БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 118 - год. VII.
Севлиево, 25 март, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Гласът на природата
Пролетното равноденствие. Пролетни предвестници. (стих. – Auroro)
Паневритмията (Боян Боев)
Словото на Учителя. Каквото човек посее, това и ще пожъне (Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г.)
Сънят на ловеца (Т. Ч.)
Богат и цигулар. (басня – Дядо Благо)
Интернационална детска изложба чрез Есперанто
Музика и душа
Гласът на природата
Щастието на човека е невъзможно и непостижимо вън От природата.
Колкото пъти човек се е опитвал да се отдалечи от нея, да скъса връзките си с нея или пък да я завладее и застави да се подчинява на неговите желания и капризи, толкова пъти той е претърпявал катастрофи в живота си и, в края на краищата, е бил принуден да се обръща пак към нея — да търси в нея лек за болките си, да търси сила, живот, здраве и щастие.
Това е един факт, който трябва да се вземе в неговото най-широко значение. Защото той се отнася еднакво както до външна-та природа, така и до нашата вътрешна природа, така и до природата на нашия социален, колективен живот. И в едната, и в другата, и в третата области природата си има свои закони и мерки, които, ако не бъдат изпълнявани, строго наказват нарушителите им.
Първото и най-важно правило, до което човек с цената на огромни страдания, след дълги опитности, идва, е:
Не подпушвайте природата! Не подпушвайте природата във вас, вън от вас, в социалния живот, или където и да било.
Не се опитвайте да спирате ония течения, ония естествени процеси, ония сили, които природата туря в действие във вас или вън от вас, и които са обусловени от една Върховна Разумност, от една стояща над всичко Причинност.
Не се стремете да надхитрите природата!
Не се стремете да изпреварите природата!
Не си въобразявайте, че вие можете да извършите нещо по добре, по разумно, по-приятно, и по-полезно от нея.
Не коригирайте природата, не коригирайте нейните закони и сили, а се оставете на нейния всепроникващ потик, вслушайте се в нейната Разумност, оставете тя да ви коригира.
Нищо друго, а само безмерната гордост и егоизъм на човека го заставят да се опълчва срещу нея, да иска да я подчини на своите ограничени схващания и лични капризи, да й наложи да действа по негови, човешки закони.
Поради гордостта си човек не се вслушва в гласа на природата в себе си, а иска да направи нещата така, както той ги желае — иска да постъпва тъй, както не отговаря на неговата степен на развитие, иска да прескочи някой стъпала в нейната стълба на развитието.
Поради егоизма си, човек иска да обсеби всичко — иска да спре потока на живота, който носи всичко за всички, и да остави другите в лишение.
Поради слепотата си, човек си въобразява че може да живее щастливо и разумно далеч от нея и нейните закони.
Не се противопоставяйте на природата, не се отдалечавайте от нея, не се стремете да я подчините, защото ще бъдете жестоко наказани!
Щастие и благоденствие, мир, хармония и радост ще достигнем само тогава, когато винаги и за всичко се вслушваме в повеленията на природата, в нейния глас, който е глас на Бога, глас на Върховната Мъдрост на живота.
Да. идем всред природата, да се приобщим към нейните закони и сили, да хармонираме целия си живот, външен и вътрешен, индивидуален и колективен, с нейната съвършена Мъдрост, Истина и Любов.
ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
С потир от свят Божествен
по път светлинен, девствен,
пристига първий ден
на пролет краснолика.
В очи му грей светлика
на пламък чист, свещен.
С усмивка на възлюблен,
кой бляна свой пречуден
съзира в своя път,
пристъпи той към нея —
нощта —заспала фея,
да сегне първи път.
Прозвънна из ефира
седефната му лира;
покоя на нощта
раздвижи. Трепна цяла
пред светлий рицар в бяло,
с усмивка на уста.
Дошъл е от далеко.
Тя мигом скочи леко
със радостен възклик,
Той хвана я с ръце си,
притисна към сърце си
бленувания лик.
На нейната милувка
отвърна той с целувка
по устни й с възторг.
Възлюби тя тоз странникът
дошъл в зорите ранни
от горний храм — чертог.
Но болка сви сърце й:
изхвръкна из ръце й
туй щастие за миг.
Високо той политна
и всичко го обикна
за живий му топлик.
С плам пътя му светлее,
нощта и тихо лее
елмазни сълзи — рой:
— „Върни се, мой любимий!“
мълви с нечути думи,
но Прана стана той.
Луната и звездите
потайно във висините
редят се там в набег;
дано от негде зърнат
и в дома й повърнат
навеки красиви Феб.
По него креят устни;
не ще го тя изпусне
от летний зной и плен,
кога се пак завърне,
скръбта й да превърне
на радост в сън блажен.
Той днес лети унесен
и пее дивна песен
за повий красен свет;
наченат в низините,
где пламнаха искрите
за бляна му крилат.
И тоя химн на радост,
любов цетуща младост
безспирно ще се лей.
дор в страдната градина
на девата любима
светилникът изгрей.
Auroro
ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ
Лека, полека в бисерни капки
слънце снежинки топи.
Лека. полека в бисерни капки
ледни покрови дроби,
Лека, полека в бисерни капки
нижат се светли очи.
Лека, полека в бисерни капки
смеят се топли лъчи.
Лека, полека бисерни капки
текнаха в сладки води.
Лека, полека в бисерни капки
къпят се земни гърди.
Лека, полека с бисерни капки
бягат конечни тъми.
Лека, полека в бисерни капки
новата пролет шуми.
Auroro
Сливен, 11. III. 1935 г.
ПАНЕВРИТМИЯТА
Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота.
Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота.
Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
„Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и духовно отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия.
Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума: представката „пан" в началото значи: „все". В случая може да се преведе приблизително с думата общ или космичен. Значи тук се говори за един ритъм, който царува в целокупната природа, в основите на цялото битие. Втората представка „ев" или на латински в първоначалния си вид: „еу" значи „истински", „висш". Тогаз „паневритмия" в буквален превод значи: космичен виеш ритъм.
Какво представлява паневритмията?
Всяка сутрин след 22 март на широката полянка на „Изгрева" край София се събират неколкостотин души и при изгрев слънце правят тия красиви ритмични музикални упражнения. Всички са наредени в два или три кръга. В средата е оркестърът. При ритъма на специална музика, дадена от Учителя, се правят тия ритмични упражнения, които също са дадени от Учителя. Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите.
Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система.
Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека.
Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони.
Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека.
Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи. Слънчевите енергии излизат от слънцето ритмично, т.е. периодично по-силно и по-слабо. Навсякъде виждаме ритъм около нас! И ритъмът има магична сила. Даже и в обикновения живот могат да се правят наблюдения: всяка работа, макар и тежка, ако се внесе ритъм в нея, става полека. Знае се законът: Ако се извърши една работа ритмично, тя не уморява. Ритмичните движения не уморяват. Това е констатирано с много опити.
Третият основен принцип на паневритмията гласи: Има връзка, съответствие между тон, движение и идея. Когато движенията точно отговарят на известни идеи и тонове, тогаз действието е още по-мощно. Тогаз организмът става по-възприемчив към енергиите на природата, приема ги в себе си и чувства живо тяхното обновително действие.
Има голяма вътрешна връзка между движенията и музиката. В окултните школи на древността мантрите са представлявали думи, които са се пеели и се придружавали с известни движения. Това е. условие за тяхното действие.
Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните процеси в организма. Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр.
Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действат освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответства на тия жизнени процеси в даден орган.
Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма.
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят.
Движенията при паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисълта изразена чрез движения! Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участва при движенията.
Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека.
От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен! Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека. Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие. Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония. Това е, защото човек усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения. След упражненията през целия ден му идат нови идеи, нови подтици, Творческите му сили се разцъфтяват. Понеже при паневритмията има вътрешна връзка между движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно се отварят в човека чрез тия упражнения. Паневритмията развива човешките способности и заложби, висшите морални чувства, облагородява чувствата. Чрез паневритмията човек се свързва с известни енергии в природата, които го обновяват и той е вече по-готов да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Светлина, която идва в света!
На края на обикновените паневритмични упражнения се правят и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която придружава тия дихателни упражнения е съставена специално за целта. При дихателните упражнения всички едновременно пят. Онзи, който знае значението на дихателните упражнения от окултно гледище, може да прецени, какво значение могат да имат тия дихателни музикални упражнения. Те са от неизмеримо значение, ако се правят всяка сутрин, преди да се отиде на работа. Особеното значение на тия дихателни упражнения става ясно, ако се разгледат от окултно гледище в свръзка с праната и психичните енергии, които проникват въздуха. Действието на дихателните упражнения е по-мощно, по-дълбоко, когато те са придружени с музика.
Чрез паневритмията се развива между другото и естетичното чувство. Преди всичко се развива усет за ритъма и музикалното чувство. Красива е обстановката, при която се правят паневритмичните упражнения! На чист въздух, в ранното утро, при лъчите на изгряващото слънце, когато цялата природа се пробужда и е свежа и радостна, когато птичките пеят над главите ни, когато цветята отварят своите венчета, когато планините се позлатяват от слънчевите лъчи, се правят тия красиви упражнения.
Ето защо паневритмията е мощен метод за възпитание на подрастващото поколение и на цялото общество, на целия народ. Ще има големи последствия, ако паневритмията се приложи в голям мащаб. Проникването на паневритмията в обществото ще има грамадно влияние за физичната и духовната му обнова.
Идеите, които развива Учителят в своите беседи и лекции, въвеждат в един нов свят на идеи. Този нов свят на идеи намира конкретен, реален външен израз в паневритмията. Днешният човек е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения.
В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни.
В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева“. Те се правят от ранна пролет до късна есен.
Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото!
Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание!
Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби! Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
Боян Боев
Из сп. „Житно Зърно“
Словото на Учителя
Каквото човек посее, това и ще пожъне
Всичко в Битието е строго обусловено и не съществува никакъв произвол. Има връзка между законите, явленията и фактите. Явлението е един незавършен процес, а фактът е краен резултат на едно проявление.
Понеже съвременните хора са престанали да мислят, чувстват и постъпват правилно, то като последствие на това се явява едно отклонение в живота им. И за да се върнат към нормалния живот, не е достатъчно само да се говори, но трябва да се покажат пътищата и методите, по които трябва да се живее. И съобразно с начина на живеенето, ще се обуслови и живота; или както казват хората: каквото посее човек, това ще пожъне. Това е външната страна на живота. Тъй както мислите, чувствате и постъпвате, такива ще бъдат и последствията, такъв ще бъде и вашият живот. Последствията не се изчерпват само с едно поколение, но минават от поколение в поколение. Защото всички процеси и явления в света са свързани с ред разумни същества и всеки един факт или закон не е само дума, но една реалност. Всичко в света е подчинено на известни закони. И ангелите си имат закони, и сам Бог действа по известни закони. Той не е подчинен на законите, но действа по закони.
Битието като цяло е обусловено от три велики принципа, които ние наричаме Любов, Мъдрост и Истина.
Любовта е туй, без което не може, Мъдростта е туй, без което няма никакво движение в света и Истината е туй, в което няма никакви граници. Истината е последната граница на Битието. Всяко нещо, което е създадено, стига до Истината. Всяко същество, което ходи, ще дойде до Истината. По-нататък не може да отиде. Истината това е последният предел на всяко едно проявление. Като дойдете до там или ще се съобразявате да живеете според законите на Истината, или на прах ще станете.
Истината не може да се каже, но тя се живее.
Мога да ви кажа един факт, но това не е Истина. Истината, това е Целокупният живот. Тя включва туй, в което Бог се проявява и туй, в което всички съвършени същества се проявяват - туй, което на ума на човека не е дошло. Тя включва цялата Вечност и не само една Вечност, но хиляди и милиони Вечности. Защото има Вечности, които са пределни, а има и една Вечност, която е безпределна, тя е Абсолютна, без никакво ограничение.
Тези три принципа имат отношение и към нашия живот. Те са трите основни сили, които организират ума, сърцето и волята на човека. Когато те действат хармонично и правилно в човека, той има правилни отношения към Битието и ближните си. Тогава той разбира хората и влиза в положението им. Най-първо, за да разберете един човек и да му дадете нещо, трябва да го обичате. Не можете да дадете някому нещо, докато не го обичате. Само когато човек обича, той има най-добри условия да прогресира; тогава неговият живот е най-динамичен. Но съвременните хора, които са загубили Любовта си, са дошли до едно статическо положение. Основен закон в света е развитието, еволюцията и със своето статическо положение хората дохождат в разрез със своите висши човешки интереси. Всичко в света еволюира. Няма нищо, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие. Детето и възрастния нямат еднаква представа и разбиране за живота. Там където няма прогрес, това показва че живота го няма там, а е останала само една мъртва форма. И за да живеете, трябва да прогресирате. Всеки ден трябва да става една промяна във вас.
Всеки ден трябва да възприемате по една нова идея
в ума си, за да става обнова на енергиите ви, което вече ще ви носи жизнерадост и правилни разбирания за живота. Само по този път на прогреса, като разбирате отношението между причините и последствията, можете да дойдете един ден до вратата на щастието. Сега хората чакат щастието им да дойде отвън, механически. Отвън до известна степен ще дойде нещо, но същественото трябва да излезе отвътре. Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот.
Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях. И те си имат идеи, на които слугуват.
Съвременните хора на първо място трябва да пречистят своите възгледи от всички онези наслоения на миналото, които им пречат да схванат живота в неговата динамика. Без това пречистване те не могат да се освободят от страданията. Защото каквито са вашите понятия за един човек, такива ще бъдат и неговите отношения към вас. Имате един приятел, когото обичате и колкото вашите възгледи за него са по-високи, толкова по-готов ще бъде той да ви услужи. Колкото вашите възгледи за него са по-нисши, толкова и неговото разположение да ви услужи ще е по-малко. Когато обичате един човек, той ще бъде готов да направи всичко за вас. Не може човек да направи нещо за вас, ако не ви обича. Отношението на Бога към нас е същото. Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че
нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание.
И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция. Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да мисли, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати. И във физическия си живот той пак се придържа към същия принцип. За да бъде здрав и жизнеспособен, трябва да знае как да диша, как и с какво да се храни, защото храната до голяма степен определя направлението на нашия живот. Например, ако храните един човек 10 години със заешко месо, той ще стане толкова страхлив, че и от сянката си ще се плаши. Всяка една храна ни предава онези качества, които е имало съществото, от което я вземаме. Ако едни хора се хранят с нездравословна храна, те създават нещастие не само на себе си, но и на ред бъдещи поколения. Сега в някои европейски държави работи идеята да не се дава на нежизнеспособните да се размножават, за да може да се създаде една здрава и жизнеспособна раса. Идеята е хубава, но пътя и средствата, с които си служат германците днес, са палеативни, механически и почти никакъв резултат няма да дадат. Най-първо трябва да се започне от възпитанието на ума и сърцето и тогава ще се дойде до яденето и другите мерки. Преди всичко, в човешките разбирания и стремежи трябва да стане промяна, за да се даде друго направление на строителните сили в човека, а другото ще дойде като последствие. Така че най-голямата операция трябва да се направи в човешката мисъл и в човешкото сърце, защото причината на всички изопачени външни форми се дължи на човешките мисли и на човешките чувства. Оттам трябва да се започне. Това е много трудна работа, защото въпросът тук е да се даде друго направление на всички динамически сили в човека. А това е една колосална работа, която изисква огромни усилия.
Законът е следният:
Никой не може да повдигне един човек, ако не слезе до неговия уровен.
За да помогнеш на един човек, трябва да слезеш до него, да вземеш малко от неговия товар, от неговите грехове и оттам да тръгнете нагоре. Ако не можете да слезете до неговия уровен, не можете да му помогнете. Но онзи, който се заема да помага, трябва да бъде по-силен от този, на когото ще помага, защото в противен случай, вместо да му помогне и той ще стане като него. Затова само онзи, който разбира законите и пътищата, по които функционират силите в човека и е завладял тези сили в себе си, може да помага на другите и да ги повдига в живота. Понякога някоя жена се жени за един мъж, за да го отбие от кривия път на живота, но и тя попада в този път. Но знайте, че и женитбата не е произволен акт в живота. Точно определено е да се ожени ли човек, кога и за кого. Той може да не се ожени по това определение, но главата му ще има да пати. Защото всичко в света е подчинено на закони и онзи, който разбира и изпълнява тези закони, прогресира и се развива, животът му има смисъл. Който не ги разбира, живее, без да държи сметка за закона на причините и следствията и за всички закони, по които функционира животът. Затова и животът му е редица от несполуки и превратности.
Защото един от основните закони в живота е, че всяко нещо трябва да става в своето време, за да даде очаквания резултат. Така за женитба, за раждане и за всичко си има време. Гениите например, се раждат в известни, точно определени години, месеци, дни и часове, при известно специфично съчетание на звездите, планетите, месечината и слънцето. И светиите се раждат при специфични съчетания на звездите. И Учителите в света се раждат при специфични съчетания на звездите.
Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г.
„Който сее и който жъне“
(следва)
Сънят на ловеца
Даскал Иван тая вечер се върна с богат лов: по два цели заяка си делиха.
След богата вечеря и хубаво вино, даскал Иван си легна и заспа дълбоко. Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . .
Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв.
Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят. Съзнанието му беше будно. Около себе си той виждаше много други души. Души без форма, без физически образ, без име, души лишени от всичко онова, което ги е различавало едни от други на земята. Те всички си приличат и всички са близки и мили едно за друга. Всяка душа обича, познава и разбира другите души, също тъй, както обича, познава и разбира сама себе си. Сякаш са поточета, водещи началото си от един и същ източник и стремящи се към една и съща цел.
И чу се глас мощен над душите, навярно гласът на Бога, който говореше:
— От земята идете и пак там ще ви пратя. Защото още не сте научили урока на живота. Не можете още да познавате своето еднородство, а се делите на враждуващи помежду си същества. Делите се хората на нации, на вери и класи: делят се земните същества, делят се според телесните форми и образи. Но това е грешка, това е заблуждение! Един и същ е източника на всички души, въпреки различието във формите и образите. И тоя общ източник е Любовта. И когато всички земни същества разберат това, когато вейки прави на другите само това, което желае и нему да правят, когато заживеят по законите на Любовта, само тогава ще зацари пълна и непрекъсвана радост в земния живот. А до тогава ще се учите и ще страдате! Да страдате докато разберете, че измъчвайки се, избивайки се и ядейки се едни други, по тоя начин вие измъчвате, убивате и ядете сами себе си …
И даскал Иван се намери пак на земята. Душата му е все същата. Но неговата телесна форма не е човешка, както по-преди, а във форма на заек.
Ето го да играе между своите млади братя и сестри на една красива горска полянка. Слънцето току що изгрява. Пролет е. Цветя цъфтят наоколо. Птички пеят по клоните на дърветата. Всички зайчета са опиянени от радостта на живота и се гонят безгрижно по цветната полянка. О, радост на живота, как една и съща си ти за всички земни същества!
Но далеч някъде се чува кучешки лай. Майката, която бди над своите малки, дава тревожен сигнал. Всички зайчета се разбягват и изпокриват под гъстите храсти. И треперят в смъртен ужас.
Така, в тревоги и безпокойства минава лятото и зимата. Винаги преследван от кучета и ловци, тоя млад заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика:
— Не ме стреляйте братя! Не ме преследвайте и убивайте! Аз съм душа, също като вашите души; само във формата и образа е разликата. Пожалете мене братя, за да не излагате на грях и престъпление своите души. Тогава и Бог ще помогне на вас.
Но езикът не се обръщаше и дума не се отронваше от устата му. Мъка изпълваше сърцето му и сълзи бликваха от очите. И той бягаше, бягаше далеч от ловците. А те го преследваха и стреляха по него, очаквайки жадно неговата смърт.
Той беше ранен вече на няколко места. И страдаше, много страдаше. Също така страдаше, както когато беше в човешки образ и беше ранен през войната. Колко еднакви са страданията за всички живи същества!
Той беше легнал върху сухи листа, греейки се на слънцето. Беше към края на зимата. Отведнъж излая ловджийско куче зад него. Той се хвърли нагоре, бягайки с всички сили. Бързо премина през гората. Излезе на голата поляна. Точно когато щеше да премине върха, пред него се чу оглушителен гръм ... Смъртна болка го прониза в гърдите …
Даскал Иван се пробуди. Целия беше разтресен от преживения на сън ужас. Студен пот течеше по тялото му. Той неволно се пипна по гърдите; сякаш искаше да се увери, дали действително там няма рана.
— Нищо ... То било само сън ... Страшен сън — измърмори даскал Иван.
На портата силно се почука. И извикаха познати гласове.
— Хей! Готов ли си бе даскале?
— Нали уж по-рано да излезем тая сутрин?
Даскал Иван повика жена си и й каза:
— Кажи им да отиват без мен. Болен съм ... Кажи им никога вече да не ме викат за лов ...
Жената го изгледа учудено. Но понеже той не й каза нищо повече, тя излезе и каза на тримата ловци да не чакат мъжа й, защото е болен.
Ловците отминаха, без да се интересуват от болестите на своя другар.
Когато беше съмнало съвсем, даскал Иван стана от леглото, облече се, обу се и посегна с ръка към пушката.
Жена му го гледаше въпросително, без да продума. Мълчеше и даскал Иван. А лицето му беше мрачно и измъчено.
Взел пушката в ръка, даскал Иван излезе на двора.
— Какво ще правиш, мъжо? - попита жената плахо и разтревожено.
Той престъпи до един камен зид, замахна силно и удари пушката о него. Удари я втори, трети път. Двете цеви станаха на парчета. Най-после хвърли и дръжката, която беше останала в ръцете му. После се обърна към смаяната и уплашена жена и й каза с нажален глас:
— Който преследва н убива каквото и да било живо същество, той излага себе си на същата участ. Защото душата навсякъде и във всичко е една и съща.
Жената отведнъж се успокои и се хвърли та прегърна мъжа си, думайки му:
— Радва ме твоята постъпка, Иване. Аз всякога скрито съм плакала, когато ми донасяш убити животни ... Колко си добър и колко те обичам!
Тя се разплака от радостно вълнение. Плувнаха в сълзи и неговите очи.
Т. Ч.
Богат и цигулар
(б а с н я)
Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек. Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен. А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал:
— Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева.
— О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия.
* * *
Знанието никой
няма да ми земе,
ни да го открадне
ни да го отнеме!
Да го хвърля някак,
сам дори не мога,
с него ще отида
белки и при Бога.
Дядо Благо
Интернационална детска изложба
чрез Есперанто
Есперантистите в Манджурия бидейки във връзки с всички страни в света организират и нареждат голяма детска изложба — произведения на деца от цял свят. Те най-любезно канят своите български другарчета да им изпратят:
1. Художествени произведения краснопис, илюстрации на момчета и момичета.
2. Поздравителни думи, оригинално писани или преведени на Есперанто.
3. Детски вестници.
Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските деца.
По хубавите неща, от изпратените ще бъдат публикувани в местния вестник: „Hoten Mainici“, който има 20,000 тираж.
Изложбата — от творби на децата от цял свят ще стане през лятото, първом в Мукден, където живеят различни племена.
Ние обръщаме внимание на всички майки и бащи, особено на учителките и учителите да подтикнат своите деца и ученици да вземат и те участие в тая международна детска изложба. Нека и произведението на българското дете вземе участие! Особено ценни ще бъдат произведенията на тия деца, които се възпитават в новия дух за братски отношения между всички хора на земята.
Нека децата се подготвят и приготвят всичко грижливо и чисто за да бъдат достойно представени на своите далечни другарчета.
Всичко да се изпрати до редакцията на в. Братство най къс-но до м. май.
МУЗИКА И ДУША
Музиката е Божия промисъл.
Музиката одухотворява човека и го прави проводник на Божията сила. А творчеството в музиката. то е безсмъртието на оная душа, която създава от човека гения!
Ние, простосмъртните, когато търсим музиката, трябва да приобщим нашите мисли към вечното, към безсмъртното, към всичко, което наричаме Божия сила! Само оня, който чувства себе си издигнат над всичко земно и суетно, само той може да свърже мисълта си с гениалното в музиката и с Бога.
Ето защо, истинската музика не се постига с една дребнава душа. Всичко, което е омраза, злоба, завист и егоизъм, трябва да изчезне.
Божественото, което се излъчва от музиката, то е силата, която разпръсва мрака и дава място на светлината.
Оня, който обича музиката, той не мрази, той не е злобен и завистлив, защото, Божия е оная сила, която пресъздава и преражда човека с музиката.
Няма музика без душа.
Безсмъртието на човешка-душа, то е творческата сила в музиката.
Мара Н. Милева
