Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179

Индивидуализирането са старите пътища, по които света е вървял. То е болезнено явление в живота. Както някои клетки в организма, ако се индивидуализират и кажат: ние искаме да работим само за себе си, да живеем само за себе си, се явяла болезнено състояние в този организъм, така също и едно общество, народ или държава, като се индивидуализират, явява се болезнено състояние в организма на човечеството. Те се откъсват от корена на живота и стават като център, който всява смут в организма, бил той на човек, общество, народ и държава.

По тия пътища е вървял света, по тия пътища продължава да върви и сега, затова ние виждаме, че се явяват язви, циреи в обществата, между народите, в държавите.

Ако познаваха природните закони и нагодяха живота си според тях, ако бяха послушни на Гласа на Всевишния, хората биха могли да избегнат много излишни страдания, губене на време и, водени от разумността, те биха ги употребили за благородни цели, за утвърдяване на нещо трайно между хората.

Това трайно вече се налага. То е гаранцията, която може да донесе обнова, да даде потик, да осмисли живота.

Днес правилното развитие на живота изисква нови начала, кови пътища. А те са най-лесните, стига съзнанието на хората да се изчисти от баласта, от старите наслоявания. При днешното разединение и недоверие се явява вопиюща нужда от лекарство и то такова, което да възроди човечеството, да му даде по-висок идеал и да го тласне по нови пътища. Днес народите се нуждаят най-много от лекарството: разбирателство и готовност за взаимно помагане, от любов един към друг.

До днес те са се разбирали и подпомагали доколкото могат да използват силата на другия за свое издигане и хегемония.

Ала напредъка и развитието в новата епоха, която настъпва, изисква нови начини, нова основа между хората и народите — това е средата на любовта, братство между всички, истината и разумността.

Ако днешните отношения между двата братски славянски народа на Балканите не са искрени, те скоро ще се намерят пред неразрешима задача, обаче, ако в тях има искреност и готовност за жертва, те ще поставят началото на нови отношения между народите и ще дадат пример, който заслужава да се последва от всички държави, от всички общества.

Човечеството е един цялостен организъм и между всички негови части трябва да има мостове на приятелски и братски отношения. Всички трябва да живеят в средата на Любовта, на братството.

До сега опитвахме и опитваме още отношения без братски мостове и всички сили и енергии на народите са отивали на халост. Затова се налага вече разумно използване на силата и енергията на човечеството за постройка на нещо велико и красиво на земята.

Нека в жилите, които свързват хората, обществата и народите, зациркулира кръвта на взаимопомощта, на братството и любовта, а в умовете на хората да се явят нови, светли мисли и в сърцата им благородни чувства, като тия на майката, бащата, брата и сестрата.

В света съществува един велик закон, който управлява всичко. Да се свържела всички с него. Когато се свържем с него и нагоди м живота си според него, за нас ще настане нова епоха, ще изгрее ново слънце на радост и мир.

По светлата пътека

Bratstvo_9g_019.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

худ. Цветана Г. Симеонова

За окултизма и окултната книжнина

(продължение от бр. 177)

II. Единствения безопасен път в окултното познание.

Онзи, който е проследил различни окултни съчинения, вероятно ще се е натъкнал на противоречието, че различните автори и школи, различно схващат един и същ предмет. Това е донякъде естествено. Тъй както в съвременната неука различните учени и школи, различно обясняват едни и същи факти, така също е и в областта на окултното познание, където става въпрос за обяснението на известни процеси и явления, които се наблюдават в природата и в човека.

За да си изясним това противоречие, трябва да знаем следните две неща — първо, че в природата съществува закон за поляризирането, по силата на който всички сили са поляризирани, т. е. проявяват се като положителни и отрицателни. А зад всяка сила стоят известна категория същества. И естествено е, че съществата от двата полюса ще имат две различни понятия и разбирания за един и същ процес, за един и същи свят. Второто положение, което ще ни помогне да си изясним противоречието, е принципа, че, както природата, така и човека, представят съвкупност от взаимнопроникващи и взаимнообуславящи се съзнания и среди. И когато едно по-низше съзнание, което е подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то заема, без да се издигне до състоянието на по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище на процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин. А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин. Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин.

На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии.

Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“.

Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес. Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“. Само при такова едно състояние, ние ще бъдем, в истинския път на окултното познание, който ще ни изведе на брега на вечния живот, на брега на безсмъртието. Този е единствения безопасен и сигурен път. Затова пак повтарям, че вън от Христа света е непознаваем:

(следва)

В.Пашов

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето

(из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.)

Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни. Това е свойствено на всички органически същества. За да се яви някакъв недъг у човека, за това се изискват специални условия — извънредни условия.

Когато една наша погрешка или недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние ги виждаме.

До като човек се съзнава, или крие погрешките от себе си, той не може да прогресира.

Всеки човек, който може да намери една своя погрешка или един свои недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат велики възможности и той постепенно може до се възвърне да живее при естествените условия, в които е живял първоначално човека. На такъв човек и самата природа ще съдейства. Това значи да има човек знание. Това знание може да дойде у всички, само когато признаят дълбоко в себе си своите погрешки и недостатъци и се зароди силен импулс да се изправят и да се дойде до естественото състояние на живота, което е здравословно и изключва всякакви недъзи. Така разбрана, изповедта пред себе си, има смисъл. И нещата в света трябва да се осмислят. За това е необходимо да изучаваме света, в кой го живеем. Едни искат да докажат, че светът е много красив; други искат да докажат, че светът е много лош. Ние се спираме върху едно — а именно — съществата, които живеят в този свят, прогресират много бавно. Изобщо, животът прогресира с големи мъчнотии. Знаете ли за пример, една птица, докато се е научила да хвърка, докато се е превърнала на птица, през какви изпитания, мъчнотии и борби е минала през хилядите поколения? Първоначално тя е била риба, и от големите мъчнотии и страдания най-после тя се е превърнала на птица и започнала да хвърка. Като риба тя е минала през такива мъчнотии, каквито човечеството не може да си представи. И конят, за да се научи да бяга, и той е минал през големи мъчнотии, през големи изпитания. От голям зор е научил той бягането. И човек също така от голям зор се е научил да мисли. И само когато ви гонят и никой не може да ни избави от това, което ще ви дойде до главата, само тогава ще се научите да мислите.

Вие искате да ви избавят от това, от което няма нужда да ви избавят. За пример, вас ви е страх, че ще умрете, а това ще ви дойде до главата. От Адама до сега хората все умират. След като съгреши човек, смъртта влезе в света. И от времето на Адама който живял 900 год., годините на живота са се все намалявали, докато днес човек може да умре още в първата годи на след раждането си. Сега хората живеят най-много до 120 години. Рядко се намира някой да надхвърли тази възраст. След тази възраст, човек непременно умира. Къде ще отидете след смъртта си — казват — в онзи свят. Че къде е онзи свят и как ще живеете в него, като нямате тяло и органи?

Като умре, човек напуща само физическото си тяло, и ако е развито неговото духовно тяло, ако органите в това тяло функционират, той продължава да живее в реалния свят и да се учи, влизайки в общение с разумните същества, които живеят в тази област на природата. Такъв пример имаме с Христа. Той след възкресението си се възнесе пред учениците си, премина в тази област на природата, която ние наричаме невидим свят. Между видимия и невидимия свят има известно отношение. Тази част от света. която наричаме физически или видим свят, е свят на болни хора; в онзи свят е на здравите хора. Аз изяснявам идеята по следния начин. Хващат те разбойници, връзват те и те обират — това е този свят. Дохождат после твоите приятели, развързват те, освобождават те, — това е онзи свят. Следователно, онзи свят, това са онези наши приятели, които ни освобождават. Онзи свят са приятелите ни, които ни носят свобода. Този свят е свят на ограничения, а онзи свят е свят на свобода. До като живеете на земята, в този свят, ще претърпите хиляди промени, докато в крея на краищата умрете. В онзи свят като влезете, там ще намерите вашите приятели, които ще ви освободят от всички ограничения. Първият приятел, когото познавате. това е вашия дух. Втория ваш приятел, когото познавате, това е вашият ум. Третият ваш приятел, когото познавате, това е вашата душа. И четвъртият ваш приятел, когото познавате, това е вашето сърце. Следователно, когато тези четири мощни ваши приятели дойдат и ви освободят, вие сте влезли вече в онзи свят. Това е онзи свят, на когото вие трябва да разчитате.

В светът на вашият дух, в светът на вашия ум, в светът на вашата душа, живее това, което хората наричат безсмъртие, т. е. това, което не умира. Там живее Бог и всички живеят в Бога. А този свят е свят на отрицания. Мислиш лошо —ти си в този свят, започни да мислиш добро — ти си в онзи свят. Физическия свят ние го наричаме греховния свят. Физическият свят е този, в който стават и ще стават ред промени. До като имате това физическо тяло, вие сте изложени на най големи опасности. За да избегнете тези опасности, вие трябва да бъдете много умни. Каквото и да правите, трябва да бъдете много внимателни, за да не пострадате. Отивате напр. при някой болен. Трябва да бъдете много внимателни, защото всички болести — физически и духовни — се предават от човек на човек, понеже сме скачени съдове. Пороците на майката и бащата се предават на децата им чрез кръвта. Следователно, докато живеете в този свят, има ред условия да ви се предадат недъзите на този свят и вие да ги приемете. Щом живеете на онзи свят, ще имате възможност да приемете дарбите и добродетелите на онзи свят. По този въпрос аз имам една голяма статистика. В това направление нито един учен на 19 век не е направил такива подробни изследвания, каквито аз съм направил. Аз съм първият учен в този век, който е изследвал този въпрос подробно. На основание на тези изследвания, аз съм дошъл до следния закон; с каквото същество влезеш във връзка, ти ще приемеш неговите енергии, неговите качества — добродетели и пороци.

Затова трябва да бъдем внимателни, с какви същества влизаме във връзка.

Човек трябва да намери онези методи и пътища, по които да влезе във връзка с високонапредналите разумни същества, които ще му придадат своето знание и добродетели и ще го научат да живее. За да живее разумно, човек трябва да разбира основния закон на живота — правилната обмяна на енергиите. Това значи, както човек получава благата от природата, така и той трябва да ги сподели със своите ближни. Затова всички трябва да се научите да давате.

Ако не давате, не можете и да вземете. Ако не си вземал, не можеш и да даваш. Доброто не е в даването, и злото не е във вземането. По вземането и даването са методи за правилна обмяна на енергиите. Доброто седи в правилната обмяна, а злото се ди в неправилната обмяна. Когато постоянно даваш, а нищо не вземаш, това е добро. Тогава човек е съвършено чист. Ако в тебе от една страна се влива и ти постоянно даваш, твоето даване ще бъде чисто. Но ако постоянно взимаш, а не даваш, това не е Божествено. И тогава ти не можеш да бъдеш чист. Значи изправянето на света седи в правилното даване. Вие още не сте се научили съзнателно да давате. Природата, чрез голямо насилие учи хората да дават. Казвате, че свободно трябва да давете. В природата няма никаква свобода. Ако мислите, че в природата има свобода, вие се лъжете. В природата има такъв гнет, такова насилие, каквото вие даже не сте сънували. Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената роена трева и за почва да пише своите стихове. Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него. Той не вижда как паразитните растения живеят на гърба и на труда на другите. Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: хубав е този свят — божествен свят. Наистина, съществува един Божествен свят, в който цари красотата, хармонията и свободата. Но хората още не живеят в този свят, защото те имат стремеж само да вземат, а Божественото не се заключава във вземането, а в даването.

Всякога, когато даваме възможност на по малките същества от нас да се радват, това е Божествено.

Сега мнозина запитват: какво е говорил Христос? — Три неща е говорил Христос: Научете се да мислите право, както Бог мисли; научете се да чувствате и да обичате, както Бог обича. И научете се до работите така, както Бог работи. Това значи: научете се да упражнявате вашата воля, както Бог упражнява своята воля за добро. Това е ядката на Христовото учение. Това е една нова идея, която обновява и възкресява човека.

Всяка нова идея, която влиза в човека, е в сила да възкреси умрелия. Когато видите, че някой умиращ се готви да замине за онзи свят, постарайте се да му внушите една Божествена идея. Ако той възприеме тази идея и започне да живее с нея, няма да умре. Не може ли да я възприеме, той непременно ще умре. За да помогнат на някой болен, който е готов да замине за онзи свят, лекарите вкарват кръв в артериите на този болен, от някой здрав, силен човек. Тази кръв е в състояние да съживи болния. Но ако се допусне някаква малка погрешка в този начин, болният непременно ще умре. Изкуство е да се внесе кръв във физическото тяло на човека. Изкуство е да се внесе едно божествено чувство в сърцето или душата на човека. Изкуство е да се внесе една божествена мисъл в ума на човека. Аз съм наблюдавал причината за смъртта на хората и съм дошъл до едно заключение, в което няма никакво изключение. Отнемете на човека любовта, и той непременно ще умре. Това. което човек обича, не може да умре. Умира само онова, което човек не обича. Защо умра Христос? — Защото не го обичаха всички. Които не го обичаха, насила му извадиха душата. Заковаха го на кръста с гвоздеи на ръцете и на краката. Тъй че, хората умират от безлюбие — хората страдат от безлюбие. Хората имат Любов, но само към себе си. Ако хората имаха и към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът би се оправил. Ако всеки човек обича другите, както себе си, и ако всеки дом обича другите домове както себе си, светът би бил спасен.

Когато се научим да цепим благото и интересите на ближните си, както своите, тогава живота ще добие друг смисъл.

Тогава ще разберем смисъла на всички неща, и ще видим, че всички неща в природата имат свой смисъл. Малките неща са толкова важни, колкото и големите. Един човек е толкова важен. колкото и една слънчева система. Разликата е само в това, че слънчевата система може да даде много повече блага, отколкото един човек може да даде. Това показва, че в бъдещето човек има големи възможности, каквито възможности има и слънчевата система. Според както живеете, според както познавате природата, толкова тя ще ви даде. И ако вие следвате закона на природата — да давате благата, които вие получавате от природата, на вашите братя — човеци — и природете ще ви дава. Закона е такъв, че онзи, който е взел. непременно трябва да даде.

За да можете да изпълните и приложите законите на природата в живота си, посветете вашата Любов на Божията Любов. Посветете вашия ум на онези велика мъдрост, в която сте влезли да живеете. Това е новото учение. Като мислите по този начин вие ще станете здрави хора.

Пожелавам ви през тази година да се впрегнете на работа. Не ви заповядвам, но ви пожелавам. Този е пътят. Само по този начин аз можах да се избавя. да снема юларите си, и да добия свободата си. Щом възприех Любовта. каквито несгоди имах, каквито букаи имах, всичко това падна от мен и ми олекна. Ако не възприемете идеята за Любовта в себе си, хиляди години можете да чакате, но букаите няма да паднат от краката ви. Ако възприемете тази Любов, ангелът Господен ще дойде от небето и ще ви извади вън от затвора. Ако сте служители на Бога, той ще изпрати ангел от небето, да отвори всичките врати на вашия затвор. да ви изведе навън и да ви каже:

— Вървете си сега, свободни сте. Ако не възприемете Любов-та, пак ще дойде ангел Господен, но вече няма да ви изведе вън от затвора, а ще ви закове в ковчег, ще ви качи във файтон и ще ви прати да ви опеят, но в никакъв свят няма да ни заведе — ще останете в затвора — гроба. Съвсем друго беше положението на Лазера. Както дойде Христос при него, той отвели плочата от гроба му и каза: Лазаре, излез вън! — И Лазар стана и излезе. Но Христос обичаше Лазера, Марта и Мария, и те го обичаха. Следователно, и да дойде смъртта в един дом, където царува Любовта, тя пак ще си замине.

Сега това е новото за тази година. Приложете го. Ще кажете: ние знаем това нещо.

Това, което не сте опитали, вие не го знаете. Доколко е сладка захарта вие знаете, само след като я опитате. Вие познавате само онази Любов, която сте опитвали. Вие познавате само онова благородно чувство, което сте опитали. Вие познавате само онази възвишена и светла мисъл, която сте опитали. Само онзи астроном знае какво е движението на звездите и планетите, който ги е наблюдавал и изучавал със своя далекоглед.

Казвам: докато у човека не дойде неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце, той завинаги ще остане в този свят.

Сега аз искам всички вие да не останете сегашните сирачета, но у вас да дойде вашия дух, който е вашия беше вашата душа, която е вашата майка, вашият ум, който е вашият брат, и вашето сърце, което е вашата сестра. Тогава ще познаете величието на Бога и красотата на света и ще можете с радост да служите на Великото и Красивото в света.

Из беседата, държана от Учителя на 10. I. 1937 г., на „Изгрева“ — в София

Вяра, Надежда и Любов

Здравето, дейността и радостта са свързани с тия три качества. Тяхното придобиване е много важно за успеха и щастието на човека. Тяхната ценност разбираме най-добре, когато сме болни, когато ни овладеят съмнението, страха и отчаянието. Тогава започваме да мислим по-сериозно, по-право и здраво. И много скръб и страдания ще преживеем, докато се избавим от повърхностните, лоши мисли и низки стремежи; докато потърсим и възлюбим Истината. А истината е покровител за човека и е неразделна от Вярата, Надеждата и Любовта. Който не люби ближния си — той няма Истината. А Истината е безмилостна към невежеството.

Вътрешната работа на всеки един от нас е да добие мъдрост чрез опитност, а особено чрез самопознание, което е равносилно с познание законите на природата. Ако слабо облечен се изложиш на студено въздушно течение, естествено е, че ще настинеш. Но веднъж пострадал, человек благодарение своята мисъл може да разбере причините и да се избави от ново разболяване и страдания. Силата и способността на човека да мисли е същността на неговия живот. Би трябвало да предположим, че в дълбочината на всяко сърце съществува едно искрено желание да узнае Истината и правдата. Те са светлина и избавление от невежество и заблужденията.

Например: понякога някой се отчайва и мисли, че ще остане гол и бос, че не ще има какво да яде, че ще се разболее и умре от глад и че всички хора са лоши. С това той сам се излага на студеното течение, което ще го поболее и той ще страда, докато се научи да мисли и разбере, че не само с хляб ще живее човек, но с всяка разумна и блага мисъл, слово и дело. Когато е в най-голямо затруднение, ще се намери друг човек, който ще му помогне и тогава той ще разбере, че хората не са лоши, а че единия Божия Дух живее във всекиго. Чрез самопознание, самообразование и самоупование човек надвива съмнението и страха и стига до истината, която е едно с Любовта и Мъдростта. Душата му се изпълва с вяра, надежда и любов. Здравето бърже се подобрява и той с радост се заема за работа, вече по силен, по-богат и по добър, благодарен от живота и доволен от положението си.

За да успяваме в живота е важно да имаме вяра. Без вяра не бихме имали сила да се справяме с трудностите и пречките, които ще срещнем. Без вяра ще се осъдим на бездействие и ще започнем да се оплакваме от другите, че те били виновни за тежкото ни положение. А това показва, че не вярваме в Божия дух, който живее у всеки човек. Доколкото вършим право и добро, дотолкова ще го вършат и с нас. защото всичко се движи по неизменни закони. Нема защо да дирим недостатъците на хората, а да работим със силата на примера за тяхното усъвършенстване. Доколкото действаме от гледището на Любовта и Правдата, дотолкова ще можем да пробудим тия принципи и у другите.

Истинската вяра е знание, опитност от проявена любов, в която има и надежда. Тази вяра и опитност шепне: „Не мислете и не се грижете за себе си, какво ще ядете и с какво ще се облечете! Всичко това търсят и езичниците. Но вие търсете първом царството Божие и неговата правда и всичко останало ще ви се придаде“. Който мисли първом за себе си, той се излага на студеното течение — ще боледува и страда, докато разбере, че първом трябва да търсим царството на Любовта и Братството, царството на хармонията и общото благо, в което ще намерим и своето. Топлото течение носи здраве, мир и радост. Който повярва в него — спасен ще бъде. а който не вярва, е вече осъден. Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов. Казва Христос: „Елате при мене всички обременени и отрудени! И научете се от мене. защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото игото ми е благо и бремето ми е леко“. (Мат. гл. II, ст. 28—30.)

Дим. Станев

Любов

Когато даваме от излишъка на любовта си, ние не държим от-говорен за даденото онзи, на когото сме дали.

Който обича, той прави това, защото не може да не обича. А да искаме да ни се плати за това, което ако не извършим ще умрем, това е все едно да искаме да ни се плаща за гдето живеем, за гдето ядем.

Ако някой не ме обича, това показва, че той няма излишък, а кой ще приеме за морална постъпка тази, когато някой ни вземе последния залък, който ни е не обходим, за да живеем.

Не ме ли обича никой, значи, или неговото сърце е повредено и негодно за работа, или пък аз нямам ключа, с който да го отворя, или пък че в него нищо не съм вложил и нямам право на чуждите влогове.

— Единственото нищо, което ти трябва да направиш като разумен човек — ми каза веднъж един велик мъдрец — то е пръв ти да почнеш да обичаш, защото няма нито един толкова глупав земеделец, който да иска да жъне, без да е сял.

Дълбок е корена на причините на нашата любов към един човек и на любовта на другите към нас. Само когато открием нишката на тези причини, любовта ни бива навременна, полезна и дава богата жътва.

Колкото и да желаем, ние не можем да обикнем едно лице. без де е дошла любовта в нас. По същата причина, ние не можем да го мразим каквото зло и да ни направи, ако любовта е дошла в нас. Тогава ний виждаме неговите погрешки в благоприятна светлина.

Г. Тахчиев

Искреност

Искреността в търсене на истината е главното условие, за да ни се разкрие последната.

Който искрено търси истината, но не я е намерил още, той е по-близо до нея. отколкото онзи, който я е намерил по подражание, но не е искрен.

Искреността прилича на чисто стъкло, през което минава светлината и осветява нашата стая. А който я е намерил, той прилича на човек, който е вън от стаята и е в прям контакт със слънцето.

Искреността е единственото важно условие да получим откровенията на нашият Дух.

Всяко начало, всяка първа стъпка е свещена, тя носи името искреност.

Ние ценим хората по тяхната искреност.

Никое естествено природно действие не е възможно без неговият двигател — искреността.

Дори и в действията на неискрения и на искреност към тяхната искреност.

Само искреният човек може да познае кой е искрен в положителен смисъл и кой не е.

Всички велики хора, които са дали нещо ново на човечеството, се отличават с детинска искреност към истината.

Постиженията на човека са право пропорционални се неговата искреност към истината.

Велико благо е да се уважиш между хора искрени към истината.

Искреност има там, където има чистота на съзнанието, едва ли чисто съзнание и искреност не са едно и също нещо.

Които искрено търсят Бога, само те ще го видят.

Г. Тахчиев

СЕМЕ

Мъничко семенце в земята,

посято в рохкава бразда

ще ме зарадваш ли на пролет,

когато лъч стопи леда?

Мъничко семенце в земята,

сега над теб снега навя.

И бурята метежна песен

от вчера вече ти запя.

Но ти си кротко, не боиш се,

и мислиш: „Нека тя си пей!“

и топлината на земята

ти право в сърчицето грей.

Мъничко семенце в земята,

надеждата на златен плод,

в земята слязло, ще излезеш

през пролетта за нов живот!

Д. Антонова

Лъчи от „Изгрева“

За словото и думите

Думите могат да кажат само това, което знаеш. Никакви думи няма да са достатъчни за сляпо-родения да разбере какво е светлина. Но чрез Словото може да се образува вътрешна връзка. И тогава, което не знае клетката — амеба, може да го научи като клетка на едно по висше същество. Когато ученик, свързан с Любов, погледне през очите на Учителя си, много неща, неясни, стават разбрани в Неговата светлина.

Не бързайте да разбирате — достатъчно е само ако приемете или допуснете — разбирането ще дойде като последица, както силата идва като последица от изядената храна.

Храната

А храната е всичко, което дава живот. Такава храна е светлата мисъл, благородното чувство, постъпката в хармония с великите закони ,на природата. Изведнъж ти няма да ги научиш, както изведнъж не искай и да разбереш, защо това е тъй невъзможно, както е невъзможно и да изживееш живота си изведнъж. И знанието е процес непреривен, както и живота. И то има своя храна. Но знанието и науката са две различни неща.

Науката

Няма да говоря за това, което обикновено се нарича наука, защото и не е. Онова, което говорят, мислят или наричат с тая дума, е само отражението на истинската наука. А тя не зависи нито от вековете, нито от хората. Тя е съвкупността от идеите които са излезли от Великото Начало на Живота. Безразлично е дели Го знаете или допушете. То е. Нищо от това че никъде Го не виждате. Мислите ли, че ако някой изучи клетка по клетка човешкото тяло, ще открие някъде човека? И все пак, той е. Така е и Вечното Начало, което ние можем да признаваме или отричаме, да търсим или не — и все пак, за да го видим ще трябва нещо повече от обикновеното разбиране на всекидневния живот. Ще трябва да имаме съзнанието на ученика, или по право, неговото свръхсъзнание.

Ученик

Ученик не е тоя, който учи —-това е обикновеното разбиране. В тая наука, за която говоря, ученик е този, който има чувството на целокупния живот. Ако човек гледа на нещата и света като индивид, той ще има винаги една перспектива изопачена. Че това е едничкото достъпно гледище на мнозина, това още нищо не значи. Но тия. които искат да учат, душите, които търсят, трябва винаги да помнят единството на онова голямо семейство на вселената, всред която живеем. При това, помни, че противоречията ги няма вън, а са в нас. Това разбира се, нито е лесно, нито е така общодостъпно. Тук е нужна вяра, признаване на авторитет, мисъл, опит и наблюдения. По необходимост, човек трябва да има или би предпочел, по ясни лични преживявания, които да бъдат доказателства, но при липсата им, ще трябва на първо време да се задоволи с паралелните логични образи или аналогиите. Така, за да се разберат някой противоречия трябва да дойдем до единството. Напр. человек често се смущава от крайните противоречия, които съществуват в живота на всяка крачка — добро и лошо, живот и смърт и пр. Да обясним същината на битието се изисква твърде много, но да дадем един образ на онова, което става и което може да ни послужи до никъде като образ за разяснение е лесно. Ако вземем едно движение по кръг, тогава едната половина има движение противоположно на другата. Единството обаче на движението е несъмнено. Това е особено ясно и в колата — задните колелета като че слизат надолу, когато предните се качват — и въпреки това, колата върви в една посока. Разбира се, повтарям, това е една аналогия, но тя може да ни помогне в много случаи да се допусне противоречието единство. Обяснението на това единство ще изисква може би много повече знание, но на първо време нека се задоволим с това. Противоречие значи, гледане на нещата от две противоположни посоки — смяна на перспективата. Но противоречията, както и разбиранията, може да бъдат вътрешни или външни, индивидуални или колективни. Субективни или обективни.

В същност, всичко това са само думи и ако ги характеризираме пак в една аналогия, ще може да си послужим със сферата. Ако си вътре в сферата, тя ще е вглъбната, ако си отвън сферата, тя е изпъкнала. Значи, положението ти може да се характеризира чрез схващането ти — и обратна, схващането ти може да послужи да очертае положението ти. Но и едното и другото не са постоянни елементи на едно знание, а само условности. Тия условности обаче имат за последици отношения спрямо всичко друго. По такъв начин се раждат ония условия „вселени“ — „мирове“, които ние наричаме физически, механически, психически „духовни“ и пр. разбира се със своите отношения и закони. В същност, ние имаме един свят, който не е нито физически, нито химически, нито психически, нито духовен (правя съществена разлика между дух и душа), но който е един и същ във всички положения, но нашите отношения и знания към него не са еднакви, както не биха били впечатленията еднакви да речем на една мравя, която лази по краката и по главата на един и същи човек. Или ако си послужим с друга аналогия — ако някой учен почне да изучава както и сега изучава във физиологията постепенните разрези на един зародиш, под микроскопа — там може да се видят известни органи, но онова, което дева значение на тия форми — живота, по никой начин не може да бъде видяно или констатирано. А именно, то е същественото — функцията, и рационалния остатък — неизвестното, което обобщаваме с думата живот.

Предварителен речник

Стигайки до тая дума, нам се налага да направим едно малко отклонение и да изтъкнем нещо съществено — че человек обикновено е свикнал да схваща живота ограничен и обезателно свързан със строго определени форми. Така се мисли, че человекът е жив само до като е в тялото си — щом тялото престане да живее — и человек престава да съществува. Това е една чисто детинска представа, която характеризира начина по който човек е достигнал своето знание. Ние няма да я обясняваме, само ще я констатираме. Няма да доказваме и обратното — понеже всяко доковано нещо изключва истината. Истината не се доказва, а се живее — и, следователно, знае. Не се ли живее, тя може да съществува, но не може да се знае. Истината има вътрешно отношение с човека тя засяга общата реалност. Битието й не можа да се постигне чрез ума. Тя е основа на живота. И всяка степен не живота има своя постигната Истина, както и от всяка височина има свой видим хоризонт. Това казвам за тия, които непременно искат да знаят Истината и мислят, че с няколко логически построения ще я постигнат. На тях бързам да кажа, че никакви думи, били те и на най-свещените писания не са цел сами по себе си и не разкриват истината — те са само път към истината, която Учителите носят въплътена в своят личен живот. В тая смисъл Словото е възможност да се постигне състояние на вътрешна връзка, а не завършени скрижали, които като се изучат наизуст, ще се постигне царството Божие. Трябва живот, който да включва в себе си Пътя и Истината, да се достигне до оная мистична връзка с Любовта —-с парфюмът на вечният, всеобщ, всепроникващ живот, който осмисля и нашия личен индивидуален живот. Да си послужим пак с аналогия. Един човек може да бъде много добър или гениален, но ако принадлежи и ма един отличил се с нещо народ, то неговата слава ще се примеси с общата и от това, той ще има нов източник на радост. Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното, в реалния свят човешките системи на мисъл. логика и закони са до толкова от значение, до колкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, когото развълнувания океан мята на всички страни . . .

(следва)

Л. Лулчев

Народна вегетарианска кухня

Супа

Вземат се няколко стръка праз, нарязва се на дребно, слага се до ври в кипяща вода, към него се прибавя чаша измит ориз. По желание може да се сложи и малко чист сок от кисело зеле. След като се свари добре супата, застройва се с яйца, кисело мляко и 1—2 лъжици брашно. Яйцата, млякото и брашното се разбиват в отделна тенджерка със студена вода и тази смес се сварява добре, като се бърка с тел. Когато този сос се сгъсти добре, изсипва се в супата. По желание може да се сложи малко чер пипер и лимон след като се снеме от огъня.

Горната супа може да се запържи и с олио, брашно, доматен сос и червен пипер.

Кюфтета от леща

Взема се хубава леща, която добре увира. Очиства се добре от камъчетата и др. примеси, измива се и се сварява в малко вода. След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре. След това се слага малко суров настърган лук (кромид), настъргват се няколко варени картофи, също изстинали, слага се стрита чубрица, сол, няколко яйца, и всичко това се омесва като хляб. След това слагаме на една хартия брашно, върху която се разпределят кюфтетата на такива форми, каквито желаем. Пържат се в олио или шарлан, като винаги се внимава маслото да бъде добре сгорещено, за да не се пръскат кюфтетата при пърженето.

За гарнитура на тези кюфтето много отива салата, особено туршия краставички, пиперки, зеле и др.

Лук с маслини

Нарязваме на дребно лука. Приготовляваме обикновена запръжка с олио или шарлан, доматен сос и червен пипер. Налива се малко вряла вода, слагаме нарязания лук и го разбъркваме добре. Слагаме нужната сол и го оставаме да ври на по-слаб огън. След като се свари добре, прибавяме маслините толкова, колкото искаме. Слага се един лимон, обелен и нарязан на дребно. След като заври с маслините и с лимона, снема се от огъня.

Това ядене е много вкусно и евтино, но винаги да се внимава да се не пресолява. Може да се сервира и студено.

Ошав

Слагат се две части хубави сухи сливи и една част сушени ябълки и круши. Който има възможност, може да прибави малко смокини и малко стафиди. Слага се също и едно парче канела. Тези плодове се сваряват добре, без да се бъркат. След като се свари ошава, прибавяме нужната захар, в може да се подслади с мед, цвеклов петмез и др. подобни. За по-ароматен вкус може да се сложи и един лимон. Ошава не трябва да се държи в бакърени съдове, особено ако не са скоро калайдисвани.

ЗАБЕЛЕЖКА: Рецептите, които се печатат във в. Братство, са практически изпитани в Народната вегетарианска гостилница в гр. Габрово.

Борис Юр. Биров

Светулка и северняк

(басня)

Паднала мъгла в гората и превърнала денят на нощ. Загубило се слънцето, не видела се месечината. Полазил страх животните, настанал смут в долчината. Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в.

Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат.

В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в гроба, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка). И кръстосала гората в дълго и широко, като викала със цяло гърло буйно и високо:

— Дързост, дързост, малодушни твари! — братя, сестри и другари! Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка. Зиме-лете ще ви светя в непривността на вековете! . . .

— Чакай, чакай малко дръзка самохвалко! — Забучал отгоре Севернякът. — Ти ли си която ще разсееш мракът? Не срамуваш ли се, като плашиш, че красното ни слънце ще заместиш?

Па надул сърдито буза и задухал ранно и студено, та чак и морето се видело посребрено. Скоро се разпръснала мъглата, а светулката замръзнала в тревата. И огряло пак величествено слънцето гората и полето, заблестяло като драгоценен камък пак небето.

__________________________

Бездарникът когато

С величие се накичи

Нечакана стихия

Съвсем ще го заличи

Дядо Благо

Разни

Проява на новата мисъл

(писмо от Сев. Америка)

Известна ли ви е книгата на англичанина А. Давидсон, относно скритото значение на Голямата пирамида при Гиза? Според автора, тази пирамида съдържа хронологията на най-важните събития в живота на човечеството, станали от 3000 г. пр. Христа, до 2000 год. след Христа, а особено с големи подробности са описани събитията от около 1500 до 2000 год. сл. Христа. Книгата има около 500 страници, придружена е с много таблици, диаграми, доказателства и сравнения с разни други ключове, за значението на пирамидата — на нейното вътрешно устройство и математичните величини и отношения, вложени в това устройство. С своята положителност и сериозност от едно страна, и със своята необикновеност, от друга, тази книга е обърнала голямо внимание тук, в Щатите и в Англия.

Наскоро излезе книгата „The story of Profecy in the life of mankind“ (История на пророчествата в живота на човечеството) от Н. J. Frorman, в която се разглеждат с големи подробности главните пророчества за съдбата на западната цивилизация.

Тази година се отпразнува 300 годишнината на Харвардския университет. По този случай бяха поканени мнозина видни учени от целия свят. Бяха държани много реферати по научни и философски въпроси, в които изпъкнаха ясно новите възгледи на учените, отбелязващи решителния преход от механическото и материалистическото разбиране в науката, към спиритуалистическото.

Загадъчен случай

Френските и други чужди вестници пишат за особения случай, който сега занимава специалистите лекари във Франция. Деветнадесет годишната Марсела Копиер, от Льо Ниеп, която още през 1931 г. изгубила паметта си, сега говори цели фрази и думи на езици, за които по-рано не е имала никакво понятие. Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само първоначално училище. През м. март 1931 г. когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание. Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си. Същевременно тя изгубила и паметта си и състоянието й не се подобрило. Домашните й не можели да я гледат както трябва и затова я дали в местната болница, гдето, след дълго престояване, решили, че състоянието й е безнадеждно и че не ще може да се поправи. Обаче неотдавна момичето се събудило и почнало да говори, но не френски. Тя изговаряла думи и цели фрази на английски, немски, испански, италиански, а също тека на руски и чешки. Марсела сега е изпратена за наблюдение в психиатрическото отделение в Париж.

Би било много интересно да се знае какво обяснение ще дадат психиатрите на този случай, когато днешната наука не е още намерила вратите, които водят към дълбочините на душата.

Защо Швеция върви напред

След произведените напоследък нови парламентарни избори в Швеция се установило, че 4 от всичко 12 министри и 102 от 230 или 40% от всички новоизбрани народни представители са пълни и организирани въздържатели.

Престанете с това голямо прахосничество

Една знаменателна брошура в Англия на Сноуден

и Л. Джордж.

Тези дни в Англия е излязла една брошура под горното заглавие, които се разпространява в десетки хиляди екземпляра и е произвела извънреден ефект.

Брошурката е написана от английски министър на финансите виконт Сноуден, от кабинета Макдоналд и е представена с предговор от неговия инак голям политически противник министър председател на Англия г. Лойд Джордж.

В тази брошура двамата големи английски държавници посочват неизчислимите загуби които търпи английския народ с употребата на спиртни напитки.

Това става във великата Англия. А как е у нас!?