ГОД. ІІІ СОФИЯ МАРТ 1926 г. КН. 2
ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВЕН ЖИВОТ
Те са свързани така, както корените със стъблото и клонищата. Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора.
Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота?
Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни.
Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения.
Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба.
Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми.
А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"...
От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне!
Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби.
Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра.
Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него...
А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот.
Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?...
Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца.
Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя.
Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски.
Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин:
„Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина".
Г.
