БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 121 - год. VII.
Севлиево, 10 април, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Не осъждай! (К.)
Вечно Слово (Олга Славчева)
Агни Йога (С. Калименов)
Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20)
Еволюция и раса (Макс Хайндел)
Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел)
Един случай на прераждане (Из „Rosicrucian Cosmoconception“)
Свещ и свещник (басня – Дядо Благо)
Връзка между явленията (из беседите)
НЕ ОСЪЖДАЙ!
Често ние, хората, имаме един голям недостатък — да се занимаваме повече с другите, отколкото със себе си!
Ний виждаме и сламката в очите на ближния си, но гредата в нашите очи не виждаме!
Ние осъждаме с леко сърце. Осъждаме без да познаваме. Осъждаме без да размишляваме!
Тъй прости и ясни са понякога нещата пред нашия повърхностен поглед: този е престъпник, този върши зло, — този е такъв, онзи — онакъв ...
А ние какви сме?
Ние сме плитки, плитки, плитки ...
Не може повърхностния поглед който вижда само външното, да проникне в дълбочината, да намери истинските мотиви, истинските причини на дадено явление, на известна чужда постъпка.
Ние не можем да знаем сложния комплекс от близки и далечни причини, които заставят известно лице да постъпи по един или друг начин. И, следователно, ние нямаме верния критерий, който ни е нужен за да можем да преценим правилно моралната стойност на една чужда постъпка.
Ние не можем да бъдем съдии на другите, защото виждаме само следствията, само резултатите, докато света на причините е скрит от нас.
Има само един справедлив Съдия!
Той е Бог.
Само Той вижда всичко. Само Той справедливо и безпристрастно преценява и присъжда всичко …
Нека оставим Нему преценката и присъдата на чуждите постъпки, а ние да се занимаем повече със себе си.
Нека се откажем да ставаме съдии на другите, защото никой не знае какво ще стане с него утре.
К.
Вечно Слово
От вечността пътувам през морето,
Към вечността възвръщам се отново.
И моят факел свети ми в сърцето,
Изпълнено със вечно живо слово.
Високо свети моят факел чуден
През дни зловещи, мрачни и бурливи.
Духът ми често, морен и отруден
Изпитва мъка и съмнения диви . . .
Душата ми със ужаси се бори
На бурни и зловещи океани,
И с мищци слаби тя вълните пори
И често пада пред неравни брани.
Но моят дивен факел още свети
И грее над разпенени талази,
Когато болка пълни ми сърцето
И няма никой близко да ме пази.
Когато тъй се боря със вълните
светилникът държаща във ръцете
съзирам горе ликът на звездите
и зная, туй, от Бога мен привет е.
Тогава пак ме сила осенява,
сърце ми крепне вече вдъхновено
и слънцето ме живостно огрява,
то благо ме приветствува засмено.
Тогаз ръка ми смело се издига
със факела горящи към небето.
— Като че ли Великий трон достига
и мярва се на Бога пред лицето.
И силна става моята десница.
готова съм да страдам и живея
и мощна ставам, смела кат орлица
и към Голгота да погледна смея.
Високо свети моят факел ярък
Ей ида, ида, Отче мой желани!
Сърцето си поднасям ти подарък
Кат плод узрелий и благоуханний.
Олга Славчева
АГНИ ЙОГА
Агни Йога, Париж, 1929 г. стр. 333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано.
В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж.
И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди.
На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения.
И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път.
Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат.
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят.
И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога.
*
„Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас...
„Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила …
„Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване …
„Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения. Ако ли пък ви кажат за опасностите от стихията на огъня, отговорете, че опасността е венеца на подвига...
„Да разгледаме в какво се състои разликата и сходството между Агни Йога и другите Йоги. С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към осъзнание на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето. Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото!
„Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“
„Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“
„Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ.
„Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание? Кой ще реши да остане само зрител в полето на битката? Занапред не ще има зрители, не ще има спящи, защото пламъка е при вратата.
„Може ли човек да се издига или да пада единствено за самия себе си? Разбира се, никое същество не може да действа без значение за окръжаващите го. Не само че с всяко свое действие то възбужда реакция в различни слоеве на духовната атмосфера, но и буквално влачи след себе си другите същества. Толкова повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред мирозданието. Човек се издига с помисъл и само с това оказва истинското благодеяние на някой друг. Човек пада духом, и с това, може би, той умъртвява някого.
„Както огънят се явява всеобединяващо начало, така и Агни Йога прониква целия живот. Може да се забележи как съзнанието постепенно се изостря, как възниква справедлива оценка на окръжаващото ни, как расте съзнанието за връзката на световете ...
„Можем да сравним Агни Йога с утринната Звезда, която възвестява идването на светлината.
„Агни Иогът трябва да се освободи от условностите на националността, макар и временно да принадлежи към една от тях. Агни Йогът, заменя кръвното родство с родство духовно.
„Разбира се. Учението на Йога ще принесе полза на всекиго, даже и ако той не достигне до духовни явления. Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта.
„Но кои са признаците на завоеванията, които издигат Духа? Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса. Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта.
„Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога?“ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем. И тогава избери си Учител на земята и, познавайки учението, укрепи тялото си с дадените способи и прана-яма. Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота.
„Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас. Каква непоправима вреда са нанесли на човечеството упоритите опити в областта на магията! ... Нищо друго не е тъй противно на еволюцията, както вкаменените формули на магията. Разбира се, йогът е права противоположност на мага. Магът се е спрял над мъртви слова, йогът постоянно приема новото дихание на Космоса. Единият е стар от рождение, другият е винаги млад.
Йога няма нищо общо с магията!“
„Страшно е да се разбере как много са заградили пътя си жителите на земята! Не молитва, но сурова работа е нужна. И това трябва да се повтаря. Наближават все по-съдбоносни срокове. Нима търгуващите не забелязват това?
„Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“
* * *
Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество.
Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството.
Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера.
Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ.
С. Калименов
Словото на Учителя
Пътят на човешкия възход
(продължение от брой 20)
Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има?
Сегашните хора отричат другия свят и Любовта. Но Любовта никой още не я е проверил. Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов. Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта? И така, Бог се проявява във цялото Битие. Никое същество няма да ви обича вечно, но в един момент може да ви обича. И вие можете да обичате целия свят в един момент. Ако направите едно добро на един човек, счита се, че сте го направили на всички, понеже всички хора са само органи на един организъм. Същият закон се проявява и при страданията.
Ако едно същество страда, това страдание ще се разпредели на всички същества.
Нашите страдания в известен смисъл ги опитват и напредналите същества. И те вземат участие, за да ги премахнат, защото засягат и тях макар и в по- малък размер. Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се освободят от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип. Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия.
Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо.
Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието.
Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък. Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане.
Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат децата да мислят. Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява. Всяка една форма си има закони, по които е създадена и трябва да й се дадат съответните правила, които съществуват в природата. По-право, тези правила са вложени във всяка форма, но ние не трябва да препятстваме на законите, по които тези правила се проявяват. С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие. Някой пита как да постъпва с хората. Не препятствай на естествените предразположения на тези хора. Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите. Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте. С това ще направите добро и на себе си и на другите. Защото тогава и другите няма да ти препятстват. Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него. Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата. Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят. И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта.
Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота.
Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди. В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта. Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка. И в религиозно отношение е мъчно да се предаде идеята за Бога. Идеята за Бога може да се предаде дотолкова, доколкото се прилага. Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват. Те не знаят в какво вярвам и няма нужда да знаят. Хората вярват в един извор дотолкова, доколкото извира. Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена. А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена. Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот.
Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г.
Макс Хайндел
Еволюция и раса
В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма.
От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима.
Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая.
В Полярната, Хиперборейска и Лемурийска епохи задачата за ръководството на човечеството е била сравнително лека, защото умът още не е бил създаден, но когато този силно активен елемент е започнал да се проявява в първата половина на Атлантската епоха, той е развил хитростта, която е продукт на ума, намиращ се вън от контролът на духа. Хитростта действа като помощник на желанието, безразлично дали последното е добро или лошо; дали то ще ни донесе радост или скръб.
В средата на Атлантската епоха духът навлиза напълно в своите носители и започва да работи върху ума, за да произведе мисълта и разсъдъка: способността да свържем дадена причина с нейното неизбежно следствие и да извлечем от дадено следствие причината, която го е породила. Тази способност за разсъждение или логика трябваше да се развие още по-пълно през Арийската епоха и следователно първите семити (петата раса на Атлантската епоха) са били „избран народ“ — избран да подтикне напред тази зараждаща се способност до такава зрелост, щото тя да проникне напълно техните потомци, които по този начин ще станат една Нова Раса.
Да се превърне хитростта в разум не е лесна задача. Ранните промени в човешката природа са ставали по-лесно. Човек тогава е бил воден без затруднения, защото не е имал съзнателни желания, нито ум, който да го води, но от времето на първите семити той станал достатъчно хитър да отхвърли ограниченията на своята свобода и да надхвърля често мерките, които са определени от природата. Задачата за ръководенето му ставала още по-трудна, защото било необходимо той да има до известна степен свободен избор, за да може с течение на времето да се научи на самообладание. Поради това, сложен е в действие един закон, който предвижда незабавна отплата за послушанието и незабавно наказание за провинилите се. По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му.
От всички, които били избрани ката „семе“ на новата раса само малцина останали верни. По-голяма част били бунтовно настроени и, доколкото това засягало тях, напълно проваляли задачите на Водача, чрез кръвосмешение с другите атлантски раси, което ставало причина да оставят по-долнокачествена кръв на своите наследници. Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека. За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса). Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес. Това са арийските народи, в които разсъдъкът е развит до съвършенство.
Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума. В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници. Те презирали другите народи и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество. Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ.
При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума. Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен. В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея. Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото.
За да може тази многожелана Цел да се достигне, необходимо е да се състави един нов „избран народ“, членовете на който ще се подберат от днешното човечество, и който ще послужи като ядка, зародиш, из който ще израсте Новата Раса. Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса.
Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две. Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява.
В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение.
(следва)
КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА
Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години.
Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ...
Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба.
Нови идеи, схващания и вярвания, покоещи се досега в недрата на непознатото, се раждат и като свежи пролетни пъпки израстват из ума на мислещите хора. Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр. модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед.
Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време?
Днешната медицина все по-вече и по-вече се възвръща към природното лекуване, препоръчвайки употребата на различни растения. Интересът на химиците към развенчаната някога алхимия постоянно расте. Астрономите и физиците изучават като че ли „мъртвата“ астрология, царицата на древните науки и майка на много отпосле родили се от нея клонове на науката. Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно увлечение, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление. В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора. Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите. Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети. Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни народи под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион. Стрелец, Козирог, Водолей и Риби).
Астрономите наричат един подобен слънчев кръг — „платонова година“, а промяната на местонахождението на слънцето — „прецесия“. Следователно, за да мине 1/12 от Зодиака, на слънцето е потребна една дванадесета част от 25.200 години, което се равнява на около 2,100 земни години.
Ф. А. Пренгел
(края в следващия брой)
Б. Р. Ф. А. Пренгел е автор на много книги по астрология, издадени на полски език и редактор на Полски Алманах за научна астрология и космични влияния, който излиза редовно вейка родина от 1928 г. насам.
Един случай на прераждане
Един ден в Санта Барбара, Калифорния, един господин по име Роберт се яви при един ясновидец за разяснение на следния загадъчен случай. Мистър Роберт се разхождал по улицата миналия ден, когато едно малко, три годишно момиче дошло ненадейно при него и обгърнало с ръце коленете му, наричайки го „татко“. Мистър Роберт се възмутил, мислейки че някой се опитва по този начин да натрапи това дете нему. Но майката на детето, която дошла веднага след него, била еднакво озадачена и правила усилия да отведе детето. Последното, обаче, продължавало да се притиска към г. Роберт, настоявайки че той му е баща.
Тази случка направила извънредно силно впечатление на г. Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при ясновидеца. Тогава двамата заедно отишли в дома на родителите на момиченцето, което, щом ги видело, се хвърлило веднага към г. Роберт и отново го наричало „татко“. Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото.
Г-н X. намерил, обаче, че детето е в нормално състояние и продължил да изследва грижливо малката. След търпеливо изследване, водено на пресекулки след обеда, за да не измори и отегчи детето, последното разказало следната история:
Тя живяла със своя татко, г. Роберт, и с друга майка, в една малка къща, която била самичка и от която не се виждало никаква друга къща. До къщата имало малък ручей, около когото расли някакви цветя (тук тя се затичала до в градинката и донесла няколко такива цветя). После напряко върху потока имало сложена една греда, по която тя много предпазливо минавала, страхувайки се да не падне във водата. Един ден нейния татко напуснал нея и майка й и не се върнал повече. Когато храната им се изчерпала, тогава майка й легнала и останала неподвижна. Най-после тя прошепнала мило: „тогава също и аз умрях, но аз не съм мъртва. Аз дойдох тук“.
След всичко това г. Роберт разказа своята история. Преди осемнадесет години той живеел в Лондон, гдето неговия баща бил пивовар. Той се залюбил с момичето, което служело при тях. Баща му се възпротивил и затова той избягал с любимата си в Австралия, след като се венчали. Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото момиченце. Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му. Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка, извършен през нощта, когато г. Роберт напуснал Англия. Полицаят го проследил до тук, мислейки го за автор на престъплението. Г. Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост. След това бил заведен е Англия, гдето бил разпитан и невинността му доказана.
Едва тогава властите обърнали внимание на неговите непрестанни молби относно жена му и детето му, за които той знаел, че умират от глад в тази отдалечена — пуста страна. Изпратена била експедиция до колибата, обаче тя намерила там само скелетите на жената и детето.
През това време бащата на г. Роберт починал, и макар че той го бил лишил от наследство, братята му дали неговия дял и след това той заминал за Америка като разбит и отчаян човек.
По желанието на г. X. той взел своя фотография и тази на жена си, и, след като ги сложил между други портрети, показали ги на малката. Тогава тя веднага посочила своите истински първи родители, макар че снимката на бащата била доста различен от сегашния вид на г. Роберт.
Из „Rosicrucian Cosmoconception“
Свещ и свещник
(б а с н я)
Бялата като цвят свещ, поставена на сребърен свещник, гореше. Пламъкът хулкаше буйно и добре осветляваше голямата стая. Но некой духна, изгаси свещта.
— У, каква тъмнина настана, страх ме полази, ностръхвам! — извика свещникът.
— Бъди спокоен, мой приятелю! — отговори свещта. —Не е страшна създадената от Бога тъмнина на земята. Тя е за отмора от тежък труд, за почивка, за сън, за растеж и за тайни. В тъмнината растат цветята, житата, дърветата, животните. И бебенцата на тъмно растат, като спят. Който прави добрини, прави ги в тъмно, за да не вижда лявата ръка какво прави дясната. Божиите дела също в тъмно стават, тайно.
— Ако е така. защо е тогава светлината? — запита свещникът.
— О, светлината е друго нещо! Тя изявява Божиите дела, да ги видим колко са велики, колко са красиви и съвършени. Светлината е за познаване и прославление на Бога. За добрите люде светлината е още крава от която доят мляко за правене на своите добрини. И на лошите люде тя услужва. Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и възмездието. Ти видя, драги свещниче, че и аз пламтях в светлина. Тази вечер всички от нашия дом смукаха от моето мляко и си услужиха. Но като се умориха, оттеглиха се на почивка. Аз секнах своята светлина, време е и ние да си поспим.
И заспаха.
* * *
Светлина и тъмнина —
Два закона—две крила
За напредък и възход
На духа от всеки род.
Дядо Благо
Връзка между явленията
Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкия ум, човешкото сърце, човешкия стомах, както душата и духът са предназначени да извършат една малка част от работата на цялото. Човек със своята деятелност допринася нещо към общата деятелност.
Както има тясна връзка между моралния и физическия живот на човека, така съществува тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошия живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват пертурбациите на земята. Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор.
Зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина.
За да не се нарушава хармонията във висшия свят, всеки човек както и всеки народ трябва да бъде свързан с Първичната Причина.
Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават. както и тия. които ще стават за в бъдеще, показват, че целия живот е подложен на растене и развитие.
Време е вече да се приложи Христовото учение, както в живота на отделния човек, така и във всички общества и в цялото човечество.
Всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина, за да се създаде вътрешна хармония в живота.
Човек трябва да се изучава в своята целокупност. Има една вътрешна наука за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат. Според тази наука човек трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен.
Тази наука трябва да се изучава и прилага за в бъдеще.
Колкото повече учените хора намират връзки между всички явления, толкова повече тяхната задача се улеснява. Науката трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първичната причина. Художеството, изкуството, музиката трябва да служат на Първичната Причина. Управлението трябва да бъде в услуга на Първичната Причина
Вие шие проверите, че между всички явления в природата съществува тясна връзка. Разглеждате ли явленията така, вие ще имате и повече светлина. Ние сме за новото в света. И от гледището на новото в света трябва да се почита всичко. Човешката личност трябва да се почита и да се тури на своето место. Душата трябва да се почита и да се тури на нейното место. Духът трябва да се почита и да се тури на своето место. Всеки човек трябва да знае де е местото на духа, на душата, на индивида и на личността. Това е задача, върху която всеки човек трябва да работи с десетки години. Разреши ли тая задача, ще израсте в духовния свят.
(из беседите)
