БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 115 - год. VII.
Севлиево, 22 февруари, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Зората на новото-божественото (Апостолов)
Нашата мисия от Лидия Заменхоф (превел: Н. Василев)
Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. - продължение от брой 114)
Тайната на живота и смъртта. Второто небе (Макс Хайндел - продължение от брой 114)
Постоянство (Из беседите)
Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Я. С. гр. Айтос)
Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят. (Редакцията)
Вол и Осел (басня от Дядо Благо)
Българската книга в Чехословашко.
ЗОРАТА НА НОВОТО - БОЖЕСТВЕНОТО
Като крадци бледнеят и бягат звездите пред погледа на Зората.
А мрачната земя се развеселява от възторжените и сладки лъсни на птичките.
Чудната светлина придава красота и блясък на природата, като я пробужда и оживява.
Като любеща майка Зората се усмихва мило на спящия човек и шепне: Стани!
„Стани ти, който спиш! Погледни навън от твоите затвори и се порадвай на моето сияние и блясък скъпоценен!
„Защото безсмъртни са тия. които са видели моето сияние и блясък.
„Аз съм оная светлина, най-скъпоценната от всички, и нося обновление — живот, мир и радост за всяка душа!
„Аз съм с всички, които обичат живота: чрез мене всичко цъфти, расте и зрее.“
Блаженни тези, що имат очи, що се пробуждат рано и са видели Зората, що слиза над нас.
Който веднъж я зърне, не може вече да я забрави: тя грее в него и той продължава да мисли и живее за нея.
Не за сън и робство, а за труд и за божие благословение идва винаги на време зората, да пробуди спящите, да възроди сломените, да утеши страдащите и да излечи сакатите.
Зората на Новото — Божественото, иде като благословение за кротките на земята, като спасение за търпеливите и страдащите, като царство за праведните и като веселие за чистите.
Като подранили птички пейте, приветствайте Зората всички пробудени, озарени и възродени! ... След вас идат други ... и няма да спрат приветствията!
Благославяйте Господа всички, бедни и богати, учени и прости, здрави и болни, заради великата Му Любов към нас. грешните!
Благославяйте Господа заради милостта и истината, с които ни окръжава!
Благославяйте Господа заради живота и хилядите блага, които ни дава!
Апостолов
Нашата мисия
от Лидия Заменхоф
Ако да не бе се случила световната катастрофа през години 1914 — 1918. може би щеше да се свърши упоритата работа и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително. Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море.
И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация.
Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските.
Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око.
Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост. Това, обаче, е непълна равносметка. Войната не унищожи само живота на милиони люде. Тя отрови и духовете на милиони. В милиони духове тя пробуди стария сляп култ на силата и вярата — прав е този, който е по-силен. Международното братство, взаимопомощта, добрата воля в международните отношения — всичко туй се превърна в мъгла, дим; всичко това сега на милиони люде се струва глух брътвеж. приказки за деца. Кръвопролитните боеве превърнаха хората в животни. Кръвопролитието секна, но зверщината не изчезна, тъй като не изчезна ужасната омраза, подобна на бяс, който прави хората всякога готови да хапят. Твърдо, по-твърдо от преди, стоят стени между разделените народи.
Подозрително изглежда всичко, което се домогва да пробие тези стени. Подозрителна е всяка дума, която проповядва братство, обич към политическите врагове. Ако днес Христос дойдеше по света с евангелието си на мир и любов, може би биха го затворили като революционер в някой концентрационен лагер.
И в такава епоха, в такъв свят, на такива люде, може ли Есперанто да не изглежда подозрителен?
Това състояние на духовете е най-големият враг на Есперанто. То препречва пътя ни по-вече, отколкото всички организационни и лични въпроси.
Против това състояние на духовете ние сме длъжни да се борим. Колкото повече се шири шовинизмът по света, колкото повече всичко международно му е отвратително, толкова по-малко вероятност има Есперанто да победи да се наложи. Борбата за по-международен дух е борба за самия Есперанто, а борбата за самия Есперанто логически е неделима от борбата за по-широко, по-човечно светоразбиране.
На този дух на международно разбирателство и зачитане, който ни подтиква и вдъхва смелост в нашата работа, ние даваме обикновено названието: „Вътрешната идея на Есперанто.“
Международния език и вътрешната му идея не са две различни неща, от които можем да потулим, според както ни допада. едната в чекмедже, а да покажем на хората само другата. Те образуват едно живо цяло, чийто тяло е езикът, а душа —духът. Ако се отдели тялото от душата, нищо не би останало освен труп, обречен на изгниване. Ако загасим огъня на локомотива, по какъв начин ще потегли той, дори с пълен котел с вода и по най-добри релси?
Ратувайки за Есперанто да не се мъчим да потуляме и потушаваме огъня му — идеята. Ние сме задължени да я сеем, а не пренебрегваме. Трябва да разпространяваме по света не само езика Есперанто но и това, за което е сътворен — международното сближение и зачитане. И ние в никой случай не бива да се уморяваме или обезсърчаваме в тая борба, тъй като тя е борба за нас на живот или смърт. Горко на нашето дело, ако кървавият кошмар се върне. Много, много години той ще забавя тържеството на Есперанто.
Да наченем от самите нас. Не можем да внушим чувства и вяра у други, ако не ги притежаваме ние. В собствените ни редове войната пося заблуда и превратност. Шовинистични попълзновения прозират понякога дори и у есперантистите. Случва се понякога, че есперантският форум е игрище, гдето се състезават национални амбиции!
Нека не позволяваме националните амбиции да повдигат глава между ни. Тая хидра която от хилядолетия сее раздори в света, да не дръзне да вбие огромните си нокти между нас. Какъв разгром, какъв удар би било за човешката мисъл, ако помежду ни, знаменосците, всякой се мъчи да превъзнася своята народност над другите, да оставя ръководство на нашето движение в ръцете на сънародниците си, дори да привлича средището на движението в родната си страна? Есперанто е сътворен да се чувстват народите равни едни с други, а не да се възмогват едни над други.
Това противно ли е на патриотизма? Не. Истински патриот е този, който желае мир в своята страна, докато пък шовинизмът изостря отношенията и непременно води към размирие. Това което ние възвестяваме на света, не противостои на истинския патриотизъм; то само буди в душите още по-висше чувство — обич към отечеството на делото човечество. Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се чувстваме синове на човечеството.“
Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило. Светът не пренебрегва важността на този избор. Може би, без да го изразява, вътрешно той съзнава, че това е избор на живот или смърт. Като не смее още да скъса веднъж за винаги с догмите на хилядолетни предразсъдъци, той същевременно тръпне от ужас, виждайки какво са му причинили и мисли какво още могат да причинят в бъдеще. И все пак липсва му смелост направи решителната стъпка и унищожи омразата и оръжията.
Нужни са човеци, които не се страхуват от подигравки и псувни, да окуражат света, и високо да му възвестят старата истина — мирът гради, раздорът руши. Мирът е разбирателство. И понеже ние носим разбирателство в света, затова нашият естествен дълг е, пряко свързани с непосредствената ни задача, да дигнем знамето на Мира над разпарцалените в кръвопролития знамена на разделените народи.
Днес светът наподобява давещ се човек. Отчаяно се залавя за всяка илюзия за спасение, хваща пословичния бръснач, въоръжава се до зъби, за да си осигури ... мир! Но оръжията могат само да избиват, не да разоръжават, също както и пепелянката може само да ни умъртви с ухапването си, а не да лекува раната ни.
Представете си, че едно лице, което може да плава, вижда давещ се, но не се притича да го спаси. То е отговорно пред съда, защото е оставило давещия на произвола на съдбата. Нима не е хиляди пъти по-престъпно да се изостави човечеството на произвола на съдбата, докато в ръката ни е спасителния пояс — средството за взаимно разбирателство? Тежко на съвестта ни ако, нехайни, дезертираме от тоя наш дълг. И колко строга,без съмнение, ще е присъдата над нас!
Ако Есперанто би се явил през епоха на световен мир, той би бил само един език. Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни. Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни. Тази мисия е — да ускори идването на световния мир.
От тая мисия да не се отклоняваме. Да не работим само за разпространението на международния речник и граматика.
Нека заработим смело и открито, за да зацарят, благодарение на международния език, по-добри отношения между човеците.
превел: Н. Василев
Словото на Учителя
В царството на Христа
(продължение от брой 114)
Да се повърнем към основната мисъл - за Царството на Христа. Христос иска да изведе съвременното човечество от големите противоречия, в които се намира. Не е въпрос да се създават нови институти. Но сегашния ред и порядък с едно малко видоизменение, може да се поправи.
Нещастието на съвременното човечество не е в отсъствието на блага,
а в незнанието как да използват тези блага. Знание липсва на хората. А царството на Христа е царство на Любов u знание, царство на разбирателство и побратимяване на хората. Само когато хората се почувстват като братя, тогаз може да се говори за поправяне на света, но при сегашните разбирания, никой не може да помогне на хората, никой не може да поправи света. Трябва да се изменят преди всичко разбиранията на хората за живота и техните отношения към природата и помежду им. В света има достатъчно блага за всички хора. Но
хората трябва да дойдат до съзнанието, че са касиери на Бога
и да знаят, че тези, които имат блага, трябва да си задържат това, което им е необходимо, а другото да раздадат за нуждите на другите. А сега хората събират богатства, без да знаят защо са им те. И като умират оставят ги тук, не могат да ги вземат със себе си. С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си. Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд. За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот.
Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения. И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение. Синовете и дъщерите могат да се подобрят. Икономическото положение в 10 години може да се подобри. В 10 години цяла Европа може да бъде в цветущо положение. Но
във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората.
На кои хора може да се даде свобода? - Свобода може да се даде на един човек, на когато Истината е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когато Мъдростта е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когото Любовта е мерило. Това е истинската свобода.
Та казвам сега: всички противоречия произлизат от нашето неразбиране на живота. Който се приближава при Любовта, без да я разбира, той страда, а който я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта, без да я разбира - оглупява, а който я разбира - поумнява. Който се приближава при Истината, без да я разбира - умира, а който я разбира - оживява. Ако оживяваш, значи ти си разбрал Истината, ако умираш - ти не си я разбрал. Ако оглупяваш, ти пак си при Мъдростта, но не си я разбрал. Като я разбереш, ти ще поумнееш.
Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота. Може ли онзи, който не е учил например музика да свири? - Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата.
Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата,
които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание.
За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави.
И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства,
които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?“, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже.
Злото не е в богатството, но в неправилното му употребяване.
Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш. Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света. И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави. От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света. И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си.
По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.
Макс Хайндел (10)
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Второто небе
(продължение от брой 114)
След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе. Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека.
Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно тела, той е при същите условия, както когато човек заспива. Астралното тяло няма готови за действие органи. Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се преобразува като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло. Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят. Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях. Те не могат да разберат, че са умрели. Те виждат ясно, че могат да се движат и да мислят. Понякога е много трудно да се накарат да повярват, че наистина са „умрели“. Те виждат че има, никаква разлика от по рано, но не могат ясно да схванат в какво се състои тя.
Не е така, обаче, когото човек минава от първото небе, което е в астралния свят, във второто небе, което е в областта на конкретното мисъл. Тогава човек напуска своето астрално тяло. Той е напълно съзнателен. И тогава той навлиза в едно пълно безмълвие. За известно време като че ли всичко изчезва. Той не може да мисли. Никоя от способностите на човека не е в действие, но все пак той знае, че съществува. Това е едно чувство като да си останал съвършено сам в цялата вселена и все пак без да е съпроводено със страх; и душата на човека е изпълнена с необикновено спокойствие, мир „които са вън от границата на разбираемото.”
В окултната наука това се нарича „Великото мълчание.“
След него идва събуждането. Духът тогава е в своя роден дом — небето. Тук първото пробуждаме разкрива пред духа звуците на „музиката на сферите.“ В нашия земен живот ние сме тъй погълнати в дребните грижи и безпокойства относно заобикалящите ни условия, че сме неспособни да чуваме музиката на движещите се небесни сфери, но истинският окултист ги чува. Той знае, че дванадесетте знака на зодиака и седемтях планети образуват наедно тъпото и струните на „Аполоновата седемострунна лира.“ Той знае, че ако само един дисонанс нарушеше небесната хармония, която се излива от тоя велик инструмент, то от това би произлязло пълно „разпадане на материята и крушение на световете“.
Силата на ритмичните вибрации е добре познато дори на тези, които имат и най-малките познания по въпроса. Например, когато войници минават по един мост, заповядва им се да спрат маршировката под такт, и до вървят свободно, иначе техните ритмични удари могат да разклатят и съборят и най-здравата конструкция. Библейския разказ за събарянето но Ерихонските стени чрез няколкократно заобикаляне на града придружено с тръбни звукове съвсем не е лишен от смисъл в очите на окултиста. Подобни случаи са ставали и стават, без да се гледа на неверието но повърхностно мислещите. Преди няколко години група музиканти се упражнявали в една градина близо до извънредно здравата стена на един стар замък. В парчето, което свирели, имало един дълъг и пронизителен тон. По едно време, тъкмо когато свирели тази нота, стената на замъка внезапно рухнала. В случая музикантите със своята музика са ударили или изместили основната нота-ключ на тези стена и при това доста продължително, за да могат де я съборят.
Когато се казва за второто небе, че то представлява света на тоновете, това не значи, че там не съществуват цветове. Мнозина знаят, че между тона и цвета съществува една тясна, интимна връзка: че когато се свири една нота, едновременно с това се явява и известен цвят. Това нещо става и в небесния свят. Краските и звуците еднакво са представени тук: но звукът е причинителят на цвета. И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон. Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят.
Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден.
Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето.
Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили.
Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене.
Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв. какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили. Окултистът вижда във всичко, което се случва, проявата на една духовна причина, Така например в увеличаващата се сила и честота на сеизмичните пертурбации, той вижда следите на материалистичната мисъл на днешния човек.
Вярно е, че чисто физически причини могат да бъдат непосредствения фактор при подобни случаи, но дали това е последната дума по въпроса ? Можем ли ние да проучим и опишем всичко като отбелязваме само това, което произлиза на повърхността? Сигурно не! Ние виждаме двама души които разговарят на улицата, и внезапно единият ударя другия и го събаря на земята. Един ще каже, че никаква гневна мисъл е съборила другия. Други може да се присмее на този отговор и да каже че той е видял мускулите да се напрягат, ръката да се вдига и да се спуска върху жертвата. Това е също вярно, но ясно е, че ако първом не беше гневната мисъл, ударът не щеше да бъде направен. По същия начин ако не беше материализма, сеизмични пертурбации не щеше да има.
Постоянство
(Из беседите)
Някога Мохамед се отчаял от цялото си, поради което избягал и се скрил в една пещера. След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време обаче забелязал. че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили!
Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка.
Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот.
Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее.
Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето?
(Предсказания и сбъднати неща в моя живот)
Това беше преди 37 год. Тогава бях на 10 год. Възраст. Живеех в едно малко село в Тракия близо до Лозенград. Един ден мина през селото ни една гледачка от тия, които живеят скитнически живот. Бродейки из селото да събира милостиня тя се отби и у нас. Между разговора, който тя заведе с майка ми, тя се вгледа в мене и каза на майка ми, ако желае да каже какво ще бъде бъдещето ми. Майка ми смеейки се на тези думи се съгласи, и тутакси врачката извади три особени сини зърна, (както те ги наричат Обайници) и ги търколи на земята. Гледайки върху тях, тя започна: Това дете, бульо, каза тя, ще отиде и ще живее в града. Там ще бъде бакалин. Ще се ожени в града но ще бъде на две жени и т. н. От всичко казано от тази врачка до сега са се сбъднали следните три предсказания: През 1903 год. аз избягах от Тракия (по причина въстаническите действия в Турция) и се заселих в Бургас. Там станах бакалин и бях до войната. След войната се заселих в Айтос, тук се сбъдна и третото предсказание. Ожених се и в късо време изгубих жена си и се ожених за втора. Ето три предсказания, които се сбъднаха точно така както ги предсказа тази наглед проста циганка.
Нека добавя още, че тази съща ща циганка тогава предсказа и на една от съседките ни в селото, които от любопитство бяха се събрали в двора ни.
Тя. й каза следното: „Булка ти ще родиш две деца близнаци. Последната се обиди и засрами защо така явно и публично й каза, защото тя през това време не била бременна. Но след една година стан точно така: същата роди два близнака.
Всичко това ме кара да вярвам, че предсказанията са верни.
Съобщава Я. С.
гр. Айтос
Анкета
за духовни опитности, предсказания и
различни прояви на невидимия свят.
Редакцията на в. „Братство“, в желанието си да се осветли по добре пред българския читател тайнствената до сега област на духовната опитност, предсказания, ясновидство и т. н. умолява всички читатели, които лично са преживели нещо подобно или пък са били свидетели на случаи от подобен характер, да ни ги съобщят, за поместване във вестника.
При днешните преобладаващи материалистични схващания за живота, това ще бъде от голямо значение за обезверените хора.
Ние много добре знаем, че случаи от подобен характер има много. Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля.
Тия случаи именно са, които най- ясно и категорично говорят на закоравелия и надменен ум на материалиста. Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество.
Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н.
Редакцията
Вол и Осел
(б а с н я)
Волът и оселът имали яслите си една до друга. Затова през дългите зимни нощи често се разговаряли приятелски.
— Чудя се, Марчо на твоята хубост и особени дарби! — рекъл еднаж волът. — Дали има и друг осел като тебе?
Малко ядеш, много работиш. Здрав си като кочан, як си. А когато пееш, гласът ти се чува до отвъд селото. Обзалагам се, че царят, силния лъв, като тебе хубаво не рика, нито толкоз силно може да извика!
— Разбирам те, Белчо, — отвърнал оселът. — Ние сме приятели, та няма да ми се сърдиш, като ти кажа, че аз зная точно защо си се сетил днеска да ме хвалиш. Хвалиш ме, за да те похваля. Ще се радваш ти например, ако ей-сега ти кажа: „Имаш, Белчо, кротостта на ангел и търпението на светия! А когато тръгнеш през полето, сякаш змей се носи по небето. Теглиш рало като хала, като стоиш на мегданя, мязаш на професор в голяма зала!“ Но каква ще бъде ползата ни от такива ласки и хвалби? Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя гръб да метнат някоя торба и друга
* * *
С хвалби се качества не придобиват. Най-хвалените най-напред фалират.
Дядо Благо
Българската книга в Чехословашко.
В Прага, столицата на Чехословашката република, се намира най-голямата на света всеславянска библиотека „Slovanska knihovna“. Уредник на българския й отдел, който през 1929 год. беше с около 303, а сега с около 7000 броя книги, които постоянно се увеличават, е Георги Бакърджиев — библиолог, музиколог, редактор на Bibljolheka „Musica slavica“ и секретар на Чехословашко-българско взаимност в Прага. Предвид на това, че българските въпроси, особено напоследък, много занимаваха чехословашкото общество, а още повече, както се знае, в C-S-R има много лица, работили в и за България и продължават още де работят, държат много на нейното добро име, то считаме за нужно да уведомим българското общество, че изпращането на каквито и да са български издания — книги, списания и пр. като дар ще бъде един ценен принос за заякчаване българо-чехословашките културни връзки.
Отзовалите се лица, нека се обадя т на адрес:
Pan Georgi Bacardjiev
„Slovanska knihovna“
m. z. v.
Klementina III. p. Praha I. C. S. R.
