БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 64 - год. V.
Севлиево, 1 юни, 1933 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 30 лева
За странство - ½ долар
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“
от Макс Хайндел
----------------
Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Сава Калименов
Съдържание:
Страх пред Истината
Отворено писмо проф. д-р Ас. Златаров
Книжнина
СТРАХ ПРЕД ИСТИНАТА
„Всяко явление трябва да се проучи строго научно, обективно. А да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: „Това е илюзия“ или „това са заблуждения“. Но тези думи още нищо не доказват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред истината —да не разруши кумирите им“.
Учителя
„Изложението на фактите. които аз разглеждам ни води към заключението, че съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно ШЕСТО ЧУВСТВО. Да се говори за едно чувство. на което ние не знаем органите, за едно чувство, което нито простака, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и странни форми, това е твърде революционно. Но, когато се касае до науката, нужно е да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху непоколебимите основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита.
„Струва ми се — и аз се надявам че така ще бъде и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата, и вярвам че съм отговорил на всички възражения“.
Шарл Рише
Из „Notre sixieme sens“, стр. 7
* * *
Когато една лъжа завладее умовете на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде освободено от нея.
Такъв е случая с лъжата на материалистическо мировозрение, което има надмощие в днешната официална наука и от там е разпростряло своето влияние върху широките кръгове на интелигенцията и народа.
Намираме се пред едно извънредно интересно, чудновато, бих казал, положение: учените, или, по-право, голяма част от тях, отказват да се занимаят, да изследват едно грамадно число факти, явления на реалния живот, считайки ги че те са „вън от областта на положителната наука“.
Ни повече ни по-малко, ние се намираме пред едно съзнателно затваряне очите пред действителността на гореспоменатите учени. Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени.
Но защо се прави това?
Отговора е ясен: защото безчисленото множество красноречиво говорещи факти из тази още неизследвана от съвременните учени област, разрушават издъно тяхното материалистическо схващане на живота. Те разрушават техните скъпи за сърцата им кумири, и затова са неприятни и нежелани. Те разобличават съвършено лъжата, с която тия хора са живели, която се е сраснали с техното съзнание в течение на десетки години, а това им причинява болезнено, нетърпимо усещане.
От тука е и този, иначе необясним, страх пред истината. От тука са тия обвинения в суеверие, предразсъдъци, назадничавост, които се отправят към всеки, който се осмели да навлезе в тази анатемосана област. От тука са присмехите, подигравките и преследванията дори. на които са подложени някои от носителите на новото.
Естествено е, че една здраво и в течение на дълго време вкоренена лъжа, не ще отстъпи така лесно. Естествено е, че истината ще срещне противодействие и не ще победи отведнъж.
Но тя ще победи!
Защото заблуждението не може да трае вечно. Защото в естеството на истината е — да побеждава. Защото, най-после, има учени — и учени.
И докато едните се задоволяват да тъпчат на едно място, да предъвкват без край това, което е достигнато преди тях, да пипат слепешком по повърхността на жизнените процеси и явления, да пазят ревниво веднъж добитите и вкостенели вече свои схващания; то другите, в които живее истинския дух на смели пионери в науката, са устремени непрестанно напред, не поставят граници, — омагьосани кръгове — на науката, навлизат безстрашно във всяка нова област, която се разкрива пред техните искрени усилия за търсене на истината, и, въпреки безжалостните критики и недоверие, с които винаги биват посрещани отначало, сполучват да доловят части от тази истина, които разширяват кръгозора и възможностите на цялото човечество и го движат непрестанно напред.
Към тази втора категория, която е в същност категорията на истинските учени, можем да причислим и следните светила на науката: Уйлям Крукс, Оливър Лодж, Кам. Фламарион, Уйлям Барет, Е. Боццано, А. Аксаков, Шарл Рише, Алберг Айнщайн, Анри Бергсон, Шренк Нотцинг, Ханс Дриш и още редица други.
Нека тези, които се съмняват в истинността на т. н. окултни явления. прочетат съчиненията на тия автори, отнасящи се към тая „тайнствена“ за сега област, и те ще се уверят, че днес положителната наука се намира в предвечерието на нови, извънредно важни, със съдбоносно значение за нейното бъдеще развитие открития. Те ще разберат, че науката се намира пред прага на един нов, невидим и непознат до сега за нея свят, в който може да се влезе и който може да се проучи с помощта на новото, шестото чувство на човека — ясновидството.
И тогава те ще видят, че окултизма не е сбор от суеверия, а е една велика, всеобгръщаща наука, изградена със средства много по-могъщи от тия, с които си е служила до сега официалната наука.
Лъжата на материалистическото мировъзрение ще изчезне като дим и пред всички ще засияе великата и вечна истина:
Човек е безсмъртен дух, чийто живот е вечен процес на усъвършенстване, а тялото е само негова временна дреха.
Към това неизбежно заключение ни водят милионите факти, които изобилстват в живота на човечеството от панти века и до днес.
Ако за нас истината е наистина скъпа, ние трябва да се заинтересуваме и да ги проучим, а не да си затваряме очите пред тях.
Отворено писмо
До Господина
Професор Д р Ас. Златаров
Уважаеми Господин Професоре,
Написали сте от сп. „Природа и Наука“ кн. 5 и 6 статия под надслов „Окултизмът и науката“, със съдържанието на която, за голямо съжаление, опровергавате сам себе си и неволно доказвате, че при третиране на темата си не заставате на научна почва, нещо повече — не сте спазили едно елементарно правило за подобни случаи: да изучите сериозно и основно предмета на вашата критика, поради което обстоятелство изпадате в незавидното положение да поддържате изводи, резултат на погрешни предпоставки и да оборвате твърдения, които приписвате на окултизма, а в същност са измислени.
Личи си, че вместо да приемете известни истини, непризнати всеобщо, но все пак приети от мнозина гиганти на научната мисъл, което е малко рисковано при съществуващите в научните среди предразсъдъци, Вие сте предпочели да се движите в рамките на общоприетата догма, по пътя на шаблонната мисъл.
За да улеснехте задачата си, Вие бяхте длъжен преди всичко да разрешите категорично въпроса: окултизмът наука ли е? Впрочем Вие със статията си целите само едно: да докажете, че окултизмът не е наука, а всъщност доказвате само, че окултизмът не е официална наука, което никой и не оспорва.
А между науката и официалната наука има грамадна разлика, както по обем, така и по методи и средства на познанието.
Според Вас и част от Вашите събратя наука е това, което Вие и те признавате и което е в хармония с материалистическо учение, а не е наука това, което не хармонира с Вашето материалистическо убеждение, което неминуемо става предубеждение: не е наука това, към което не желаете да се доближите и да го изучите, за да го включите „в рамките на опита и наблюдението, които са и рамки на науката“.
Известно Ви е, че едвам напоследък се заговори в учения свят за чудните целебни сили на слънцето, на ултравиолетовите и др. лъчи. А тази област на науката е била разработена и практически използвана от окултистите хиляди години преди наше време.
Известно Ви е, че египетските пирамиди са строени по един тайнствен начин, недостъпен за днешната наука и техника. Но ние неможем да отречем тогавашнита наука и техника само защото не съответстват на днешните, само защото техните постижения не са включени е рамките на днешния опит и наблюдение, на днешните технически възможности. Неможем да ги отречем защото пирамидите са факт.
В средните векове до Галилея земята е била неподвижна твърд, център на вселената, и слънцето е било длъжно да играе ролята на нейно светило, но все пак, това не е бъркало на земята да извършва своите движения около оста си, около слънцето и пр. Това не е побъркало и на Галилей да знае истината и когато под натиска на инквизицията се отказал от нея, да изрече знаменитите думи: „и все пак се се върти“, които са много поучителни и за днешните учени догматици.
Но истината, открита от Галилей, е била известна на окултната наука в Египет хиляди години по-рано, известни й са били истини, открити едвам в 18 и 19 векове, както е видно от изследването на пирамидите, които крият още много неразгадани тайни.
Ето защо с рамките, които си поставя официалната наука, и с изискването една истина да бъде всеобщо призната, за да бъде научна (което, все пак, не е гаранция за абсолютна истинност и достоверност, защото съществуват и масови заблуди), науката се самоограничава и поставя пречка на напредъка си.
От преди хиляди години в окултните школи са се разработвали науки и се е предавало едно колосално, сравнително днешното, знание, което съществува и днес, и ще съществува.
Но как ще се докаже това на днешните учени ей тъй, просто, ясно, нагледно?
Отговарям с въпроси: как може да се докаже на слепия, че съществуват зеления или синия цветове? Как може да се обясни и внедри в ума на един неграмотен човек релативната теория? Как може да се докаже на един неук човек, че земята е едно кълбо, което лети с шеметна бързина в пространството; че Америка се намира под нас и все пак американците не се движат с главите надолу и океана не се излива, когато една чаша вода, обърната, веднага се излива?
Безспорно, че за да приобщим към нашите знания и опитности каквото и да било ново знание или факт, длъжни сме да положим известен труд и да извървим известен път. Не фактите ще дойдат при нас, а ние трябва да отидем при тях.
И сега как един учен ще отхвърля окултизма, защото не бил му доказан, когато той не желае доказателства, когато си затваря очите пред фактите и не иска да отиде при тях?
А всеки учен с широк поглед върху света и нещата и с искрен стремеж към знание може да установи по безспорен начин реалността на окултните истини и окултната наука. Всеки учен например, може да установи, да провери непосредствено, че ясновидството е факт, че случаите на телепатия са факти ежедневни.
Всеки учен може да си поръча хороскоп при някой астролог и да се убеди, че астрологията, която съществува от хиляди години и все пак днес не е призната за официална, положителна наука, си служи с методите на „положителните“ науки и е малко повече положителна от тях.
Какво странно има в това, че астрологията изучава влиянията на планетите върху човека, когато е факт, че луната причинява морските приливи и отливи, че слънцето има огромно влияние върху земята, че даже слънчевите петна предизвикват върху земята редица явления ?
Вие твърдите, че хора на положителната наука, като Лавоазие, Ампер, Волг, Фарадей, Херц, Бертло и др. с практическата си работа в кратко време са променили облика на човешката култура и са потвърдили безусловната полза на науката пред голословните твърдения и халюцинирали занасяния по „учителите“ на окултизма. И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“.
Позволете ми тук няколко въпроси: Христос, който е всеобщо признат учител на мъдростта, не е бил официално признат учен и не е направил никакви практически изобретения, не промени ли облика на човешката култура, и без него би ли била възможна днешната култура?
Христос, който не е бил човек на „положителната“ наука (и все пак това не му е пречило да прави чудеса), понеже е знаял закони и е владеел сили, неизвестни на „положителната“ наука, вероятно с личното си обаяние е водил масите. Но защо тогава нито един представител на положителната наука няма това обаяние?
На представителите на положителната наука, чиито имена изброявате, аз ще Ви противопоставя други представители и светила от първа величина на същата тази наука — Камил Фламарион, Оливър Лодж, Кант, Уйлям Крукс, Уйлям Барег, Майерс, Гърней, Сведенборг, Шарл Рише, Винценти Лютославски, Айнщайн, Ханс Дриш и десетки други — на които официалната наука, към която имат грамадни заслуги, съвсем не им пречи да се занимават и с окултизъм.
Наистина, по Вашите разбирания за позитивна наука и окултизъм, това е грамаден парадокс. Но Вие и него обяснявате: „Опасното е там, че някога и големи учени — физиолози, физици, психолози — са повлияни силно от хипнозата на окултизма и когато почнат да говорят за окултните явления, загубват нишката на науката“.
Така, тия светила на науката, тия знаменити професори, тия видни членове на най-старите академии на науките, щом се обърнат към окултните явления, губят равновесието си и едва ли не стават невменяеми. И защо? — Защото, за разлика от своите ограничени и предубедени събратя, признават за реални известни явления, след като са ги установили по строго научен път чрез хиляди опити.
Ако действително окултистите имат силата, която им приписвате, все пак, само за това заслужава да се изучава окултизма.
Ето сега и едно ваше признание в същата статия, което Ви уличава в противоречие и подчертава един неоправдан за човека на науката страх да се занимавате с известни явления, за да не се убедите в тяхната реалност и бъдете принудени да ги приемете, когато те от гледището на официалната наука са еретични:
„Не е невероятно, че известни явления от медиумичен характер и от областта на телепатията съществуват и не могат да бъдат безусловно отхвърлени. Но поради това, че в тая област има още много наивност. заблуда и шарлатанство, все още ученият физик и психолог не са се намесили, за да почнат тяхното основно проучване“.
Толкова по-зле, че този страх съществува и че благодарение на него психологията напр., като наука, се намира още в пелените си. Тя не може да обясни разликата между будното и сънното състояние, между сънното състояние и транса, между транса и смъртта. Тя не може да каже що е това мисъл, воля, съвест, памет и пр. и пр. Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение.
Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват? Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили вдъхновението на поети, музиканти, художници?
Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание. Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ?
Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн. Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас“.
Не е безинтересно да споменем и други два факта: професорът от Сорбоната Шарл Рише и известният немски учен Ханс Дриш, който неотдавна държа научни конферанси и в София, са застанали начело на едно движение, което има за цел научното изследване на физическите феномени из окултния мир. Така е поставено началото на един нов клон от науката — метапсихика или парапсихология. В Будапеща, наред с метапсихическата лаборатория, е уреден и музей от предмети, пренесени по тайнствен начин в лабораторията, когато тя била херметически затворена.
В Берлин пък на 7 февруари т. г. е основана Висша школа (университет), в която ще бъдат преподавани от видни професори редица окултни дисциплини, третирани като строго контролирани науки.
Питам сега: тия начинания на сериозни и признати учени, на заблуда, невежество и шарлатанство ли почиват? Кой учен би създавал университети, музеи и лаборатории, за да насажда чрез тях лъжи и заблуди и каква полза би имал сам той от това?
Вие поддържате, че „науката представлява подреден, достоверен, вековен човешки опит. Опитът, ето началото и основата на науката“ ..... „познание е съзнателното, преднамерено съгласуване помежду им фактите на нашата мисъл, така че да не противоречат, на фактите на действителността“.
Но това безусловно поддържа заедно с Вас и всеки окултист, само че тук трябва да забележа, че резултатите на „вековния човешки опит“ само отчасти са зарегистрирани и използвани от днешната официална материалистична наука и то по простата причина, че чистата наука и материалистичното учение са несъвместими и че последното слага на първата граници и то съвсем тесни граници, когато науката не може да има каквито и да било граници, както и познанието е безгранично. А що се касае до действителността, много добре Ви е известно, че тя е нещо относително т. е. подаващо се на субективно схващане и преценка, напълно зависими от умствения и духовния кръгозор на всеки отделен човек. Впрочем, вие сам твърдите, че „науката обгръща всякога само ограничен дял от тая действителност“.
Що се отнася пък до вашето твърдение, че „изводите и твърденията на науката са общовалидни, възпроизведими и контролируеми от всеки нормален човек“ — ще ми позволите да не се съглася с него по следните мотиви: като се има пред вид, че умствения и духовния кръгозор на „нормалните“ хора, както вече казах, е най-различен и обхваща количество от факти между един минимум и един максимум, между които дистанцията е грамадна, каквато е между обикновения човек и гения, то явно е, че е невъзможно да се гради науката само от факти „общовалидни, възпроизведими и контролируеми от всеки нормален човек“. Ако обратното беше възможно, то би значило човекът на науката да не се издига над нормалния“ човек, в който случай не би имало наука, или пък до се допуща, че обикновения „нормалния“ човек, без да е изминал пътя на учения, може при желание да се издигне до него, което е абсурд.
Вие твърдите, че особени познавателни способности в човека няма и не може да има: че извън средствата за познание, с които си служи днешната наука, други такива няма.
Аз обаче си позволявам да твърдя противното. И окултистите си служат, с опита и наблюдението, но разширени извънредно много сравнително тези на физическото око и физическия инструмент, като приемат „на вяра“ само онези факти, които вече са установени от другиго, както ги приемат днес и всички културни хора и хората на науката, особено в области, в които не са специалисти. Окултистите за своите изследвания притежават най-могъщото средство, което липсва на признатите учени: това е шестото чувство, ясновидството, което е факт, доказуем по безспорен начин.
Ако ние нямаме изключителни дарби и способности, това съвсем не ни дава право да ги отричаме у тези, които ги имат, както не можем да отречем гениите, само защото ние не сме гении.
Но ще възразите, че гениите са дали на света неща реални, определени и установени. Да, но грамадното болшинство на хората приемат тия неща за такива само на доверие, а само отделни единици, които са имали нужната подготовка и желание, непосредствено са ги проверили, както могат да проверят и фактите на ясновидството, телепатията, левитацията, предсказанията и пр.. както могат да проверят и твърденията на астролозите, френолозите, хиромантиците и пр.
Ако един факт е необясним за някого, па бил той и учен, това още не е основание за отричането му. Факта трябва да се признае, а обяснението му да се търси, докато се намери. И днес същината на електричеството и етера, напр., е загадка, но, все пак, последните съществуват. И днес в културния 20. век духовния мир на образования човек е „terra inkognita“ за самия него и, все пак, той не може да отрече своето „аз“, своята индивидуалност.
Наистина, днешната материалистично ориентирана официална наука, която навред и във всичко вижда само материя и енергия, изключва окултизма от своите рамки по изтъкнатите вече причини, но затова пък окултизма включва материалистичната наука в своите рамки, защото материалните истини не изключват духовните и обратно, както и физическите закони в природата не изключват духовните.
Всички явления почиват на закони. По силата на закони стават и „чудесата“. Открият ли се тия закони, „чудесата“ стават обикновени явления.
Но нека разгледаме бегло духовната страна на природата и човека от гледището на философията и видим не може ли да се дойде до признаването на духовните истини или поне до необходимостта от изучаването им и по чисто умозрителен път.
В природата всичко е устроено с непостижим разум. Всичко е разумно, целесъобразно, закономерно. Законите са вечни, вечни са и материята и енергията. Всичко в природата сведочи за едно безкрайно развитие и за една задължителна за всичко и за всички цел — съвършенството.
Но тогава как може най-висшето същество в природата — човека — да е само една купчина материя, в която за миг проблясват съзнание и разум, които се домогвал да разрешават най-дълбоките загадки на битието, за да изчезнат безследно?
Природните закони действат целесъобразно и координирано. Всичко в природата говори, че тя е разумно и съзнателна и тази нейна същина е вечна. Но как може тогава тази съзнателна природа, влагайки в най-висшето си творение човека — искра от своето съзнание, от своя разум и стремеж към безкрайно съвършенство, да му отрежда съдбата на еднодневка?
Най после, за да завърша, с какво е оправдан факта, че ние, просветенитй, разумните, съзнателннте хора приемаме да живеем, да страдаме, да се борим, да падаме и ставаме, да се жертваме, да се унижаваме, когато в преходното, тленното, материалното, съществуванието не може да има абсолютно никакъв смисъл и усъвършенстването е абсурд ?
Тленна плът и съвършенство! Има ли по-голям парадокс от този? Кой разумен, кой стремящ се към съвършенство човек може да примири в себе си съдържанието на тези две взаимно и абсолютно изключващи се понятия?
А приемем ли, че духът съществува, че същината на човека и природата е духовна, трябва да приемем и окултизма като наука, която, спирайки вниманието си на всички обекти на съвременната официална наука, усъвършенствайки извънредно много методите на изследване и увеличавайки средствата на познанието, се задълбочава и изучава всичко това. което се крие под видимото, осезаемото — това, което е съдържанието на формите, разума на законите и смисъла на явленията.
Извинете ме, господин професоре, за дързостта ми да Ви възразявам и приемете моето уважение.
Ст. Карапетров
Книжнина
Окултната наука, цел. метод и граници на нейното постижение, от Сл. П. Камбуров. цена 5 лева.
Вселената, Аза и Бог, от Йог Рамачарака, изложение на основните истини на живота според окултната наука, цена 30 лева.
Тия две книги се доставят от печатница „Светлина“, гр. Нова Загора.
Духоборци, едно велико руско селско движение, от Валентин Булгаков. Цена 30 лева.
Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение. В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм.
Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много. Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло.
Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада. Препоръчваме я горещо на нашите читатели.
Доставя се от в. Братство.
V-та годишнина на в. „Братство“ е към края си. Нека всички неплатили внесат абонамента си.
