БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 102 - год. VII.
Севлиево, 28 октомври, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Кооперация или задруга (Сава Калименов)
Науката за храненето (По беседите на Учителя)
Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101, Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.)
Швеция – страната на среднощното слънце (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм)
Лекар и окултизъм (Д-р Стефан)
Практически съвети! (Из беседите)
Стопански съвети Овощарство (К.)
Реката и притоците й. (басня – Д. Б.)
Провидение (Орион)
Книжнина
КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА?
Ако човечеството, при днешния стопански хаос в света, може да се надява за някаква съществена помощ от страна на кооперацията, за облекчение на тежкото му положение, то тази помощ може да се очаква именно от производителната кооперация, или още по-добре, от интегралната, всестранна кооперация т.е. тази, която обгръща едновременно производство, потребление и кредит, но в която първото нещо, основата, е пак производството.
Лесно е, сравнително, да се търгува, а също така да се раздават заеми, носещи лихви. Кооперацията, обаче, за да бъде истински полезна, трябва да насочи вниманието си и да опита здравата силите си в най-важната област на стопанския живот - производството.
Казахме в миналия брой, че производителната кооперация, доколкото тя съществува днес, има един важен недостатък, който е една от съществените причини за нейния неуспех. Този недостатък, според нас, е липсата на достатъчно, на пълно обединение.
Преди всичко, в голяма част от т.н. производителни кооперации, кооперативна е само преработката на веднъж произведените по частен начин основни материали. Най-същественото, обаче, е това, че при всичките производителни кооперации, отделните кооператори участвуват не всецяло, не с всичкото си имущество, с цялата си стопанска мощ, а само с една малка част от своя капитал. Те са, тъй да се каже, само с единия си крак, или дори само с един пръст в кооперацията. При това положение, естествено е, че тяхното внимание, тяхната ревност и усилия ще бъдат насочени преди всичко към частното, та тогава към общото, кооперативното. Всеки ще гледа да уреди първом това, което е лично негово, а после ще се грижи за общото. По такъв начин това общо или кооперативно няма зад себе си, в основата си, оня комплекс от живи движущи сили - сбора от волите, инициативата, опитността на всички членове, който да бъде един фактор, постоянно бдящ над неговото развитие.
Тука именно е причината, която налага трансформирането на днешните производителни кооперации в един по-висок тип такава, която ние наричаме трудова задруга и при която обединението на силите и средствата, на капиталите, волите, опитността и интелигентността ще трябва да бъде пълно.
Пълно обединение на всички живи творчески сили, на целия духовен и материален капитал, за достигане на най-големи резултати, за реализирането на нещо ново, на нещо по-високо и по-мощно, това е лозунга на трудовата задруга.
„В съединението е силата“. Това е един принцип, който едва ли някой би смеел да отрече. И затова, колкото по-голямо, по-пълно е нашето обединение, толкова по-големи ще бъдат и неговите резултати. Въпроса тука е да се направи една крачка напред. Да се не спираме там, до където сме достигнали, но да продължим напред. Защото, ясно е, при досегашното положение, големи резултати не може да се очакват. Световният стопански хаос не може да се премахне от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес. Задачите и противоречията на днешния стопански живот не могат да бъдат разрешени от тази кооперация. Най-после, чувството за справедливост, стремежите към равенство в използване благата на живота и към създаване добри условия за всички, не могат да бъдат задоволени.
Нужна е една по-здрава, по-мощна, по-цялостна и жизнеспособна форма на стопански живот, която да отговори на големите задачи на днешното време, да отстрани противоречията и да хармонира действующите сили. Тази нова форма не може да бъде друга освен трудовата задруга, която се нарича „трудова”, защото основното нещо в нея е производството, но която, по един съвършено естествен начин, ще обгърне едновременно и всички други клонове на живота.
Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание. Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят. Ще трябва да се внесе един нов елемент в т.н. кооперативно съзнание, това е елемента на братството. Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството.
Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга.
Не всички хора са годни да изнесат успешно този жив, труден и често дори мъчителен опит. Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда. Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата. За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по характер и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота.
При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне.
Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички трудности.
Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки.
Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето.
Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия.
Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота.
Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим.
Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане.
Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот.
Сава Калименов
Науката за храненето
(По беседите на Учителя)
„Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича.
Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“.
Учителя
Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията.
Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието. Девиза на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“. Смисъла на живота се изчерпва с яденето и удоволствието.
Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето. Въпроса е, че яденето е цяла наука, която ако е обоснована върху механическото разбиране на живота, не може да ни даде задоволителен резултат. Днес учените са анализирали всички видове храни, и са установили коя храна в какви пропорции съдържа различните елементи, необходими за човека, също са анализирали и открили каква е пропорцията на елементите в човешкия организъм. И върху тази база изграждат своята наука за храненето.
Всичко това е хубаво, но не е достатъчно, защото това изследване е само механическо, външно, частично и откъслечно и не може да ни каже нищо за строителните жизнени сили, които стоят зад различните елементи.
За да се изясни въпроса за храненето, трябва да се проучи човек в неговата целокупност, и неговото отношение към Космоса, защото има едно взаимоотношение между човека и Космоса. И който иска да изучава науката за храненето от едно по-дълбоко и по-практично гледище, трябва да разбира тези взаимоотношения.
Според окултната наука Космоса е жив и разумен и ние хората сме само части на този грамаден организъм. И всички форми и всички живи същества, като части на този велик Космичен организъм, имат свое место и роля в него. И първото условие за един нормален живот на всяко едно разумно същество е да има правилни отношения към Космоса в неговата целокупност, респективно и към неговите части. Това първо отношение вече ще определи и неговия живот и неговото хранене. Защото при храненето човек приема в себе си известни материали и енергии, които взема от Космоса. Затова трябва да знае какво да вземе и как да го вземе.
Целият Космос е проникнат от една първична сила, която се явява като носител на живота. Това е тъй наречената жизнена сила или прана, както я наричат индусите, етера на западните окултисти. Тази жизнена сила прониква в целия космос — прониква в твърдата материя и я организира, и е причина за всяко растене и развитие; прониква във въздуха, водата, светлината и всички растителни и животински форми. В съвременната наука много учени дойдоха по опитен начин да покажат нейното съществуване във всички живи организми, като я кръщават с различни имена. От Месмера и Райхенбаха, които нарекоха тази сила животворен магнетизъм и од, до руския учен Гурвич, който случайно се добира до нейното съществуване в организмите, и който я нарича митогенетични лъчи, тя много пъти по различни начини и пътища е констатирана и доказвана.
Тя е онзи организиращ елемент, който носи живота в себе си и строи формите. Тя е, както казва Учителя, онази сила, която поставя нещата в равновесие т. е. организира ги. И всеки един организъм, който започва да губи тази жизнена сила, е осъден на смърт и разложение. И човек умира, понеже не може да задържи и използва тази сила, която постоянно подмладява организма ни, но има други сили. които и противодействат и разрушават организма. Тя е онзи тайнствен жизнен еликсир, който носи вечната младост. Като едно грамадно космично течение тя прониква целия космос и подхранва и организира всички форми. И когато говорим за хранене, подразбираме именно това вливане на тази първична космична енергия в нашия организъм. И до толкова, до колкото можем да запазим и използваме тази енергия, до толкова и живеем.
И така, основата на науката за храненето се състои в проечаване законите и методите за възприемане на жизнената енергия от природата и нейното запазване.
Има четири начина за възприемане на тази енергия, а именно: чрез храната, чрез водата, чрез въздуха и чрез светлината. Това с проводници и пътища на тази жизнена сила, която строи нашия организъм.
Ето защо. практичната страна на науката за храненето се състои в това, да знаем как да възприемем тази жизнена сила и как да я запазим в организма си.
Най-първо, както казах, ние добиваме тази жизнена сила от храната. Затова първото нещо което човек трябва да знае, е каква храна да употребява. Понеже главния източник на тази жизнена енергия за нашата слънчева система е слънцето, то констатирано е, че колкото една храна е повече изложена на въздействието на слънчевата светлина, толкова е по-богата с жизнена енергия. И затова житото, и плодовете които се явяват като пряка кондензирана жизнена енергия, с най-здравословни. А констатирано е от научните изследвания. че витамините, които се съдържат в корите на плодовете и обвивките на житното зърно, за които се знае че с най хранител-ни, с именно носители на разни родове жизнена енергия. Защото трябва да кажа, че жизнената енергия е поляризирана в няколко направления. Както слънчевия лъч се разпада на седем спектрални лъчи, така и жизнената сила се поляризира в седем велики космични течения, които в нашата слънчева система с локализирани в слънцето, луната и планетите.
В това отношение, научното изследване е доказало, че вегетарианската храна е по-здравословна, и носи по-вече жизнени сили в себе си. Защото ако разгледаме вегетарианството от гледището на окултната наука, то, плюс доказателствата които му дава съвременната наука, ще има и най-силното доказателство, което му дава окултната наука. То се състои в следното: до като в растителните форми жизнената сила, която произвежда растенето е единствената сила, която обуславя живота на растението, то в животинските форми имаме и друг един действащ принцип, кой то е свързан с друг род енергии, които пораждат инстинктите и страстите.
И тези два принципа, тези два рода сили с в борба, в животинските форми. И по такъв начин внасят отрова в организма на животните, която отрова, ще премине в човека ако употребява тази храна. Освен отровата. тази храна носи в себе си тази сила, която поражда страстите и инстинктите. Тази е причината, поради която животните живеят сравнително късо, по отношение на растенията.
(следва)
Словото на Учителя
Новите принципи и методи и възпитанието на човека
(Продължение от бр. 101)
Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота. Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни.
Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр. Хубави работи. Но как да бъде човек такъв?
Дружи с такива хора, какъвто искаш да станеш.
Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум. Казват за някого, че е гениален. За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов? Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата. Някой, който обича, казва: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене. Аз искам хората да живеят за мен и аз да живея за тях.
Сега всички хора се намират на разни степени на развитие и различни са техните стремежи; но хората нямат знания да реализират стремежите си. Някой иска да се жени. Но преди да се жени, той трябва да види, как е устроена главата на неговата възлюбена. Главата й трябва да няма никакви дефекти. Щом намери някакъв дефект ще й каже: Ще те взема само когато изправиш дефекта си. Не бързайте да се жените. Работете 10 години над себе си и тогава се женете. Някои гледат млади да се оженят. Като се оженят какво ще направят? Да се оженят двама души разбирам, да се разбират и да си помагат. Това е смисълът на женитбата. Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога.
Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при Бога, тогаз нашият живот ще бъде уреден. Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от Бога и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни. Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от Бога, и той ще греши. Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши. Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа. Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда. С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие. Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен. И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен. Говоря за мъжа излязъл от Бога. Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека.
И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека.
Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате.
Винаги се спирайте върху положителните неща,
които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи.
Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл. Поставете го на изпит. И себе си човек ще постави на един изпит.
Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне. И след като се повдигне, ще трябва да работи и за повдигането на другите. Работници се искат за повдигането на света. Във всички области се искат работници. Ние сега очакваме един по-добър ред и порядък, но всички тези хора трябва да се превъзпитат и пресъздадат. Тогаз ще имаме едно общество такова, каквото ние го желаем. Но ако искаме да създадем едно ново общество с тези чувства и способности, които имаме сега, нищо няма да излезе.
За да се създаде едно ново общество, хората трябва да превъзпитат и пресъздадат всичките си чувства и способности.
Тези усилия, които се правят в науката, в живота и възпитанието, навсякъде се иска знание, за да се тръгне по онзи път, който Природата от хиляди години е начертала и постоянно ни коригира. Това е новата наука и новото знание, които сега влизат в живота и трябва да се изучават. Религиозните ще кажат: Когато дойде Духът, Той ще ни научи. Това е много общо казано. Човек трябва да проучва нещата, които природата е създала. Доброто семе, което е посадено, трябва да израстне. Работете върху това семе, работете върху органите на вашия мозък и не се обезсърчавайте. Когато дойде обезсърчението, то показва, че надеждата ви е слаба. Меланхолията показва, че вярата ви е слаба. Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате, любовта ви към Бога е слаба. Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит.
Всяко нещо трябва да става точно на време.
Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време.
Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта.
Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.
ШВЕЦИЯ - СТРАНАТА НА СРЕДНОЩНОТО СЛЪНЦЕ
(26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм)
Цял месец вече как съм в тази дивна, приказна страна, страната на среднощното слънце, интересна във всяко отношение: и със своята красота — особената красота на северните сияния, на среднощното слънце, на мистичната тишина на планини, езера и гори; и със своя народ и мирна култура, култура на човещина, благородство.
Спомням си добре: това беше след конгреса — аз пътувах за Абиско — туристически център, 1500 км. северно от Стокхолм и оттам за Нервик — Норвегия, където са прочутите фиорди. Абиско е ж. п. станция с 30 — 40 къщи и туристически хотел. на брега на голямо езеро, в подножието на планината Нюлийа (1200 м.) Наоколо високи, снежни планини, които към Норвегия се възвишават все повече, за да образуват дивните фиорди. И там на 15 август — рано сутринта — в мистичното мълчание на гората, езерото, планините — и красотата на изгряващото слънце, аз преживях няколко от най-възвишените часове на коя живот, едно свещено преживяване, в което тъй-ясно чувствах, че всички хора са братя, че трябва да любя всичко живо, че тази светла и чиста любов само — е Любовта Божия, която разрешава всички противоречия и носи пълния, изобилния живот! Аз чувствах небето отворено и милиони ангели на колесниците на слънчевите лъчи да слизат към земята. В северната част на Швеция — в полярната област — към която спада и Абиско, слънцето не залязва през юни и първата половина на юли. То образува кръгове — постига до хоризонта на север и отново започва своя път. Обяснимо е тогава защо между лапонците — един свободен народ. който живее не по писани закони — има много ясновидци и защо северните народи са висококултурни. Има едно духовно влияние от северния полюс, седалище на висши, разумни същества, които управляват земята и ръководят общочовешката еволюция.
Там именно, на север. близо до северния полюс, аз се чувствах окъпан в духовна светлина, огрян от вътрешна радост. вдъхновен и окрилен — след конгреса в Стокхолм. Това бе най-дивния ден — след незабравимото светло утро; ние посетихме Нарвик (Норвегия), разхождахме се из фиордите, посрещнати и водени от норвежките есперантисти и вечерта поставихме възпоменателна плоча с надпис: „И тука, в този кът на земното кълбо, идеята за спомагателния език Есперанто достигна в своя победен път.“ Фиордите наистина са чудо на природата. Високи планини, огромни отвесни скали, тихи, съвършено спокойни заливи, които се връзват в сушата в най-разнообразни форми; гори и къщички, накацали край брега по скалите! Швеция и Норвегия — две от най красивите и интересни страни в света. На връщане на другия ден посетихме Порйус — с грамадна електрическа централа, чудо на техниката, където се добива енергия за електрическата железница Абиско — Лулеа. Видяхме и един от най-величествените водопади в Швеция, който произведе не всички неизгладими впечатления. И отново след това 1500 км. пътуване — по пространната Швеция — с необятни гори, езера, равнини, ръжени ниви, картофи и дървени красиви къщички. Отново в Стокхолм, града на 26 всемирен есперантски конгрес — северната Венеция, един от най-красивите градове в света.
Техника и природна красота, образцова чистота и дивно разположение — острови, полуострови, заливи. Феерично осветление нощем. Столица на един енергичен, предприемчиво, честен, благороден 6 милионен народ, живо доказателство на какво е способна епохата на 120 годишен мир, на който се радва Швеция, в именно: голямо благосъстояние, висока култура, хуманно социално законодателство (напр. всички без разлика, по стари от 65 години, получават държавна пенсия: също всички сляпородени, глухонеми и пр.) и на най-силни културни движения за мир, трезвеност и кооператизъм. — Трезвениците (J. О. G. Т.) и народния орден броят повече от 400,000 организирани члена, със свои димове, музикални и др. курсове, летни колонии и пр. Кооперативните организации имат приблизително същото число членове. Приятели на мира и радикални пацифисти — на религиозна основа, ръководени от пастир Пер Гиберг, издават вестник „Freden“ с 25.000 екз. тираж, най-големият пацифистичен вестник в света, който въз основа на Евангелието работи за неучастие във войната и във всичко, което е приготовление за война. За чест на шведските пастири, трябва да констатираме, че стотици от тях са радикални пацифисти и решително отказват да подпомагат войната по какъвто и да е начин. Свободната евангелска църква в Швеция брои повече членове от държавната. Голямо религиозно събуждане, свободни религиозни движения през последното столетие в Швеция са причината за много благородни начинания и за по-интензивен религиозен живот. Свободната църква, която по принцип не желае подкрепата на държавата, се издържа от Доброволни приноси, разполага с големи средства и издържа няколко мисии в Азия и Африка. които работят съвсем безкористно. На това духовно и религиозно събуждане се дължи голямата чувствителност и отзивчивост на обществената съвест и общественото мнение в Швеция. Доказателство за това е напр. закона, според който всички младежи, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват. Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски народи? Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували.
И в това отношение църквите в Швеция, в лицето на своите най-добри представители, далеч са изпреварили напр. балканските църкви.
Изобщо, това. което е характерно за шведската култура и духовен живот — това е голямата свобода, толерантност, но и дисциплина; трезвеност, кооператизъм и благородство — човещина.
И ето. в прекрасния Стокхолм, 26. всесветски есперантски конгрес, организиран отлично и проведен бляскаво, бе един действително паметен 7-дневен празник на международно единение. Летен университет, заседания на ЦЕА (Всесветско Есперантско Дружество) отделни събрания не 20 различни международни организации, екскурзии до архипелага и Упсала, концерт, театър. литературна вечер, бал — 2000 конгресисти, — запознавания, и най-после раздела и прощаване I
Всичко изглежда като сън — като красив блян, отлетял във вечността! Есперанто бе темата на деня. И във вестници, и по улици, навсякъде се говореше за есперанто. Есперантското движение се ползва с големи симпатии в Швеция. Социалистическото правителство, което управлява с представители от земеделската партия, е приятелски разположено към еспер. движение. Кметът на града прие и гощава всички конгресисти в общинския дом, монументална модерна сграда, паметник на оригиналната модерна шведска архитектура. Всички работнически организации в Швеция (те имат 500,000 члена) устройват курсове по есперанто всека година. Есперантската федерация също има своите дружества. Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция заема може би първото место в света. Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки народи. Ние можем да бъдем велики само с духовна култура! В България също въздържателното, кооперативното и есперантското движения са сравнително доста силни и ние имаме нужда от по-тесни и оживени културни връзки с Швеция, от която можем да се поучим твърде много!
П.
ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ
Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът? Как може да се основава човек на психичното и да го поставя като основа на своето медицинско мировъзрение и даже — още по-рисковано — на своята медицинска практика, когато знае се че психическото е проява на физиологията, секреция, или ако щете еманация на нервната тъкан? Не е ли медицината достатъчно точна, прецизна в своите методи на изследване и категорична в своето заключение?
Как е възможно? Истина е, че школата, прекарана в медицинския факултет се отразява дълбоко върху мислителната способност на лекаря. Той свиква да търси при своите разсъждения биологическа логика. Той не се увлича лесно в революционни, новаторски отклонения, защото е проучил бавната еволюция на медицинската мисъл и всичката нетрайност на множеството хипотези. които временно завладяват представителите на медицината, подобно на модерен шлагер, за да бъдат наскоро отхвърлени като негодни. Така се обяснява голямата, и за мнозина странна, консервативност на лекаря.
Но и истина е, че науката непрестанно еволюира, че все по-нови опитности се трупат на научното поле, че би било опасна закостенялост точно за човека на науката да остава сляп и глух към всичко, което е ново: така будната, логична, системна мисъл на лекаря би могла да върви в крак с еволюцията на общочовешката мисъл и да я предпазва от опасни увлечения.
И точно така може да се обясни, - че е възможно лекарят да се занимава с окултните науки без да е станал нито по-малко научен, нито по-малко полезен.
Първо, защото окултизмът съвсем не отрича нито анатомията. нито хистологията, нито биохимията. Те всички си имат своето место като констатиращи фактите научни системи. Нима окултизмът би оспорвал, че човек има два крака, че в мозъка има пирамидални клетки, че сърцето, като се свива, разпраща кръвта по тялото? Нима той би оспорил наблюденията върху еволюцията на яйцето до завършения плод?
Но и нито биологът, нито биохимикът, нито хистологът, нито кой да било добросъвестен лекар биха се осмелили да отхвърлят като несъвместима с техните наблюдения психиката, душата. Истина е, че те не могат да я видят както и да секат човешкото тяло, каквито и силни микроскопи да употребяват. Но все пак те остават поразени от проявената разумност и целесъобразност на цялата жизнена механика, в която простата мъртва материя не може да играе друга роля освен тая на камъните и тухлите в ръцете на майстора-архитект при постройката на финна архитектурна сграда. Понятието за разумната душа — обект на окултизма — се натрапва все по-настойчиво. макар че не може да се обхване в зрителното поле на микроскопа.
Очевидно, лекарят може и е длъжен да се занимава с окултизъм — без да е дерайлирал от своето звание. Напротив, там той намира едно хубаво допълнение на това, което университетът му дава, където всичко се одухотворява, осмисля и получава по-дълбока разумност и по-голямо величие.
Д-р Стефан
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ!
(Из беседите)
Какво знание ни трябва
От какво се интересува гладния? — От хлеб.
Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясал. Същия закон трябва да прилагаме и в знанието, ако искаме да създадем в себе си нещо здраво. Ние не трябва да повтаряме погрешната на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел с торбичката си малко хляб и парче сирене да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял че те няма до задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най после хапнал хляба и сиренето, като си казал: Отличен обед! Не, аз не ви съветвам първом да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка — изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаеш погрешната си, поправи я. Нема нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля трябва да бъде насочен към изправянето на погрешните. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер на който всякога да разчитате.
Крадецът
Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък в долните класове са били слаби, а в горните класове се засилват, свършват гимназия с отличен успеех. Това се дължи на особена психическа причина. Когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, чието център се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те без да искат ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центъра на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взема голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива.
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. 3aбелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали много, са станали посредствени. Защо? — Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развива правилно. Затова докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите и за укорите.
СТОПАНСКИ СЪВЕТИ
Овощарство
България с разнообразните си почвени и климатични условия може да стане първостепенна овощарска страна. Дъждовните области и тези, които може да се напояват, може да послужат за отглеждане на най-ценните ябълкови и крушови сортове, а по-сухите места — за орехи, череши, праскови, зарзали. Има обществени и частни овощни градини, в които са застъпени най-разнообразни и ценни видове и сортове, без всякакво напояване, а само с разумно обработване на почвата, като се поддържа тя в разрохкано и чисто от бурени състояние.
След избора на мястото от голямо значение е подготовката му. То се състои в предварителното (2—3 месеци) изкопаване на дупки за посаждане дълбоки 60 — 80 см. и широки 1 —1,5 м. за да се разложи почвата. Трябва да се внимава дръвчето да не се посади по-дълбоко отколкото е било в разсадника, защото се задушва.
Един много важен и спорен въпрос е този за резитбата на овощните дръвчета. Днес преобладава мнението да се извършва една строга резитба, за да се развие добра корона (правилна) и да се получат повече плодове. Но има и течение за умерена резитба, както и друго — никак да не се реже, а да се остави на природните сили развитието на дръвчетата. Точно това е мнението на окултната наука, която казва, че не Tрябва да се чистят и издънките от подложките дивачки, защото те усвояват храна от въздуха и засилват корените. Това е доказано и опитно: достатъчно е да си спомним изобилното плодородие на по-старите овощни градини и отделни ни дървета, които не познават овощарския нож.
Нека се знае, че при резитбата се откриват многобройни рани, през които нахлуват маса болести и неприятели, които не могат да се премахнат с никакви пръскания с различни отрови, и нанасят грамадни щети на овощарите
За добрия успех на овощарството в нас трябва да се прибегне към засаждане на повече нискостеблени дървета, защото по-рано прораждат, дават едри плодове, не са изложени на повреди от бурите лесно се берат плодовете и т. н.
Учителя казва, че ако не бяхме изкоренили старите лозя, а ги оставехме 12 години, те щяха да придобият имунитет срещу филоксерата, т. е. щяха да изработят вещества, които ще й попречат да ги унищожава.
Така е и в овощарството. Като се спазват природните закони за времето на посаждането. за свободното развитие на дръвчетата, добрата обработка, ще се получат най-добри резултати без грамадните разходи на средства за борба с болести и неприятели.
На частник стопани, пък и на общественик, се открива широко поле за дейност, да направят опити и наблюдения върху гореизложеното, и сами да се уверят в истинността му.
К.
Реката и притоците й.
(б а с н я)
Голямата река великолепно се извивала между красивите си брегове в равното поле. Еднаж като се погледнала, зарадвала се, възхитила се своето величие и рекла на притоците си:
— Порадвайте се, деца мой, заедно с мене, защото се развеселих в делата си! Минавам през пет държави, на които поя лъките и ливадите, нивите и бостаните, горите и градините По мене кораби плуват, пътници пътуват, търговци стоките си разнасят, да търгуват. Растенията, птиците, животните и хората са доволни. Певците ми песни съчиниха, първенците ме благословиха.
Най-близкият приток й отговорил:
— Да не бъдат, майко, думите ми неугодни, или като не от почит, не от уважение. Но ще кажа, а ти преценявай и най-благосклонно ми прощавай. Ти нали си само с нас голяма, силна и красива? Що би била, ако всякой приток в тебе се не влива? Твойта слава е във нас: ний сме стръковете, ти — Парнас.
— Не, синко, отвърнала реката. У мене и у вас една е красотата. Това е водата. Тя е нашият живот. Без вода не би имало ни река, ни приток. Като говоря за себе си, аз разбирам водата, която е в мене. Вода аз никому не мога да давам, вода от никого не мога да взимам. Тя е моята създателка. Създаде ме както и вас. Аз и вие сме длъжни само на нея. Тя е наша, докато благоволява в нас. Но щом рече да си отиде, отива си. Ние сме нейно дело. Радвайте се с нея, за нея, защото животът ни е от нея. Водата е единна, навсякъде една и съща.
* * *
Водата — човешкият живот.
Той ни създава, храни и краси,
у него са и всички добрини,
по свой почин върви из род във род.
Живот се с пушка не убива,
из форма — във форма се прелива.
Д. Б.
Провидение
Умният се поучава от страданията но другите.
Учителя
Може би има, а може би и няма карма. Няма да спорим. Нека го наречем съвпадение. Но много интересно съвпадение, върху което заслужава да се замислим.
* * *
— Ало! Да, тук счетоводителят на Земеделската банка! Да. Здравей Петков. Бързам да ти съобщя, че се получи неочаквано кредит за подобрение опитното поле. Същия. Чак сега го отпускат. Но трябва да бързаме. До тая вечер трябва да се представят оправдателни документи. Не знам. Ще купуваш каквото намериш на пазаря. Най-добре впрегни двуколката и ела веднага!
Агрономът Петков влезе в големия железарски и машинен магазин на бай Стоян Марчев.
— Бай Стояне, ще направим на бърза ръка една покупка от тебе Такива са си нашите горе. В последния момент отпускат кредит за обзавеждане на станцията, а цяла година казваха, че няма да има. Ще ми трябвa една брана, малък плуг за преораване на лозето, гребла, лопати — не можем до прекопаем на време и пропускаме сезона.
Бай Стоян Марчев направи исканата сметко-разписка, подписа, подпечата и я даде на агронома. А счетоводителя му брои сумата още на другия ден.
Минаха десетина дни. Петков изпрати пазача на опитното поле с една кола за да докара инструментите
Когато провери докараното той видя, че липсва плугчето и няколко лопати.
— Други инструменти не ти ли даде? — запита учуден Петков.
— Не. Само това.
Пазачът беше доказано честен човек. Наистина Петков не му даде списъка на инструментите, като предостави на Марчев да ги натовари според сметко-разписка, от която си взе препис. Но кой можеше да допусне машинация?
Развълнуван, Петков отиде при Марчев.
— Бай Стояне, плугчето!
— Че не го ли получи? To беше натоварено на колата. Да не би нещо пазачът …
— Ще те пребия — плугчето си искам!
Вдигна се скандал. Агрономът се изхрачи върху пода на магазина:
— Мошеник! рече той с всичкото възмущение, на което беше способен.
И набави със собствени пари непредаденото от магазина плугче.
Минаха десетина години. Петков получи друго назначение. Един ден той газеше калта на едно малко градче. Неочаквано пред него се изпречи схлупено дюкянче с надпис:
„Стоян Марчев — железария.“
Какво търси бай Стоян тук?
Вътре светеше. През витрината той можа да познае вече прегърбената фигура на Марчев. Спря се да го погледа. Състарен, побелял, с черен нагръдник. Лицето набръчкано, печално. Да му се обадя ли? Тогава, когато плати от джоба за несъобразителността си, той се зарече да си отваря очите. И не беше задържал е сърцето никаква злоба. Някакво чувство на състрадание го тласна в магазина и той се изправи пред него.
— Добър ден, бай Стояне!
— О, добър ден, Петков, рече истински зарадван старият вече Марчев.
— Че как така попадна чак тука, бе бай Стояне?
— Как! И аз не разбрах. Живот! Западнах. Два пъти горях!
— He беше ли осигурен?
— Не! Уж железария, а то всичко се похаби.
— А защо си в черно?
— Момчетата ми!
Очите му се наляха със сълзи.
— Ти ги знаеш. Единият, после вторият. От охтика. Спортисти, колоездачи — знаменосци, шофьори, че се залежаха и — отидоха. Остана ми един син и той е шофьор. Тук се прибрах при вуйчо ми. Не съм за големия град — има много магазини, конкуренция!
Някога магазина на бай Стоян Марчев беше най-големият!
Петков му подаде ръка за сбогом, изгледа жалката му фигура и дълбоко в душата си рече:
— Няма ли провидение, няма ли провидение!
О р и о н
Книжнина
Природа и наука, год. V. кн. 1. под редакцията на проф. Ас. Златаров, проф. Ст. Консулов и Ал. Радославов. Год. абонамент 60 лв. Адрес: ул. Руен 24 София.
Запекът и неговото лекуване от Д-р Адр. Вандер, цена 40 лв. Доставя „Посредник“ ул. бул. Септември, 3. София.
Трезва борба, год. III. бр. 1. издава Въздържателната федерация, Абонамент 20 лв. Адрес: ул. Клементина, 15 София.
