Вестникът за изтегляне във формат pdf
БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 130 - год. VII.
Севлиево, 1 юли, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Ц. Калименова
Съдържание:
По пътя на живота
Честит! (Олга Славчева)
Символичният език но цветните лъчи ((Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“)
Всичко в природата е живо (N.)
Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.)
Индивидуална подготовка (Нина Рудникова)
Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат (Из „Revue Metapsichique“)
Агне и мечка (басня – Дядо Благо)
Музика от въздуха. Изобретението на един руски учен
По пътя на живота
Понякога небесата се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек.
Понякога погледът и на най-издигнатия не може да пробие надвисналата над главите тежка оловна покривка на схлупеното облачно небе.
Понякога дори и най-силният не може да намери пътя. не може да озари, да разпръсне сгъстяващите се около него тъма и бива принуден да признае, че
човешката сила е слабост пред Бога
и че нашата истина за Него е лъжа.
Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка. Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме. които правим това, че победата ни се дължи не нас. Ний вървим напред и мислим, че Силата, която ни дава възможност да правим това. е наша.
Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се чувстваме като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии. които бушуват в житейското море.
И едва тогава ние почваме да съзнаваме колко жалък и колко слаб е човек, оставен сам на себе си и колко безсмислен, безцелен и празен е живота му, когато в него не грее огъня на Божественото. Едва тогава ние разбираме с цялото си същество истината, че само пръчката, която пребивава на лозата—само тя ще даде плод.
Ний, сами по себе си, сме нищо без Бога. Ний не можем да направим нищо без Него. Лишени от неговата подкрепа и сила, откъснати от канарата, от корена на нашия живот, ние оставаме само сухи пръчки, негодни за нищо друго, освен за огъня.
Затова — нека никога се не гордеем. Нито със себе си, нито с делата си, нито с плановете си за бъдещето. Защото всичко е в ръцете на Бога. Всичко е от Него и чрез Него, и затова трябва и да бъде за Него.
Защото Той ни е дал всичко и Той може всеки момент да го вземе.
Щастливи са тези. Които винаги вървят по Неговите пътища. Те не ще бъдат никога лишени от Неговите благосклонност, внимание и милост. Те никога не ще се почувстват празни, безсилни и безутешни. И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл.
Честит!
Честит е този, кой до край
Със песен носи кръста свой.
Той най-подир ще влезне в рай,
Ще вкуси радости безброй.
Венец от бисерна роса
Чело му ще краси тогаз,
Ще види светли небеса
Ще чуе Бащин мили глас.
Честит е този, кой до край
Със песни носи кръста свой
Олга Славчева
Символичният език но цветните лъчи
Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави.
Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата.
Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия.
Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.
Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили!
И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.
От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави.
Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят.
Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове.
Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса!
Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение.
Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама.
Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина с всичките й цветове, които един други се допълнят и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина.
И така, в заключение, за червения цвят ще кажем:
Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда оживотворяване. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти.
Това, което казахме за червения цвят, важи и за другите цветове. Органическото и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така:
Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самодоволство и егоизма.
Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства. Той произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост.
Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли се надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен.
И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят.
Един ден, когото човечеството излезе от този цвят, земята ще навлезе в синия цвят. В развитието си човечеството е минало първом през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а в бъдеще ще мине в ясно-синия. Най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята с жълтия, златист цвят.
Ясно-синият цвят в своите по високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие.
Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство.
Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие.
А как действат белият и червен цветове? И двата са пасивни, но имат противоположни качества. Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие на което задържа повече топлина. Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина.
Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия.
Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистотата.
Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове. като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира.
Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци.
В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония.
Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете.
Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.
Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави.
Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така:
За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му!“ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то и на целия свят ще бъде добре!“ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист: да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад!“ Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използвай своите знания само за себе си.“ Синия цвят те тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си, и готви се за война!“
Най-сетне, виолетовия цвят тълкуват така: „Като човек ти ще бъдеш силен, но дръж силата си за себе си!“
А високо напредналите същества, които възприемат висшите октави на цветните лъчи, дават друго тълкуване на цветовете.
Според тях, червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Човек трябва да живее за Бога и да жертва живота си за своите ближни.
Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога и цялото човечество.
Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи За своето повдигане и усъвършенстване, като помага същевременно на своите ближни.
Жълтия цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството.
Синият цвят означава служене на Истината.
Виолетовият цвят определя силата на човека, силата на неговия дух, употребена за благото на всички хора.
Високите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата на човека и създават красиви многоцветни гледки. Трептенията, които идват от низшите светове, създават низши настроения и придават тъмен цвят на аурата му.
Когато сте неразположени, трябва да знаете, откъде иде вашето неразположение, и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове.
Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако мислите ви са дисхармонични, висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят.
От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите.
Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят, например. оказва върху такъв човек най благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот.
Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него.
Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека.
Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи!
Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати.
Преди всичко човек требва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи.
Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти!
Ясно е тогава, какво съществено значение при използване но цветните лъчи има даденият по-горе ключ.
Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината.
(Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“)
ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ЖИВО
В природата няма мъртви неща
Учителя
Ние сме свикнали да смятаме, че това нещо, което не се движи, което не говори или не издава глас е мъртво. Така мислим, защото ние сме се отклонили, откъснали сме се от общия организъм на живота, от истинския живот. Ние сме се индивидуализирали до такава степен. че сме изгубили връзката с живата разумна природа, от която представяме част. Ние сме части на тоя велик организъм на природата. Всичко в природата е живо, всичко е проявление на живот, на съзнание, само че това проявление е на степени. Това, което смятаме за мъртва вещ, за безжизнен предмет, това е проявление на живота в най-ограничена форма. Тук живота е проявен в най слабия си размер.
И колкото по голямо движение и пластичност има в една форма. толкова в по-голям размер се проявява живота чрез нея. А за да се прояви живота в по-голям размер, изискват със съответни вътрешни и външни условия — почва, влага, светлина и топлина. Както напр. при пчелите: за да отгледат пчела работница, търтей или царица, те им създават специални условия, хранят ги със специална храна и килийките им са различни по големина. За всяка една форма от тия, те полагат специални грижи. Така че за да се прояви в човека живота в неговата най-висока степен, изискват се за това съответни вътрешни и външни условия. И понеже ние, хората, използваме тия условия различно, то затова проявите на човешкия живот са на разни степени.
Природата ни е щедро надарила с добри условия и от нас зависи, как ще съумеем да ги използваме най-разумно.
На нас ни трябва една права философия, едно право верую. един прав живот, за да можем да използваме добрите условия и да поемем пътя на напредъка и добрата обхода.
На път за връх „Юмрукчал“. когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“. има друг връх, наречен „Зелениковец“, цял обрасъл с вековни букови гори. Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано.
Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал.
Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия.
Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му.
Защо чакаме?
От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота.
И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила всестранно, пак ли ще се поколебаем? Наново ли ще останем потиснати под тая скала, пак ли ще останем във веригите на робството за неопределено време ?
От нас зависи!
Прочие, към нова дейност, към ново свята спасителна работа.
N.
Словото на Учителя
Изявяването на Христа в човешката душа
Цялото Битие е едно изявление на Бога. В света се изявява доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и всичко онова, което е възвишено и чисто. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Когато се очаква да се яви нещо в природата, има едно неприривно очакване. Всички с радост очакват пролетта, след това лятото, есента и най-после зимата. Очакването подразбира винаги една радост в душата. Когато човек очаква да разбере истината и да направи добро, това очакване има смисъл.
Сега аз ще ви говоря за неща, които отдавна сте ги знаели и сте ги забравили и само от време навреме си спомняте за тях и ги сънувате понякога.
Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си. Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното. Всеки иска да бъде пръв, и с това спъва и себе си, и другите. Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв. За да бъде човек пръв, трябва да носи на гърба си товара на целия свят. Щом не можеш да носиш товара на цял свят, вземи си своето почтено място и което можеш да носиш, носи го. По този начин всеки като заеме мястото си, ще се избегнат стълкновенията и ще може да се изяви Любовта, която ще направи възможни всички възвишени идеали и копнежи. Любовта, за която ви говоря, не се мени. И когато в нас настанат страдания, това показва, че Любовта се е оттеглила от нас вследствие на някаква дисхармония. Вследствие на тази дисхармония, ние усещаме в себе си голямо страдание. Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа.
Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа. Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си. След това каза на Ева: „Не греши повече.“ Оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените:
Ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа.
Ако се заречете да не грешите, вие сте разбрали Христа. Никой да не се извинява, че имал някаква слабост. Сега паралелът е от космичния човек към индивидуалния човек. Христос с Адама беше разпнат за греха на първата жена, понеже първата жена не беше разбрала мъжа си. И ако вие жените не разбирате мъжете си и грешите като първата жена, ще разпъват мъжете ви и Христос заедно с тях. Когато жените не разбират мъжете си, в тях е Христос, който се мъчи. Като мъчите мъжете си, вие по цял ден разпъвате Христа. Жената трябва да разбира мъжа, да не го мъчи. Този паралел може да се тегли и за цялото общество. Същото се отнася и до мъжа. Той трябва да разбира жена си и да не я измъчва, защото с това и той разпъва Христа. И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя, деца на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се осмисли. Защото
животът има смисъл само в Любовта.
Затова всеки търси някого да го обича, но никой не иска променчива любов. Всеки иска този, който го обича, да бъде такъв спрямо него, че никога да няма фалш в неговата любов. Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста. Той не казва да хванат жената, но казва: Тя нека гледа. Знаете ли защо разпнаха Христа? Защото в райската градина Христос беше с Господа. Като видя, че на Адама му е криво, че няма другарка, той каза: Господи, направи на Адама другарка, да се радва. Господ каза: Щом гарантираш за него ще му дам една другарка. Но като съгреши Господ каза: Сега аз ще вляза в двама ви и ще отидем на кръста, а жената нека гледа отстрани. Така седи въпросът.
Сега философите ще почнат да критикуват откъде накъде тази работа да е така. Нямам нищо против тяхната критика, но за да критикува човек, той трябва да има 12 чувства в себе си, за да схваща ясно нещата, а не да има пет чувства както сегашните хора. Те нямат още седем чувства развити. Следователно, те не са дошли още на половината път на своето развитие. При това състояние на развитието на човека, не може още и дума да става за положителна наука, защото положителната наука познава действителността такава, каквато си е.
Но тази наука е резултат на целокупното изследване на реалността с помощта на 12 чувства, а не на пет. С петте чувства можем да схванем един ограничен кръг от явления и процеси в Битието, а за целокупността ще трябва да си служим с хипотези. На тази основа се изгражда и съвременната наука.
Например едва сега учените като разглеждат въпроса за създаването на Земята, съставят теории за произхода й. Но вие не знаете каква прекрасна история има за създаването на Земята. И ако ви я представя на филм, той ще бъде много интересен. Още по- красиви са историите за създаването на водата, въздуха, светлината и човека. Човек е създаден последен. И всичко създадено преди него - земя, вода, въздух, светлина, са създадени за него. Ако вие не разбирате защо е създаден този свят, какво ще разберете тогава? Аз не казвам, че не разбирате. Разбирате много неща, но питам ви: Разбирате ли езика на Бога? Приказвате ли на него? В Божествения език не съществува отрицателна дума. В него всяка дума има само едно значение и като я кажеш, тя става. Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви. И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език. Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон. Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството - учат го на Божествения език. Най-първо ще ви научат на Божествената азбука, после ще ви учат да сричате и най-накрая ще произнасяте цели думи, докато се научите да говорите.
Когато се научите да говорите на Божествения език, каквото кажете, ще стане.
Ще кажете, че това не е научно. Има неща в живота, които не могат да се обяснят от гледището на съвременната наука, защото тя не разполага с онези изтънчени сетива, за да схване дълбоките потайни процеси в живота. Това не е упрек на науката. Учените хора са изнесли отлични работи, хубави работи, но аз намирам, че тези факти, които не са изнесли, трябва да се съчетаят, да се свържат в едно цяло, за да може да се изясни историята на човешкото развитие.
Хората сега ги занимава предимно земния живот, но за този живот, който очакват, няма още условия да се прояви. Изобщо, хората минават на Земята един кратък живот, в който не могат да научат много нещо. През целия си живот човек догонва своите идеали и си мисли, че прави нещо, но в края на краищата вижда, че не е направил нищо съществено. Ако човек през живота си, не се научи да обича Бога, той нищо не е научил. Ако ние не предадем своето сърце в служене на Бога, нищо не можем да постигнем. Докато Бог не заживее в нашето сърце, ние ще живеем в света на противоречията и няма да разбираме живота. Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен.
Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония.
Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако въпросът е да се справяте със силите на злото, справете се с онова, което е у вас и с което сами се борите. Няма защо да търсите лошия човек отвън, той е вътре у вас. Всеки е забелязал колко мъчно може да се справя с омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието и всички отрицателни прояви. Даже и най-преданият човек понякога е изложен на изкушения. Това са изпити, чрез които се проверява човешкият характер. Грехът не седи в това, че е минала омразата през човешкото сърце. Грехът се заключава в това, когато възприемете омразата и в трите свята - във физическия, в духовния и в умствения свят. Грехът връзва човека, когато завладее умът, сърцето и волята му.
Из беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.
(следва)
Нина Рудникова
ИНДИВИДУАЛНА ПОДГОТОВКА
Изпитанията. преживни от човечеството през последните десетилетия, изтръгнеха хората от потока на обикновените занятия, обстановка и представи, сломиха преградните мрежи на условностите и ги отправиха към търсене на нови ценности и нови културни устои. В този процес мнозина се натъкнеха на едни или други отрасли от Езотерическото учение и погледнаха в тези обширна и единствено съкровищница, из която винаги са се изливали даровете не новите културни завоевания. Появиха се много книги и списания засягащи обши и отделни въпроси, които подпомагат с това общия подем не интереса към езотерическите знания.
Като резултат от този интерес би трябвало да имаме нова и по-висока степен но съзнание и изтънчаване ла психичните комплекси, наречени личности. За съжаление, твърде често може да се наблюдава обратното явление: занятията с отраслите на езотерическото знание и четенето на „Окултни“ книги не бива последвано от никакви съществени изменения, като остава само един баласт от прибавящи се сведения или, което е още по-лошо. събужда самомнението с призрака на някакви „достижения“ и с това засилва отделеността и всичкото свързано с нея зло.
Причината за такива често плачевни резултати трябва да търсим в неправилния подход към езотеричното знание и в съвършеното неразбиране на неговата същност.
Езотерическото Учение въпреки разновидността на школите, е едно, както е една Истината, която то въплъщава.
Окултното знание — неговата основа — е едно, тъй като то със съзнателното завладяване на законите и енергиите, действащи във всемира.
Пътят към тях, наречен Посвещение, е един, това е пътя на съзнанието, от земната, материална тъмнота и ограниченост, през всички стадии на неговото растене н разширение до божественото всеобгръщане н всепроникване.
Различията са само в методите за подготвяне на индивидуалното съзнание да напредва по този път.
Езотеричното Учение и окултното знание са плод от работата ни Съзнания неизмеримо по развити от обикновеното човешко съзнание.
Ако пристъпващият към изучаване на Тайното знание вземе всичко това сериозно под внимание, той ще разбере, че с обикновеното съзнание на ограничената личност, затворена в тесните граници на обкръжаващия я малък и ефимерен свят, с немислимо да се борави с всеобгръщащото Тайно Знание, невъзможно е дори да се заеме с изучаването на отделна област, тъй като всяка от тях води към бездни, недостъпни за това съзнание.
Поради това, нам е просто невъзможно до подчертаем достатъчно силно необходимостта от индивидуална подготовка за всеки, който в своите търсения е дошъл до прага на тайното знание. Тази индивидуална подготовка се състои в преустройството на съзнанието и в изменение на отношения та към окръжаващия свят; същевременно, тя се свежда към наличността на четири качества:
1. Духовна жажда, породена от дълбоката неудовлетвореност от себе си и от заобикалящия го свят. Докато човек е доволен от самия себе си и от заобикалящото го. докато света го радва и канения егоизъм блаженства в средата на установените условности, не може и дума да става за истинско търсене, и интереса към „окултизма“ ще бъде само модна суетност. Не всяко лутане ту на една ту на друга страна е породено от духовна жажда, и често то може да бъде задоволено с изменяне на външните условия. Истинската духовна жажда е преди всичко насъщна нужда да изменим своето собствено съзнание, което води към непосредствено възприемане на непознати до сега сили, закони и съотношения и към преобразяване на окръжаващия свят. Духовната жажда не може с нищо да се удовлетвори и насити, тя може само постоянно да се усилва паралелно с възхода ни по пътя на познанието н осъществяването.
2. Определена цел. Истинското знание не се състои само в пасивното знание на причините но то е същевременно творческо знание на целите. Може ли знанието да бъде само за себе си цел? „Знание заради знанието“ е празна формула, и обикновено зад нея се крие или лекомислието или егоизма. Знанието, както и всичко в света, има своята цел, и тя е двойна: отвлечена — търсене на истината и конкретна — служене на общото благо. Тези две цели, с каквито и думи да се изразяват, винаги са били и ще бъдат единствените стимули на всички искрено стремящи се към мировата съкровищница на Духа.
3. Разширение па съзнанието. Не може делничното ограничено съзнание на съвременния човек да обхване космичния опит на тайното знание. Интелектуалните придобивки съвсем не представляват знание. Реалното знание се добива в момента, когато в съзнанието пламва едно дълбоко обхващащо предмета разбиране, едно вътрешно проникваше го чувство и волята за осъществяване, т. е. за да се превърне в истинско знание, всяко теоретическо сведение трябва да бъде претворено от трите елемента на съзнанието: мисълта, чувството и волята.
Затова преди всичко е необходимо да се очистят и приведат в порядък тия три оръдия за възприемане на знанието. Хаотичността в мислителния апарат се премахва чрез привикване към концентрираме. Чувството се преобразява чрез безкористие. Волята се освобождава от случайните, дребнави желания чрез постоянния стремеж към установената цел. Необходимо е също да се пази постоянно равновесие между тия три страни на човешката природа.
Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество.
4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането. Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите. Затова истинския и най-ценния подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота. Такъв подвиг възстановява връзката между и „горе“ и „долу“, запълва бездната между небето и земята.
Тайното знание винаги е било пазено и приближаването към него винаги е било считано за опасно, тъй като без необходимата индивидуална подготовка то може да донесе на човека по-скоро вреда, отколкото полза. Без очистваме на съзнанието, т. е. без дисциплината на Духа, даровете на съкровеното знание се извращават от неподготвеното съзнание на стремящия се, затрупват го с криво възприети понятия н представи и този непреработен баласт закрива възможностите за правилно развитие в бъдещето. Как често доловените откъслеци от тайното знание се превръщат в „окултен“ боклук, който бавно разлага личностите и дава храна на тъмните сили, работещи за разложението на човечеството!
Тайното знание е преди всичко знание практическо, тъй като служи за преобразяване живота и личностите, които го творят, и затова го задължава повече от това, което наричаме академическо знание. Но, разбира се, и към академическото знание не може да се пристъпи без подготовка, и то изисква индивидуално развитие на интелекта и трудоспособност.
Индивидуално подготвения стремящ се към тайното знание е способен действително за свое благо и за благото на другите да овладее това, което отдавна е открито на човечеството и да открие нови възможности. И такъв стремящ се скоро ще разбере, че в същност нема никакъв „окултизъм“ и „езотеризъм“, нищо „тайно“ и „скрито“ — а че има само Знание, приготвено за човечеството като негово законно достояние, от което то се е лишило поради престъпна небрежности, лекомислие и самоотъждествяване с всичко нищожно и дребно. И той ще работи, заедно с великите съзнания, за създаване на условия, при които ще стане възможно да се възвърне на човечеството това негово достояние.
Из „Окултизъм и йога“
Един случай на психометрия,
засягащ Марсилския атентат
Преди известно време лондонския вестник „Evening News“ се обърнал към своите читатели с молба да му съобщят, във форма на писмо, най-странното нещо, което са преживели.
Като резултат на тази покана, същият вестник публикува, между другите, и следното писмо, изпратено от г. Рихард X., живущ в Диеп, ул. Вокелен, 11:
„Пристигайки в Париж, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия. Между 2 и 3 часа през нощта, аз сънувах странен сън. Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците.
„Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед. Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че парижката полиция е знаела и че информирала на време тази в Марсилия за готвения атентат“
От гледна точка на изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се на стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците. Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие. От друга страна, този случай не е твърде рядък.
Из „Revue Metapsichique“
Агне и мечка
(б а с н я)
Три дни преди Гергьовден един овчар извел овцете си на равна поляна, за да избере от стадото си агне за курбан. Гледал едно. друго, и избрал.
— Това ще бъде — рекъл. — И тлъсто е и черно е. Месото му ще бъде курбан на св. Георгя, а от кожата му аз ще си направя хубав калпак.
Но щом овцете наближили гората, изскокнала една мечка, грабнала черното агне и го отнесла в своята бърлога при двете си мечета. Агънцето разтреперано заплакало и запитало:
— Ти ли си свети Георги, който ядеш само месото на агнетата? И защо не остави кожата ми на овчаря? Той смяташе да си направи от нея калпак?
— Не, добро агънце! Свети Георги е на небето. Той не яде месо, както и никой светия не яде месо. Също не е позволил и на овчарите да си правят калпаци от агнешки кожи. Несмислените люде колят агнетата за себе си, а турят свети Георгя да отговаря пред Бога за техните злодеяния. Аз съм Баба Меца. Свети Георги ме напъти да те взема, за да те не заколят. Тука ще си поиграеш с моите мечлета, а като мине страшния ден, ще те заведа пак при майка ти.
Дядо Благо
Музика от въздуха
Изобретението на един руски учен
Преди няколко време се вдигна голям шум около изобретението на руския учен професор Л. Терелиш, който построил апарат в състояние буквално да извлича музика от въздуха. Апаратът, основан за използване електрическите трептения на въздуха, се състои от един дървен сандък, от който се подава една малка медна антена. Свирещият регулира вълните направлявайки ги в апарата с прости движения на ръцете във въздуха и по тоя начин без каквито и да било технически приспособления, има възможност де извика звукове от различие височина и тон. Колкото по-близко до антената е ръката на свирещия, толкова по-висок е звука. Едновременно с това и силата на звука може да се регулира с един малък педал.
Напоследък изобретението на проф. Терелиш намерил горещ привърженик в лицето на Е. Хенкин, който със своя апарат обиколил много европейски и южно-американски столици.
