Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182

Единственият път, казва Учителя, който може да послужи като основа за напредъка на една душа, е Любовта. — Оная велика любов, която изключва всичко индивидуално и егоистично, и ни свързва реално с Източника на живота. Тя е основата в живота. Без основа ние не можем да градим, не можем да растеш и прогресираме. Без основа нищо трайно не може да бъде на земята, нито на небето. Без основа всичко е временно. А с основата на Любовта, всичко е трайно и пребъдва вечно. Там, дето Любовта се слага основа, като душа на нещата, има успех, има живот, има смисъл и целта се очертава ясно.

Днес хората малко успяват понеже нямат Любов. Любов подир временното и нетрайното имат в изобилие, но вечна Любов, с която да служат в дух и в истина на живия Бог, нямат. Ако за основа на живота си хората поставят Любовта, много катастрофи и нещастия биха се избегнали. Ако Любовта Христова поне малко е залегнала в душите на всички, които се наричат християни, ще се избегне поне тая война, която сега се готви. Ако имаха тая велика Любов в себе си, оръжейните фабрики не биха работили с пълна пара за приготовление на най-големия ужас в света, те щяха тогава да употребят тая сила и енергия за културни и благородни цели.

Най-после, ония малцина, които се сметат за истински християни и които се стремят да положат за основа в живота си Любовта, ако се обединят и съединят духовните си сили, те ще могат да предотвратят грозящата опасност. Често, ние, човеците, сме нехайни и виждаме опасностите късно. Но нека не губим време и сили подир временните неща и удоволствия, а да положим основа на нашия живот. Ако имаш тая основа, ние ще бъдем обединени. Ако я имат всички идейни движения, ще се обединят, и тогава ще представлявате една мощна сила. Ако имаме тая основа, елементарните различия няма да бъдат причина за разединение, защото в Любовта има место за всички.

Да положим Любовта за основа, за да възраснат и другите Божествени добродетели в нас.

Събуди се спящи!

Колко велик, и красив, и пълен със смисъл, с радост и блаженство, е животът — истинският живот — ако ние го познаем и заживеем! . . .

Истинският живот! — познаваме ли го ний? Опитали ли сме го? Живеем ли го? . . .

Това, което ние прекарваме ден след ден, часовете и минутите, които се нижат безспир, дали ние ги изпълваме с живот, с истински живот?

О, не! Ние сме заспали в дълбокия сън на плътското, на грубо материалното, ние сме потънали в низшето, временното, илюзорното, ние си губим времето да гоним съблазнителни миражи, тогава, когато ни чака истинска работа, и . . . мислим че живеем.

Ние сме скъсали връзката си с това, което осмисля живота, противопоставяме се на неговите закони и казваме, че: „животът няма смисъл.“

Но това, което ний досега сме живели, не е живот. То е сън. То е губене на време, прахосване на ценни съкровища, пропускане на големи възможности.

А истинският живот, — животът, който е пълен със смисъл, с величие и красота, не е далеч от нас. Той не е скрит някъде в неизвестност. Той е в самите нас. И достатъчно е само да отворим съзнанието си за него, да се пробудим от греховния сън, за да протече той в нас и да ни донесе своите безценни съкровища.

Истинският живот е животът за Цялото. Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости.

Истинският живот е живот на творчество. Когато човек се свърже с извора на живота, когато той заеме своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник на велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие.

Истинският живот е живот на чистота. Няма нищо, което да задръства тъй много каналите, по които протича истинския живот, както нечистотата — физическа и душевна. Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот. Без нея, истинският живот никога не ще дойде. Само когато се очистим, ний ще го познаем.

Истинският живот е живот на будно съзнание. Има тъмни области в живота. Има периоди на изпитания. Има съблазни и изкушения, има тъмни сили в света, които използват слабите страни на човека, за да го тласнат по хлъзгавите пътеки на греха и смъртта. Затова, в истинския живот. съзнанието трябва винаги да бъде будно. Подадеш ли се на изкушението, истинският живот спира; преодолееш ли го, той отново протича през теб.

Истинският живот е живот е хармония с природните закони. В него яденето, спането, характера на чувствата, мислите и постъпките, са точно определени. В него всичко е в пълна хармония и не става никакво нарушение или противодействие на природните закони.

Истинският живот е живот на правилно разбиране. В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко. Всичко е ясно за този, който правилно разбира нещата. Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае. че, каквото сее, това и ще пожъне!

За него няма случайности, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна.

Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот.

И тогава през нас ще протекат бистрите извори на истинското творчество и всичко около нас ще се превърне в рай!

П л а м е н

Пролет

— Ето я, радостно извори

бъблят със шепота горски.

Сръчно цветята на кичури

пъстрят венеца й полски.

Бързат напред дървесата

бяла премяна да метнат,

жрицата — пролет в росата

бисерна, утром, да срещнат.

Птички и сребри талази

песен стъкмиха за нея.

Припкат дечица с възгласи:

— Поздрав на дивната фея!

Auroro

Цветна пъпка

Цяла зима пъпчицата

Кри се в своя топъл кът.

Що коприна тя изпреде,

Вън догде вилня студът.

Що платно красиво беше

Дето тя го изтъка;

Нишки розови отвътре,

Тя приплете със ръка.

И приготви си премяна,

Тъй красива беше тя.

Цвят прекрасен, нежно розов,

Цвят всред другите цветя.

И на своя светъл празник

И на своя ден рожден,

Колко гости тя покани

В дом от слънцето огрян.

В труд и песни тя не сети,

Как минаха зимни дни.

Пъпчицата, малка, цветна

Пролетни дочака дни.

Д. Антонова

За окултизма и окултната книжнина

(продължение от бр. 180)

V. Мястото на беседите на Учителя в окултната литература

Понеже в миналата статия говорих за двойния произход на окултната литература, то за да бъде мисълта ми по-пълна и по-ясна, в настоящата статия ще разгледам развитието на онази литература и учение, които са се развили под импулса на Христа, като последен израз на който се явяват беседите на Учителя.

Двата вида окултна литература имат много общо помежду си, и това е, което забърква читатели. Но за да не се бъркаме, ще изнеса основните черти на двете течения, — онова, което ги различава, това са методите за приложение на учението. Докато едната школа (източната) си служи с онези методи, които са прилагани при инволюционния процес на човешкото развитие, то другата (западната) си служи с нови методи, които сега се внасят в живота от Божествения Дух. Източната школа работи със знанието и методите прилагани при инволюцията, които са несъвместими и даже вредни в процеса на еволюцията. А западната школа работи със знанието и методите, които сега се внасят в живота и които са в хармония със законите и условията в настоящия момент на развитието. И когато изнасяме различието, което съществува между тези две школи, това не трябва да се тълкува като враждебно отнасяне към едната или другата, но само за изясняване на отношенията, които съществуват между тях и тяхната роля в човешкото развитие.

В литературата от източната школа винаги се силно подчертава личността и се издига в култ авторитета, — те са гаранция за верността на знанието, когато в западната литература личността отстъпва на заден план, знанието само за себе си е гаранция.

Тук няма повече да се спирам върху литературата от инволюционния период, но ще се спра да разгледам развитието на учението и литературата на възхода и да посоча онова място,- което беседите на Учителя заемат в тези литература.

За да разберем правилно мястото на беседите в окултната литература, трябва да видим, как е вървяло развитието на Божественото учение в развоя на бялата раса и заедно с това и на литературата на това движение.

Според Учителя, в развитието на балата реса, Всемирното Братство е изпратило последователно четири клона, които са били и са центрове и огнища на културата и светлина за епохата, в която са работили и работят.

Първият клон е имал центъра си в древния Египет — странете на пирамидите и на великите познания, които учудват съвременните учени. Велика наука е имало в Египет, която е загубена за днешната епоха. От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из гробниците и пирамидите. Самите пирамиди крият в себе си голямо знание и са ценна книга за онзи, който знае да чете. Но и това, което е запазено, е достатъчно за да ни покаже величието на тази древна култура.

Цялата наука и култура на Египет се е развила под ръководството на посветените на Бялото братство, които са известни на света под името Херметическа школа — по името на великия Учител Хермес. В тази епоха са били изнесени основните принципи на Божествената наука. Този клон е разпрострял дейността си и в Халдея и Персия и създава прочутата наука на халдейските астролози и мъдреци. В Персия те са работили под името Маздаисти, наречени така по името на Ахура Мазда — Бога на Светлината и доброто. Като главен представител тук имаме Заратустра или Зороастър.

Така че, под импулса на този първи клон се развива величествената египетско-халдейска-персийска култура — от която за жалост има запазено много малко. Външният израз е изгубен, но това, което е придобило човешкото съзнание през гази епоха, е запазено. В тази епоха имен но са положени основите на западноевропейската култура. Тогаз са посадени семената на тази наука и на тази мисъл и култура, които днес имаме. Това, което тогаз са проектирали великите посветени — днес е факт. И това, което днес ние мислим и проектираме, идеите и стремежи те, с които ние днес живеем, ще бъдат основа на бъдещата култура.

В този първи клон са изнесени основните принципи на Божественото учение. Тук са получили посвещението си и Мойсей, Орфей и Питагор, от които са почерпили мъдростта и знанието си Платон и неоплатониците и неопитагорейците.

И тогаз, всичката онази литература, която се е явила като изразител и разпространител на идеите на тази школа, принадлежи към литературата, която изнася идеите на Божественото учение.

Този клон е работил и в Индия, с представители Рама, Шри Кришна и Буда.

Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет. Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на Израил. През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване. Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие. До него време човечеството стига най-гъсто в материята. Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление. И този мощен импулс е даден от Христа, великия дух на космоса, с неговото идване на земята и проникване до нейния център. Литературата, която ни е останала от този клон, това са книгите на Библията — стария и новия завет, които съдържат голяма Мъдрост и знание и голямата житейска опитност на посветените от онази епоха. От същата епоха е останала и кабалата изложена в Зохар и Сефер Иецера.

Всички пророци и посветени от школата и преди явяването на Христа на физическото поле, са били във връзка с Него, и са знаяли за Неговото идване на земята. И това е, което ги е вдъхновявало. Но най-голяма дълбочина и мъдрост, разбира се, има в Евангелието, в което всека. дума, е пълна със смисъл и значение, и всеки стих и фраза е във връзка с космичния ритъм на слънцето. Затова, който човек чете Евангелието, той хармонизира мисълта си, и влиза във връзка с ритъма на слънцето, става едно повдигане на неговото съзнание, едно просветление на мисълта му. За да се разбере вътрешния смисъл на Евангелието, трябва да се подигне съзнанието на човека и да влезе във връзка с онези посветени, които са го писали, и които са били във връзка с Христа, които са били във връзка с великия живот на Космоса. Затова и днес, всички посветени от школата на Христа, и техните ученици, употребяват Евангелието като метод за връзка с Христа и влизане в хармония с Космичния слънчев ритъм. Следователно, от този втори клон излизат всички носители и разпространители на Божественото учение по лицето на цялата земя.

(следва)

В. П а ш о в

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески

(из неделната беседа „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!“ – 24.01.1937 г.)

„Както Мойсей издигна змията в пустинята, така

трябва да бъде издигнат и Син Человечески“.

(Еванг. Йоана 3 гл. 14 ст.)

За да стане всичко ясно на човека, той трябва да има условия — външни и вътрешни. Или, той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси. Запример, какво би представял човек, ако нямаше своите пет сетива? — За него физическият свят щеше да бъде затворен. За да живеем на физическия свят и да се ползваме от благата, които са вложени в него, ние трябва да имаме органи. Чрез тези органи се проявява човешкия ум и човешката душа, и се проучват знанието и мъдростта, които са вложени в този свят.

„Както Мойсей издигна змията в пустинята“. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодат за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното, носи всичкото щастие.

И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат и Син Человечески“. Мойсей стигна до там, да издигне змията — да разкрие известни знания на хората, за да се ползват от тях. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати един човек, Син Человечески, който да донесена хората истинското знание, което лекува. „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески“. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. И като погледнете живота, виждате, че всичкото нещастие на хората произтича от неразбраното знание. Онези които не разбраха знанието, направиха пушките, топовете, отровите и пр. Онези пък, които разбраха смисъла на знанието, създадоха, направиха плодните дървета.

Знанието е резултат на всички онези наслоявания на земните пластове, всички онези геологически промени през които земята е минала, то всичко това са среди, пластове, наслоявания, които показват разните състояния на онзи мисловен свят, през които земята е минавала. Това е така за онзи, който разбира. Но онзи, който не разбира, той ще каже: какво е отношението между земята и мисловния свят? То е все едно да питате, какво е отношението между мислите на човека и неговите чувства? На пръв поглед, като че нема никакво отношение. Запример, човек може да ви обича, без да може да ви помогне, когато умирате. А човек може и да не ви обича, а да ви спаси, когато се намирате в бедствие. Знание има човека и може да ви помогне.

Съвременната култура се нуждае от знание. Съвременният свят е достигнал до една висока точка на развитие. Но тъй, както науката днес се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. В философията си, в религията, в техниката, съвременната култура е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е култура на змията. В съвременното знание липсват методи, от което страда делата съвременна култура. Като проследите всички методи в живота, ще видите, че и в религията, и в науката, и във философията — навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Това е учението на змията, която Мойсей издигна в пустинята. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Мойсей я издигна. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в Него“.

До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христос насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Сина Человечески, т. е. културата на Божественото знание в света.

Христос донесе новото знание в света.

Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована.

Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват.

И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо. Не се мина много време, и Христос се измъкна от гроба, т. е. новото излезе из гроба. Христос след възкресението си се яви на учениците си, но те не го познаха, понеже още бяха със знанието на старата култура. След възкресението си, Христос имаше съвсем нови разбирания. Като го видеха двама от учениците му, те не го познаха. Те му казаха: Господине, много хубаво ни говориш. Не можеш ли да останеш с нас, да ни проповядваш. Едва след като ги благослови, те познаха че е Христос. Тогава умовете им се отвориха да го познаят, но той изчезна. Всеки човек, когото ние обичаме, като ни се яви, ще изчезне. Когато разбере любовта, снегът се стопява. Когато водата изгуби любовта си, тя замръзва. Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че любовта е дошла, и всичко става нормално.

И съвременният свят се топи, защото любовта иде в света.

Едно време хората имаха сцепление като леда, но сега всичко това се топи. Ние не искаме това единство на леда, каквото хората търсят. Хората са свързани помежду си по друг начин, а не както частиците на леда помежду си. Има едно единство на човешката мисъл.

Когато една велика мисъл свързва умовете на хората, това е истинско свързване.

Ти може да си на другия край на земята, и пак да си свързан с всички хора по лицето на земята, които имат връзка с великата мисъл. Сега не казвам, че това знание, което вие имате, не е никакво знание. Вие имате знание, Което е ценно, но аз правя следното сравнение. Когато туряте дърва на огъня и го стъкмявате, за да го запалите, вие имате всичко на разположение, но ви липсва само едно нещо — липсва ви една клечка кибрит. Драсвате клечката, и тя се запалва. Доближавате я до дървата и огънят се запалва. В два три часа яденето е готово и всички са весели и доволни. Ако огънят не беше запален и яденето не беше готово, всички щяха да се съберат в дома си, но ще бъдат неразположени духом, ще бъдат недоволни. Значи, всичко е в огъня.

Огън липсва на съвременното знание.

Днес светът се нуждае само от една клечка кибрит. Щом цъкнете тази клечка кибрит и новата култура ще дойде. Това значи да се запали вашия ум да се запали и вашето сърце. И да почнете до горите.

От съвременните хора се изисква ново разбиране на живота и на знанието.

Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога и Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги прилагате. И в приложението се раждат много изключения. Когато дойдете до приложението на божествените закони, вие ще влезете в новото учение, в новото знание на Сина Человечески, което носи благодат. В това ново знание вие ще познаел света в неговата целокупност и ще разберете, че нашият, видимият свят е в „онзи“ свят, е част от „онзи“ свят.

Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всичките благоприятни условия в света.

Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на земята, се дължете на онзи свят. Светлината, която възприемаме, се дължи но онзи свят; въздухът, който дишаме, се дължи на онзи свят; водата която пием, се дължи на онзи свят; земята, на която стоим, се дължи на онзи свят. Тогава в кой свят живеем? — В онзи свят. Така че, онзи свят е този свят. Този свят разбран. е онзи свят, а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е разбрания свят, о този свят е неразбрания. Щом разберем този свят, той ‘ще стане онзи свят — светът на благодатта от който иде доброто. Под онзи свят ние разбираме широкия свят — светът на свободата. В този свят човек е свободен да мисли, да чувства, свободен е да прави добро, свободен е да се занимава с всичко каквото иска.

Бог е оставил човека абсолютно свободен, в нищо не го е ограничил.

Разбирайте правилно какво нещо е свободата. Човек е свободен само в една много малка област, — той не може да носи цялото човечество на гърба си. Ти можеш като баща да се грижиш за жена си и за децата си, но не и за целия свят. Толкова са днес възможностите ти. Ти още не можеш да обичаш ония твои братя, които ти са правили хиляди добрини. Ти още не ги познаваш. Това са ангелите на доброто. Благодарение на тях, ти днес си това, което се виждаш. Ти познаваш само тъжните сенки. Когато дойдат тези истински братя при тебе, ти ще видиш, че с тях не можеш нито да се караш, нито да спориш. В тяхно присъствие, ти не можеш да мислиш криво. Като те види някой от тези братя, ще ти каже: Братко, всичко каквото имам, твое е. Разполагай с него, както искаш. Аз имам пълно доверие в теб. Когото влезете във връзка с някой от тези братя, всичките ви работи постепенно ще се оправят. Вие искате да уредите всичките си работи изведнъж. Но това е привилегия само на Бога. И Бог даже, за да създаде света, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде.

Същият закон е и за нас. Това, което сме сега, е резултат на нашите идеи, мисли и стремежи, с които сме живели в миналото. Идеите и стремежите, с които сега живеем, ще определят нашето бъдеще.

И всички тези противоречия, в които живеят съвременните хора, са резултат на минали заблуждения, с които хората са живели. Този тормоз и незачитане на човека в човека е резултат на стремежа за власт и господство, с които са живели хората в миналото. По този път са създадени лошите условия, при които живеем сега. Това се дължи на лисата на знание и приложение на знанието. Хората мислят, че с лъжи и хитрини могат да живеят на този свят. Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура.

Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура.

За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви. Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това. А причината е в неправилните течения, които стават във вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние в друго.

В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в любовта. Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на любовта и не можем да получим онова благо, което ни носят. Религиозните ще кажат: „Той Господ всичко знае и когато се намираме в опасност и в нужда, Той ще ни помогне без да Го търсим“. Не. Той е наредил нещата така, че като се намерите а голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността. И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне. Вие давате сигнал и после казвате: Господ я ми помогне, я не. По този начин, вие обезличавате своята вяра. По този начин ти поставяш своята вяра но изпитание. Казано е в Писанието: .Потърси ме в ден скръбен, и аз ще ти помогна. Тогава ще ме познаете, и ще тръгнете в новата култура. Затова е необходимо да имате тази вяра, която може да се приложи навсякъде.

Някои ме питат, как да учат, как да засилят паметта си. Когато стане сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намести в по-рядката, паметта отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства. Всички, които са изгубили любовта си, не помнят. Онези пък, които имат любов, помнят. Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет.

Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина.

Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил. Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате. Някой привеждат примера, че Христос обичал Йоана повече. Но казва се, че и Йоан Го обичал повече. Това значи, който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях. Който има по малки прозорци, по-малко светлина влиза през тях. Значи, причината е вътре в самия човек. Ако отворите душата си, и хората ще станат добри. Ако затворите душата си, и хората ще станат лоши. Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.

Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина. Голата истина е истината на старата култура, в облечената истина е на новата култура.

Сега казвам на всинца ви: Облечете се с новата любов, с Божията любов, с Божията вяра, с Божията надежда. Тогава вашият живот ще се промени изцяло. Тогава ще познаете, че вашите братя и сестри са ангели, изпратени от небето. Те са слезли на земята да ви помагат, но вие не сте ги разбрали досега.

24. I. 1937 г. София.— Изгрев.

Движението на Всемирното Братство

Влиянието на новата мисъл

Какво се търси? — Търси се ценното, необходимото. Търси се онова, от което се има насъщна нужда. Кое се цени? — Цени се великото, мощното, което носи в себе си необходимото за човешката душа и което може да задоволи и породи светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки.

Ето едно писмо от братска Полша.

„Аз съм ви много благодарен за вашите издания — „Frateco“ и „Nova kulturo“, които са не само интересни, но и необходими за мен и моите 6 колеги, на които чете винаги веднага след получаването на неща от вас. Темите на съчиненията на нашия славен Учител и неговите последователи са сродни на ония души, които търсят да пият жива вода, които искат да се приближат до децата на светлината. С нетърпение аз винаги очаквам нова книга от библиотека „Nova kulturo“ и вестника „Frateco.“

Със съидейнически и искрен поздрав.

Vasil Dorosenko — Полша

В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката

На 6-8 декември 1936 год. се състоя в Познан — Полша първият за цяла Полша конгрес на езотериците и метапсихистите, в който взе участие българския ни гост, бр. П. Пампоров. Няколко пъти той взе думата и бе бурно аплодиран. Той говори на полски език и на български и направи добро впечатление на присъстващите. Понеже българския език звучи малко подобно на полският, доста добре можаха да разберат сказките му държани на български!

St. W.

Отзиви в Полша

В януарския брой на списание „Hejnal“ е печатана статия: „Братски отзив на българин до Полша“, от П. Пампоров, а в по-предишните неколко броя последователно даваха в превод статии от Учителя. За това списание сега е готова за печат статията „Христос“, от Учителя, която скоро ще се печати.

Съобщава St. W.

Пей не спирай

О, пък, не спирай своя ход, благословена струя на моя живот! Безспирно освежавай моето сърце. Носи ми всеки миг привети от далечни светове!

Пей, не спирай! Аз слушам. Свещена тръпка минава през цялото ми същество. В тихия повей на зефира, в ромона на дъждовните капки, в неспирния бяг на морските вълни, аз долавям звуците на твоята вечна песен. Високите снежни върхове ми говорят за царството, от където те идват. Те идват от царството на чистотата, хармонията и мира. Те идват от царството на съвършения свободен живот, над който благата Божия усмивка разлива своето лъчезарие.

Пей, не спирай!

В изворите и цветята, в нежния оркестър на птичките, в пулсът на любещите сърца, в дълбочината на синьото небе, в Слънчевия златен поток, затрептял над земната шир, аз виждам твоето величие и мощ, твоето несметно изобилие!

В глъбините на душата ми ти шепнеш: „Любовта движи световете, тя е вечната, непобедима сила, извор на всеки живот.

„Иди, извести на всички твои братя и сестри, че любовта чака пред вратите на техните сърца и души, че любовта им носи дивни, неземни дарове!“

В. Недев

Философия на делото на Авг. Тйежковски

Основи на неговото учение и на неговата философия

(продължение от бр. 181)

11. Философско мислене и религиозно съзнание. Разделянето не философията от откровението, на философското мислене от религиозното съзнание, е било необходимо за закрепване не разума, който от детската възраст на древността, минава към възмъжалост — в новото време. Връщането на философията към откровението е нужда на времето. Простата вяра — трябва да стане дълбоко убеждение. В зрелостта на съзнанието, областта на мисленето и на вярата, философията и откровението, ще се съединят отново, но вече съзнателно. Органическото съединение на откровението с разума, ще допълни изворите на Истината. Философията по пътя на мисленето потвърждава това, което откровението по пътя на интуицията е открило и всичко това чрез делото/положено в живота, ще намери своето върховно потвърждение в хармонията.

12. Същността на бъдещето като задача, като императив. Висше, абсолютно развитие на човечеството е „достигане божественото състояние на щастие“. (Prolegomena 70). Осъществяване свободата и щастието зависи от нас самите, от нашата добра воля. „Спасението на човека и на народите, на народите и на човечеството зависи от самите тях и само от самите тях.“ (О. Н. 7.)

Тйежковски вижда нуждите, злото, греха, мъчнотиите. Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони. Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко.

13. Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини.

14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие:

Теза — антитеза — синтеза.

чувство — мислене — дело.

Отец — Син — Дух.

Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя.

В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога. Божието Слово не е празно, то е мощно и ще се осъществи.

(следва)

П. Г. Пампоров

ГОРИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

„От горите в планините зависи

плодородието в равнините“

Гората, това е първото българско училище, където преди няколко десетилетия, в тайнствените дебри на „Балкана,“ измежду вековните буки на „Стара планина“ и „Средна гора“, за първи път блесна искрата не нашето освобождение и се тури началото на една нова история.

Ето защо, днес празнувайки „Седмицата на гората“, нека ми бъде позволено да каже няколко думи за този неизчерпаем източник на стопански и културни блага. За да се види колко е голяма ролята на гората в стопанско отношение в живота на един народ, достатъчно е да се посочи само значението й в земеделското стопанство.

Горската растителност е първата, която взема най-активно участие в образуването, запазването и повишаване плодородието на почвата. Корените на дърветата механически и химически способстват за разпадането на скалите, които, подпомогнати от разлагащите се клонки и листа, образуват плодородната земеделско почва. Горската растителност, не само че увеличава почвения пласт, но същевременно го и обогатява с хранителни вещества.

Горите спомагат и по други начин за увеличение плодородието на почвата, а именно чрез благотворното им влияние върху валежите. От направените наблюдения и изучавания е констатирано, че те указват влияние върху по-правилното и равномерно разпределение на дъждовете и снеговете. И наистина, в горите дъждовете са по-чести, по-продължителни, обаче не така поройни, както в обезлесените места. Поради по-честите дъждове, които се забелязват да падат в горите, създадено е поверие, че горите имат свойство да привличат дъждовете. Това до известна степен може да се вземе за доста вярно, обаче тази тайнствена сила на гората се състои в това, че винаги в нея въздуха е наситен много повече с водни пари, в сравнение с този над оголените и обезлесени места, вследствие на което тези водни пари, при охлаждане се превръщат в различни атмосферни осадъци. По този начин, горите увеличават поддържат водите в изворите, езерата и блатата и ред други вододайни места, Ако да не беше гората, то всички посочени вододайни места, биха намалили или съвсем изгубили водите си. Ето защо ако търсим причината за летните суши, които през последните години често ни спохождат, то като такава, трябва да се посочи поголовното обезлесяване. Гората е живата броня, която успешно се бори, против най-страшната природна стихия „пороите“, които са в състояние за няколко часа да унищожат стотици хиляди декара плодородни полета. Не по-малко е значението на гората и върху климата на дадена страна. Тя се явява, като регулатор на влагата, топлината и ветровете, смекчава силните студове и ветрове, намалява летните горещини и зимни студове и с това прави климата по-благоприятен, както за животинския, така и за растителния мир. Освен тези ползи, които гората ни дава по посочения косвен път, има и други, които идват пряко. Една от най-важните преки ползи, която гората дава на човечеството, това е нейния продукт „дървесината.“ Колко е голямо значението на последната в живота на човечеството, може да се съди по участието и в различните браншове но индустрията и народното стопанство.

Ето защо, девизът „Пазете горите“ днес е станал необходимост за всички културни страни. Днес, празнувайки „Седмицата на гората“ нека този девиз прогърми и в най-затънтените селища и колиби. Нека той дълбоко се запечати в сърцата на всички и бъде една от целите в живота ни.

Всички, които мислят за настоящето и бъдещо преуспяване на даден народ, нека се проникнат от съзнанието, че един от пътищата за това преуспяване, е този към гората.

Прочие, нека всички през тази седмица, със слово и дело по-кажем, че ние можем да ценим нашето зелено богатство.

Лесничей: П. К.

гр. Севлиево

Benitta

При болния

От няколко нощи тя виждаше все същият болен млад човек. Не можеше да разбере — сънува ли, или е будна, но тя много ясно виждаше бледото му голямо чело, слабите хлътнали страни и големи черни горящи очи, които гледаха с трескаво очакване.

Кой беше този човек? Тя никога не го е виждала, не го познава. И къде беше?

Тя знае, знае, че трябва да отиде при този болен човек. И знае, че когато реши, ще чуе пак онзи тих глас, който ще й заговори вътре в нея и ще й посочи къде де намери болния . . .

И въпреки че знае всичко това, в нея се раждат пак мисли пълни с безпокойствие. „Как да отиде като е непозната? Какво ще каже? Ами ако е в болница, както тя тъй ясно сеща, как ще влезе между толкова много непознати болни? И какво ще кажат сестрите?“

Тихият глас мълчи . . . И когато мълчи, тя знае, че е на погрешната страна . . .

И така е било от детинство, от както се е запомнила. Още като съвсем малка, тя чуваше и себе си постоянно един глас, който й говореше и казваше какво да прани. И този глас я пращаше при майка й преди тя още да я е повикала, караше я да прави това, което трябваше, преди още да й са казали близките й. И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три деца.

И когато детето й заговаряше за гласа, който чува, за красивите картини, които вижда, за светлите същества, които му се усмихват, майката, тревожна, го милваше и молеше никому да не казва, защото ще я помислят за луда. И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря.

И колкото момичето порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно. Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар . . .

И когато тя порасна, околните й искаха с развлечения и веселия да я избавят от този незнаен глас, да я избавят от ненормалността й. Затова я водеха на театър, концерт, забави . . . И тогава, странно, тя чуваше един нов глас, който й казваше:

— Ето, виж, това е живота! Погледни танцуващите двойки, те пият с пълни шепи от радостите на живота, а ти? Погледни искрящите очи на влюбените, които за един миг, прекаран в щастие, са готови да дадат цял живот . . . А ти ще минеш край извора, без да пиеш от него . . .

Тя слушаше с притаен дъх.

Да, вярно беше всичко това . . . тя живееше от дете сякаш в други светове и никога не бе вкусила от радостите на живота . . . И някаква горест и тиха тъга изпълваше сърцето й.

Ето, другарките й живееха, да истински живееха. Те ходеха с весели компании, пиеха, пушеха, радваха се на младостта си . . . а тя? А нейната младост? И тъга и скръб я обхващаха.

Тя се вглеждаше във влюбените двойки и ги виждаше млади, жизнени, любещи се — но странно, те бързо почваха да се променят. Сякаш някоя невидима ръка въртеше бързо колелото на живота и на лицата им се сменяха маска след маска и та ги виждаше застарели, груби един към друг, невъзможни . . . Или пък стари, повехнали като избелели страници на написана книга, по които вече нищо не може да се чете . . .

И тогаз, из самата дълбочина на нейната душа. се обаждаше тихият глас и я питаше: — Това ли искаш да станеш?

— O! не, отговаряше мислено тя.

— Знай, започваше тихо да шепти гласът, тези радости са кратки и тленни . . . Ти сама виждаш как лицата посърват, как сърцата се изпълват със злоба, омраза и как нищо не остава хубаво в тях. А има една радост, която не притихва — тя е да Нахраниш гладния, да облечеш голия, да утешиш скърбящия, да облекчиш страждущия. . .

Има една младост, която не остарява, тя се подържа от непреривната любов към всичко живо. И когато тя е в сърцето на човека в него няма място за омразата, лъжата, измамата . . . И за следващите тоя път няма смърт, а само живот, който никога се не свършва. И те продължават да работят между светлите същества, които ти виждаш в сънищата си и наяве.

Кое предпочиташ?

— Това, което казваш ти.

— Тогава стани и ела след мен.

—- Да, отвръщаше мислено тя и ставаше и напущаше веселата компания, изпращана от десетки учудени очи, презрителни усмивки, зад които се криеха недоизказани подигравателни мисли.

— Отивам си, казваше тя на питащите я, и никой не можеше да я спре. Нито увещанията на тоя, който тъй много я обичаше, нито че не е довършено пиесата, нито, че ще следва най-хубавата част от концерта, можеха да бъдат претекст да я задържат.

Когато излизаше на улицата, тя се спираше и питаше тихо! — Къде?

И тръгваше тогава по вътрешен усет, водена от невидима ръка, за да спре при бедна къщичка, където май ката е болна, а невръстни дечица плачат край нея . . .

Тя влизаше като непозната и излизаше като от години позната, непускана от децата, с хиляди поръки пак да дойде.

Друг път почукваше с треперещи пръсти и свито сърце на завесен прозорец, откъдето се показваше разплаканото лице на отчаяно човешко същество . . . И нямаше по голяма радост за нея от това, да види след някое време сълзите проблеснали в усмивка, отчаянието превърнато в надежда. Тогава тя мълком благодареше на Провидението, което й е определило благата част на живота . . .

Но майка й вечер я мъмреше и упрекваше, че тъй както живее, дом и род няма да има.

А тихият глас й шепнеше в нея: „— Всичките домове, в които носиш радост и мир, са твои; — Всички деца са твои, щом ги обичаш! . . .“

. . . И сега тя знаеше, че трябва да отиде и намери болният, когото от няколко дни виждаше навред. Тя провери за приемният ден в голямата болница, взема няколко книги под мишца и отиде един ден след обед когато в болницата пущаха посетители.

Тя премина през големи обширни градини и влезе в чистите коридори. Сърцето й трепереше в гърдите й да не я запитат кого търси. Но нима може да каже като самата тя не знае името му?

Тя се спира пред едно разклонение и пита тихо в себе си: — Не къде? Невидима ръка пак я повежда и спира пред стаята №1. С трепереща ръка натисва бравата и отваря вратата. Посрещат я десетки любопитни погледи. Слаба руменина покрива хубавото й лице. Очите й търсят да видят тоя, за когото тя е дошла. Тогава сякаш някой извива главата й на страни и тя вижда горящи черни очи, вперени в нея,

(следва)