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на любовта, със силата на любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането иде от духа. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се придобие без светлина. Дето е мъдростта, там е светлината. Има мъдреци в света, но за да добият нужната светлина и знание, те са минали през такива тежки изпитания, каквито вие не можете да си представите. Искате ли и вие да придобиете светлина и знание, да станете мъдреци, трябва да напуснете лесния път. Вие искате да влезете в небето, като място на забавления. Не, небето е място на щастливите хора, но щастието не е забавление. Щастието е нещо велико. То представя онзи истински живот, отдето може да се види смисъла на живота. Има ли този живот, човек ще може да се справи с всички свои мъчнотии, дето и да е, при каквито условия и да се намира. И сега, понеже сте на земята, вие търсите вашето щастие.

Имате право да го търсите, аз не съм против вашето щастие, защото и аз сам го търся. И аз имам щастието, но не е достатъчно само да се търси, но трябва да се разбира. Чрез искането човек може да намери пътя, по който щастието ходи, но по пътя на търсенето пък ще намерите мястото, дето щастието е заровило своето богатство. По пътя на хлопането ще намерите всички приятели на щастието, от които ще научите характера на щастието. Като намерите щастието, вие трябва да се научите как да се обхождате, да се отнасяте с него. При сегашните разбирания на нещата, макар и да минавате за религиозни и за духовни хора, вие още не сте такива.

Казвам: вие трябва да носите в ума си само една идея — да учите. Този съвет ви давам. Не вземайте нещата в тяхното статично положение. Не вземайте работите в тяхната съвършена форма. Никога не желайте да бъдете най-добрият човек, нито най-богатият, нито най-ученият. Не мислете, дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на земята да бъдете в даден момент или господар или слуга, или учител или ученик. Това е един практически метод, чрез който човек може да се освободи от тежестите си. Щастието, което човек има е само един момент през деня, то е моментно. Един човек може да ти бъде верен само в даден случай. Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя. За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене и искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никакъв начин няма да задоволя вашето желание. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа. Това не показва че любовта ми към вас е по-малко, отколкото, ако бих ви услужил . Следователно, да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужиш във всички негови желания.

Ако пък му дам всичко каквото иска, тогава ще кажа: ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността от своите желания. Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки. Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си. И сега хората са свободни, да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: защо Господ е направил света така? Хората сами си създават нещастия.

Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека. Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. Запример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плаваш. Ако не знаеш да плаваш, ти непременно ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силата на парите, ти и там може да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Сиромашията е пробния камък, чрез който човек познава хората. Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията за да ни изпита. Изследвайте човешките души. Всяка душа е един велик свят. Ако искате вашата вяра да бъде силна, трябва да напуснете вашите детски схващания за Бога. Вие предавате на Бога човешки качества. Силата и величието на Бога седи в това, че той търпи всички глупости. Той всичко вижда. Няма нещо, за което да му се оплачем, да не го оправи. Затова не трябва да роптаем и да се оплакваме, защото Бог всичко вижда и всичко оправя. Така да разбираме Бога, — това значи да имаме вяра която всичко може да направи. Бог всичко може да направи за да подобри живота на хората, но хората трябва да имат вяра в Бога, и да знаят, че всяко нещо иде на своето време, който така разбира той има вяра. Ако вие се смущавате, това показва, че вярата ви е слаба. За да имате вяра, вие трябва да обичате Истината. Синаповото зърно е свързано с истината. И дисхармонията и недоразуменията между хората — между мъжете и жените — се дължат на изгубване на вярата. А отсъствието на вярата показва че няма любов. Защото можете да вярвате само на онзи, когото обичате. И когато някоя жена се оплаква от мъжа си, че бил груб, че я тормозил и пр., това показва че тя не го обича. В такива случаи нека се съберат десет сестри, да се помолят за него, нека му изпратят своята любов. Нека всички сестри го обикнат чрез неговата жена. Ако те успеят да го обикнат, той ще започне другояче да вижда жена си — в друга светлина — ще я види по-красива, по-добра и пр. Тогава каквото направи жена му, всичко ще му бъде приятно. Същият закон може да се приложи и от мъжът. И ако вие страдате в живота, вие страдате от безлюбие. Вие искате да поправите света с педагогически правила. Педагогика без любов нищо не струва. Щом дойде любовта, педагогиката идва сама по себе си.

И когато човек започне да живее по закона на любовта, той навсякъде търси и намира Бога — в светията, в гения, в грешника, в животното, в растението, — навсякъде търси Бога. И само когато всички хора започнат да живеят по този закон, — да търсят навсякъде Бога, те ще изправят отношенията си, недоразумения и противоречия между тях няма да съществуват и ще влязат да живеят в истинския живот. Само така хората могат да си помогнат и Бог ще им помогне, и ще разберат, че има един който всякога ги обича. Все има нещо, за което Бог ни обича. Той е вложил у нас нещо, за което ни обича. Най малко, Той е вложил своя живот в нас. Дали ще бъдем на земята или в онзи свят, все ще се намери някой, който да ни обича. Любовта не може да се унищожи. Никой не може да живее сам. Човек трябва да обича и да го обичат. Ако ти не можеш да видиш Бога във всички форми, както действа, ти не можеш да бъдеш щастлив човек, — и ще се натъкнеш на много съблазни. Съблазните ще дойдат, но за да се избегнат, човек трябва да изпълнява волята Божия. За да избегнете съблазните вие трябва да виждате във всички хора доброто. Така като разбирам хората, аз зная, че никой човек не мисли лошо. И за мъжа и за жената мога да кажа същото. Дълбоко в себе си нито мъжът, нито жената имат желание да направят някакво престъпление.

Престъпленията, които хората вършат, не са техни, те са съвършено чужди неща. Човек може да се огреши, но това състояние е чуждо, не е негово. Когато съгреши, човек си въздъхне и казва: Има нещо у мене, което не харесвам. От где е дошло и аз не зная. Дълбоко в душата си той съзнава, че не е направил добре и се измъчва. И той се чуди, как не може да се освободи от него.

Вашата любов определя посоката на вашето движение. Вие сте дошли на земята защото сте имали любов към нея. Ако имате по-голяма любов към слънцето, отколкото към земята, вие ще можете да отидете и на слънцето. Когато не обичате живота, вие не го разбирате, и той е пълен с противоречия; но когато обичате живота, вие го разбирате и ви е приятно, че живеете. Това значи да имате вяра като синапово зърно. Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина, или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия, и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред.

Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване и суеверие, а жива положителна вяра, която отмахва всички пречки от пътя на човека. Вие сами си създавате пречките по закона на негативното внушение. Вие казвате, че работите ви няма да вървят и наистина не вървят. По такъв начин вие сами се самоосъждате. За да ви върви в живота, кажете си: Бог ме е изпра-тил на земята, дал ми е отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа която започвам ще върви защото е Божествена. Тя не може да не върви. Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека каже, че ще живее добре, че може да се разбира с жена си. Не е въпроса само да предприемате една работа, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Различни положения и служби ще заемат хората, но при всичките си отношения, те трябва да се споразумя ват, да знаят че са служители на един велик закон в света. Каквото и положение да си представиш в ума, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Защото законът е следният, това което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това което най-малко искаш, от което се страхуваш, да не ти дойде до главата, и то ще дойде.

Затова турете в ума си положителната мисъл:

Не сме ние, които ръководим света.

Чрез своята любов, чрез своята мъдрост, чрез своята истина и сила Бог е определил нещата. Той е предначертал пътищата на всички живи същества. Бог се грижи за вашия ум, Бог пребъдва и ръководи вашия ум — затова вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Вярвайте във всеки човек чрез когото Бог говори. Който говори от себе си, не го изслушвайте и му кажете: ще опитаме това нещо, и ако се укаже вярно, ще го направим. А онзи. чрез когото Бог говори, вярвайте в това, което ви казва, и го приложете в живота си и то ще ви даде плод. Това значи да имате вяра като синапово зърно, това значи да имате вяра, която да ви издигне в живота.

ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА

Фабр Д‘Оливе

(продължение от бр. 192)

Според Платона, египетските жреци са изработили образци на мелодии и хармонии, които гравирани на плочи, били изложени за всички в храмовете. Не се позволявала никаква промяна на тези модели. И понеже едни и същи закони управляват музиката, живописта и скулптурата, произведенията на тези три изкуства са продължавали своя живот в течение на десет хиляди години. Платон, отбелязвайки този голям период от време, и, като че ли предчувствайки, че следващите поколения ще погледнат на него със съмнение, повтаря: „Когато аз казвам десет хиляди години, то това не е само един израз, но означава буквално десет хиляди години: така, на този институт трябва да се гледа като на шеф д’ьовр на законодателството и политиката.“

Стариността на тази музикална система се доказва от нейната универсалност. Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия, Китай. Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите. Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите.

В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците.

Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави.

Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите. Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина. Дълбок моралист като законодателя на персите, той е прониквал в научните принципи като Питагор.

Музикалната система на неговото отечество му е била напълно позната и изглежда дори, че той е бил — вещ и в изпълнението на музиката. В книгата Луп-Ю четем, че когато този философ свирел един ден на Кинг, един добър селянин, който минавал покрай неговата порта се спрял да го послуша, и, трогнат от хармонията, която този инструмент предавал, се провикнал: „О, с какви велики неща е изпълнена душата на този, който свири така!“

Обоготворението, което Конг-Тзе храни към музиката, той го е почерпил от свещените книги на своя народ, тези книги не говорят друго за музиката освен с цел да я хвалят и да разказват за нейните чудеса.

Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с небесните духове. Нейната главна задача на земята е да успокоява страстите. Тя е, която учи бащите и децата, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности. Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал:

„Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него. Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на китайците, които говорят за музиката.

Пан-Ку, най-прочутият историк на Китай, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката. Поетите и ораторите са я определяли като ехо на мъдростта, царица и майка на добродетелта, вестители на волята на Върховното Същество; наука, която разкрива Бога в човека и го води към Него. Писателите от всички епохи й приписват силата да привлича на земята висшите същества, да извиква душите на умрелите, да вдъхва на хората любов към добродетелта и да ги подтиква към изпълнение на техните длъжности „Желаете ли да узнаете, казвали те, дали една държава е добре управлявана, дали нравите на нейните жители са добри или лоши? Изследвайте музиката която владее там.“

Размишлявайки върху тези идеи, които хората като Питагор и Конг-Тзе са еднакво приели и са ги придали на своите ученици в най-отдалечени страни, след като са ги почерпили от свещения книги на два от най-старите народи на света, трудно е да ги считаме за лишени от всякаква основа и да приписват само на случая тяхното необикновено сходство. Струва ми се, въпреки мнението на Делаборд. който е написал своите четири тома само за да докаже превъзходството на нашата музика, че това превъзходство съвсем не е доказано, и че никак не изглежда, както той казва, че древните били пълни невежи по отношение на това изкуство. Напълно вярно е, че нашите модерни симфонисти, не можейки да разберат нищо от чудесата, за които говорят древния, се задоволяват с това да ги отричат; но отричането не е отговор и не е достатъчно да се каже за едно нещо че не е вярна, за да бъдем сигурни, че е така.

То трябва да се докаже, но това е невъзможно, особено когато се взема за необоримо доказателство разсъждението, което им внушава собственото самолюбие, затваряйки ги в един омагьосан кръг: ний сме извънредно много напреднали в музиката и нашата музика е най добрата от всяка възможна музика: но ние не можем да видим в нея това, което древните са виждали в своята музика, нито да упражним с нея въздействията, които древните считат, че са упражнявали: следователно, древните са невежи, фантазьори, некултурни. Много добре. В този отговор недостатъка е само един: че тук се взема за доказано това, което трябва да се докаже. *)

____________________

*) Настоящето е извлечение от книгата на Фабр д'Оливе, знаменит окултист, музикант и ориентолог, под заглавие „Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии с митологията на древните и с историята на земята.“

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Виденията на Жорж Вашингтон

Малцина ще повярват в онова, което известният Жорж Вашингтон е преживял в 1776 г.

Един ден през тази година той се намирал във Валей-Форш, когато имал едно интересно видение в картини.

Тези: картини са му дали ясната представа за борбата между северна и южна Америка — борба, която се е водила за освобождението на робството.

Това свое преживяване, той го разказал на един от своите офицери Антони Шерман. Последния, няколко време след това го разправил на своя приятел Братхам, който го и публикува.

Генерал Вашингтон бил него ден в своя кабинет, където работил. Унесен в своята работа, той неочаквано вдига глава и вижда пред себе си една извънредно красива жена.

Нейната красота го замайва — и той остава захласнат — без да може да й проговори.

Най-после се съвзема и я запитва защо е дошла.

— Какво търсите тук мадам? — запитал той развълнувано.

Тя не отговорила нищо, а само кимнала с глава.

И в тоя миг се случва странното.

Генералът изпаднал в едно странно състояние на духа, изгубил волята си и не виждал нищо друго пред себе си, освен красивото лице на непознатата и нейните хубави, проницателни очи.

Неочаквано пред него се разляла една ослепителна светлина той видял онези картини, които се запечатали в мисълта му.

И в тоя миг чул един глас: — Син на републиката, погледни и научи!

Той се обърнал около себе си и видял, как една бяла пара се спуснала около него, — вдигнала се бавно и той видял една чудна сцена.

Пред него се разстлали в един план всички страни на земята. В този миг един чудно хубав ангел се явил пред Вашингтон и му показал една карта на градове и села, които като по чудо излизали от Атлантически и Тихия океани.

Ангела обърнал лице към юг и му посочил един страшен призрак, който летял над вселената, и сипвал жупел върху земята, от който хората бягали в панически бяг. Видял кърви и разрушения.

Видял, как хората се биели помежду си.

И всред развалините, които се очертали пред него, той видял отново красивият ангел, който носел на челото си надписа — „Съединението“, а в ръката си държал американското знаме, което забил между двата враждуващи лагера и казал — помислете че вие сте братя.

Какво по-хубаво предсказание за онази кървава борба между северна и Южна Америка — борба за освобождение на робството?

ТОДОР СИ ИДЕ

Обикновено сякаш след вечеря е най-удобно да се разказват разни случки из живота на хората и да се припомнят миналите нерадостни или радостни дни.

Бяхме се навечеряли и от дума на дума, разговорът мина върху предчувствията. Сестра С. чийто живот е богат с много душевни опитности си припомни за една много интересна случка в живота й през време на войната и със своят сладкодумен глас започна да ни я разказва.

— Това беше, започна тя, когато ставаха най-силните сражения на войната. Всички стояха с притиснати сърца и със страх очакваха да чуят някоя нерадостна вест от изпратените на бойното поле. Събуждам се една сутрин и много ясно чувам вътре в мене гласът на големият ми син Тодор да ми казва: „Мамо, идвам си.“ Тогава аз ставам и започвам да местя леглото му, да го нареждам и се приготовлявам за идването му. Мъж ми ме пита: „какво си се разшетала такава?“

— Тодор си иде — казвам му.

— Как, писмо или телеграма има?

— Не, тъй ми дума отвътре.

— Ти си полудяла ма, как може да ти дума отвътре, пък и не виждаш ли какви боеве стават, сега и прост войник не пускат от фронта, че един доктор ще пуснат.

— Не зная кого ще пуснат, но Тодор си иде.

В това време влиза син ми, гимназиален учител беше (вторият) и като разбира каква е работата, почва да се смее — мисли, внушавам си. Но аз продължавам да се приготвям за госта. Мина се обяд, аз постоянно чувам все неговият глас: „мамо, идвам си.“ Мина след обед,- свечери се, аз съм застанала до прозореца и все го чакам. Навечеряхме се, другите си легнаха, аз стоя до прозореца и го очаквам. По едно време мъж ми се събуди и като ме видя че стоя се развика: „Ти си полудяла ма, разбери, не може, да си дойде, там на бойното поле сега е огън как ще го пуснат.“

— Не, казвам му аз, Тодор си иде, и продължавам да стоя. Той се чуди, чуди, обърна се на другата страна и пак си легна. Мина дванадесет часа още го няма, но аз от вътре все чувам гласът му да ми казва, че си идва. Най-после към един и половина часа през нощта чувам един файтон завива по ул. Граф Игнатиев и спира пред нашата врата. Аз изтичвам и му отварям.

— Кой е, за всеки случай питам аз на похлопалия.

— Аз съм, мамо, а ти защо стоиш до сега?

— Тебе чаках, сине!

Като чуха хлопането, станаха баща му, другият ми син и всички се чудят и маят. Баща му само клати глава и не вярва на очите си.

— Какво има бе тате, пита го дошлият ми син.

— А бе майка ти ни подлуди днес — „Тодор си иде“, та Тодор си иде. Къде можех да й хвана вяра като зная какъв огън е сега там, а то на, дойде си.

— Аз през всичкото време си мислих за нея, каза син ми Тодор, по телепатия е разбрала идването ми.

Баща му още дълго време си клати главата и се чуди на странното събитие — тъй невероятно му се виждаше всичко това. Но по телепатия ли или по какво не зная, но това е, че аз през целият ден чувах да ми казва — „мамо ида си“.

И сестра С. замлъкна и се замисли. Всяка мисъл, спомен за най-любимият й син, който вече не е между живите й носи и радост, и скръб. Наистина, колко странни неща се случват в човешкият живот!

Benitta

Кон и кола

(басня)

Минал ден и сенките станали дълги, слънцето залязло. Млад колар, доволен от печалбата си, седнал на колата без особена грижа и покарал ало конче към прихлупената своя хижа. Карал той по равни друми и повтарял във ума си чуените на пазаря новини и глуми. Ала тука ненадейно прозвучала песента на Алча:

Моя хубава количке,

колко драга ми си ти!

Всичко твое като златно

пред очите ми лъщи.

Твойта красота ме радва,

твоят шум ме весели,

Твойта дружба ме окриля,

ти подслаждащ мойте дни.

Аз те любя, мое злато,

с чиста, искрена любов,

И за тебе безусловно

аз за всичко съм готов.

— Пей, повтаряй, Алчо, тези сладки думи, — отговорила колата. — Тя не са от тебе, нито пък за мене се отнасят, но ми веселят душата.

Мене веселиш, а себе си отвлича ш и тешиш. Песента е за отрудените питие неземно.

— Оскърбяваш ме, количке! Вярвай, че те любя, изповядвам ти се откровено.

—Туй е невъзможно, Алчо! До като съм аз товар, а пък ти измъчван подеремник, любовта не може да ни посети. И да дойде, ще се отврати. Тя прилича на вода: като нея търси свобода. Затвори вода в стомна, тя ще се вмирише. А любов при тирания, ни се „Казва, ни се пише. Кон кола не може да обича, колкото и да се врича.

Разговорът продължавал все на тази тема, докато коларят вкарал Алча в дама, а колата бутнал под саята. Рано сутринта коларят на незнайни пътници продал колата, за да отпътуват някъде далеч зад планината.

Алчо чул и хубаво разбрал. Дори гласът на сетното сбогуване в ушите му най-ясно прозвучал, но клетникът не отговорил, а се престорил на заспал.

___________________

Любов където посети,

Раздяла вече няма;

Семейство в светлата любов,

е ангелска поема.

Дядо Благо