БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 53 - год. V.
Севлиево, 15 ноември, 1932 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 30 лева
За странство - ½ долар
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“
от Макс Хайндел
----------------
Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Сава Калименов
Съдържание:
Високо съзнание (Радиум)
Из „Превъплощения“ (Овидий)
Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа)
Основните идеи на власовденци (Продължение)
Редакционни
Високо съзнание
Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания.
Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи.
Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес. Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно куче. знае нещо по-важно, по съществено за живота: той знае как да възвърне кръвообращението на кучето, как да съживи тоя жизнен процес.
Вземам тия контрасти като символи, защото те илюстрират два основни типа хора, две основни отношения на хората към живото в света.
Ученият знае за кръвообращението и изобщо за устройството на организма много повече, отколкото простият, но не съзнава истински, че животът на кое да е живо същество е абсолютно ценен и че той няма право да го отнема под никакъв предлог — та ако ще би и за „научни“ цели.
Простият знае малко или почти нищо по тия въпроси, ала съзнава една основна, елементарна истина: че всяко същество иска и има право да живee като него, и че той трябва да подкрепи живота му, когато той е в неволя, както и неговият живот има нужда от подкрепа, когато и него го сполети беда.
Този тип учен, който взех за пример, и който е тъй чест в наши дни, има известни знания, но той има тъмно ограничено съзнание Оня пък тип на прост човек, който взех по-горе за илюстрация, има нищожни специални знания, но има високо съзнание. Не че всички учени хора са с тъмно съзнание, нито пък всички прости хора имат високо съзнание. Употребявам този контраст, за да изтъкна, че „учеността", така както тя се разбира в наши дни, ограничените познания на интелекта, натрупани чисто механически от някой специалист, не могат да послужат като мярка за неговото съзнание. Те съвсем не му дават право да се произнася авторитетно по всякакви въпроси, само защото носи някаква учена титла и притежава известни знания като специалист. С рязане, изтезаване, убиване на живи същества, истината за живота не може да се постигне. Това истинските учени го знаят.
Мнозина може да възразят тогава: „В такъв случай трябва де се откажем от всякакво познание“.
Така могат да говорят само хора с ограничен ум. Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука! И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия". Аз няма да опровергавам схващанията на хората с ограничено съзнание, но ще помена, че съвременната археология, културната история, сравнителната религия и митология започват да разкриват нещата в по друга светлина.
Както и да е, но едно си остава вярно: наука, която се гради чрез вивисекция, чрез умъртвяване на живота, е наука на тъмното съзнание. Тя не носи истинска светлина за живота. И съдбата на съвременната култура е достатъчно доказателство за това!
Защото в света има учени със светло съзнание и учени с тъмно съзнание. Има учени с душа, и учени, които са интелектуални автомати. И тъкмо интелектуалните автомати, хората без души, са ония, които отричат душата. Никога истинските учени не са отричали душата. Те винаги са твърдели и продължават да твърдят че душата не може да се вивисецира като покорно морско свинче, за да се открият нейните „свойства“, тя не може да се търси и намери по ония пътища, които се следват в съвременните естествени науки. Има други начини на изследване, други пътища за постигане на истината по въпроса за душата.
И ако учени като сър Оливър Ладжа*), един физик с всесветска известност, или като Фламариона, един астроном със световна слава, учени, които познават много добре кръга на изследване на осъвремените науки, техните методи и резултатите, до които те достигат, твърдят все пак, че има душа, която е безсмъртна, че има един „отвъден свят“, то е защото те са учени с пробудено съзнание, а не само с голи знания. Те са си дали труд добросъвестно да издирят нещата, да ги изследват и уяснят дотолкова, доколкото им позволяват узаконените от науката средства.
Ето защо, дирите ли специални знания по който и да било отрасъл от съвременната наука, обърнете се смело към учените — специалисти. Дори и когато те са само интелектуални автомати, записващи апарати на знанието, тефтери, справочни книги, вие все ще извлечете някаква полза.
Но не се обръщайте към тях по въпросите за душата, за мъдростта на живота, за дълбокия му смисъл.
По тях ще ви осветлят само ония учени, които имат истинско знание и високо съзнание.
Р а д и у м.
*) Вж. книгата му: „Безсмъртието на човека“, изд. на книг. „Братство“.
Овидий
Из „Превъплощения“
Стига сте се, хора, сквернили с храна непозволена.
Ние имаме ниви златокласи; под тежкия товар
На сочни, румени плодове превиват се овощни клони;
Пълни гроздове на лози висят; корени и треви
Крехки и вкусни зреят в полето, а пък други.
По твърди, огънят изпича и прави по-сладки;
Чистата млечна каша и благоуханният сок
На сладко вкусният и миризлив като тамян мед
Не ви са забранени. Обилно щедро всички блага
Ви дава земята; без жестокости, убийства и без кръв
Вкусни блюда тя готви вам. — Само зверовете диви
Глада си с живо месо утоляват и то не всички:
Коне, овце, бикове ... все с трева се хранят мирно.
Само свирепите хищници—лютите тигрове.
Жестоките лъвове, алчните вълци и мечки
Обичат кръв да проливат. Какъв престъпен обичай!
Каква ужасна гадост: черво черва да поглъща!
Че как можем с месо и кръв на твари нам подобни
Алчното си тяло да гоим и с убийство на други
Живи създания да подкрепяме живота си?
Не е ли срам за нас, окръжени тъй щедро от даровете
На благодатнита земя, нашата майка — кърмачка
Страстно със зъби жестоки да късаме и порим с наслада
Раздрани трупове, като люти диви зверове?
Не можете ли без месна храна да насищате.
Хора, вашия вълчи глад и алчност ненаситна?
Бил — казва преданието — Златен Век, не напразно
Така назван: живели са хората щастливо, кротко,
Доволни и сити били само от земни плодове;
С кръв уста си не сквернили. Тогаз и птиците свободно
Широм въздуха цепили, а страшливи зайци
Безстрашно в поле тичали; на вждица риба
Не висяла жертва на доверието, нямало
Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е
Никой нито знаел. И навред царувал мир, а сега?
С какво смъртта си заслужихте, вие безобидни овци.
Вий незлобиви и смъртни създания.
Родени за хорско добро, вие що нас поите щедро
С цицки благодатни и топлите с мека си вълна?
Вий, чийто живот мирен ни е по-скъп от вашата смърт?
В какво си виновен ти, воле, наш дарен помощник.
Ти безмълвен и покорен роб и другар на орача?
Как човек ще те прежали, та с жестока си ръка
Остър топор да сложи на послушна, кротка шия,
От тежък ярем стрита? Как ще се реши
Да обагри земята, наша майка — кърмачка
С кръвта на буен работник, който я засява?
Страшен е ваший гнусен обичай и хлъзгав пътя ви
Към престъпления, хора! Човек, който, слушайки
Жалкия предсмъртен рев, коли, теле неповинно,
Който убива агнето като дете,
Който птицата небесна бие за забава.
Или нарочно с ръката си я мушва и яде, —
Той не трудно ще се реши и човек да погуби.
На тоз жесток нрав сал людоядството подхожда.
О, свестете се, не убивайте, недейте, братя!
С убийство не откъсвайте от плуга работния вол,
Нека той, наш верен слуга умре от своя си смърт.
Не трепете стадата беззащитни — нека те
Ви обличат и сгряват с мекото си руно,
И ви поят с млякото си щедро, мирно живейки
И умирайки спокойно на пасбищата наши.
Хвърлете примки и капани! Птиците небесни
Оставете безгрижно да хвъркат и пеят на свобода.
Хитро сплетените мрежи и куки със смъртни примамки
Хвърлете! Наивните риби с коварна измама не ловете,
Уста си с кръв на живи твари не сквернете!
Смъртни, — смъртните щадете! Хранете се с щото е
Позволено и достойно за любящата чистата душа на човека!
Забележка: Овидий е древно-римски поет, живял от 45 год. пр. Хр. до 18 год. сл. Хр. В поемата си „Превъплощения“ (Метаморфози) той, с един символичен език излага учението на Питагора — космогенезис и антропогенезис, удивително сходни с Библията и системите на съвременните окултни школи.
Словото на Учителя
Пътят към всечовешко единство
Състоянието но листата и клончетата на едно дърво зависи напълно от състоянието на жизнените сокове в цялото дърво. Макар листата и да нямат понятие, за дълбоките процеси и причини в природата, те са, в зависимост от тези процеси. Същото се отнася и за човека. Известното всеки знае, но неизвестното е, което стимулира човешкия дух. И ние сме на земята за да учим това което не знаем и което има пряко отношение към нашия живот. А сега хората се занимават с големи философски работи, които нямат пряко отношение към живота, а същественото оставят на страна, и от това се раждат всички противоречия и нещастия. Най-важно за сега е хората да се научат да живеят е, да знаят как и що да ядат и пият, как да дишат, как да спят, как да мислят и чувстват.
Сега има два възгледа за битието. Едни вярват, че има Бог и цел, а други — не вярват. Но и тази вяра и това неверие се дължат на човешкото съзнание и само съзнание. Всеки, който няма тази вяpa на съзнанието и самосъзнанието го считат за безверник. Но има хора които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяpa, а в подсъзнанието и свърхсъзнанието имат вяpa. Но те не мислят за нея ни най-малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и погрешки на съвременните народи, било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаял какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективния ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил. И целия съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас. Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свърхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свърхсъзнанието е бъдещето. Върху тях основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието.
Ние трябва да отидем напред, или пък да се повърнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на божествения човешки живот. Някои искат да установят авторитета на Бога, т. е. че има Бог — чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието, е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свърхсъзнвнието. И като заминете за другия свят няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието — това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни, а за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят, където формите са установени, — това е светът на подсъзнанието и свърхсъзнанието.
Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свърхсъзнание — това е райския живот на човека, защото рая е вътре в човека; и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото света на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби и противоречия, защото силите в него са по неорганизирани и формите — по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човек е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието, в този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата.
Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свърхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свърхсъзнанието у хората.
В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели до сега. Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т. е. докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата. И ако те очакват някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свърхсъзнанието и съвсем друг ще бъде закона на общественото организиране. Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието, а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И тогава благата на живота ще бъдат за всички.
Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силния фактор в света, това е човека — човешкият дух, душа, ум и сърце. Всичко, каквото съществува в нашия живот, е продукт на човека, и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото. Човешкия дух създава все нови и нови форми и не трябва да бъдем роби на миналото.
Сега всички очакват едно по-светло бъдеще. Кога ще дойде то? Според мен остават ни 2100 години до това светло бъдеще, до началото на тази нова епоха. Тогаз Европа ще бъде доста видоизменена. Низките места около Средиземно море — Гърция и др. ще бъдат под морето, низките места в западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат, и ще имаме една нова раса, с нови обществени порядки, с нова култура. И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи света, аз съм разбирал едно божествено число, което включва подсъзнанието и свърхсъзнанието Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение — климатически и органически, и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цвета на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея.
Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и самосъзнанието, престанете да се безпокойте и тревожите.
Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, ще сте изложени на всички противоречия на живота — болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт. А когато влезете в подсъзнанието и свърхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната Причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея — за единството. Те съзнават себе си като части и органи на Великото Цяло. И всички живеят в цялото и за цялото. Тогаз в каквото и трудно положение да се намирате, тези ваши братя ще ви се притекат и ще ви помогнат, и тогаз няма да бъдете един изгнаник в света, а ще бъдете във връзка с всички разумни хора в него. И когато съзнавате във вашата душа, че има кой да застане заради вас и да вземе вашата страна, вие ще имате сила и смелост. Тогаз смело ще може да носите новите идеи и ще бъдете готови на всяка жертва и ще дадете израз на великата човешка любов.
Този е пътя на единството на цялото човечество, на всички народи. Това не значи че народите и индивидите трябва да изчезнат, но всеки ще намери и заеме своето място във великото единство.
Ако в 25 години всички майки и бащи, всички мъже и жени живеят с новите идеи на братството и единството и са носители на любовта и всички добродетели, то ще се създаде едно ново поколение с една нова култура. И тогаз 2000 години ще се съкратят на 25 год.
Има само един начин да помагаме на света. — Трябва да се промени човешката мисъл, чувства и действия, да станат живи извори, трябва хората да заживеят в подсъзнанието и свърхсъзнанието. А насила, както сега искат, света не може да се оправи. Ако е за насилие, тези. които ръководят света, имат възможност в една нощ да приспят хората, и да им отнемат всички права, власт и богатства, и да ги дадат на носителите на новите идеи. Но те не искат по пътя на насилието, а искат хората сами да дойдат до това положение.
След 2100 години хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин. Тогаз ще изчезнат границите между народите, и ще има един общ език с който хората ще се разбират. Тогаз хората свободно ще пътуват по цялата земя и ще се реализират вековните мечти на човечеството — за свобода, братство и единство.
София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа
Основните идеи на власовденци
(Продължение)
Тази година през януари, съидейници от цялата ни страна се събраха в Хасково и изработиха друг устав със същите положения и принципи, общ за цяла България, — Устав на Проф. Конфедерация на Земеделците в България. За жалост, тоя устав и до днес не е утвърден, за да могат навсякъде земеделците да имат официално признати свои Власовденски дружества, членове но Общата Конфедерация.
Да се занимаем подробно с устава на федерацията, считам че ще е от значение за нас. Почвам: чл. 1. Образува се в Хасковска околия професионална земеделска федерация. „Власов ден“. Тя е просветителна и икономическа организация.
С това се подчертава истината, че на земеделеца предстои първом да се справи със своя ограничен ум и след това да поведе борба като производител и консуматор. Борбата за вземане властта е отречена в следующият чл 2. Целта на федерацията е: а) да организира земеделците производители за защита на своите икономически интереси на почвата на пълна безпартийност.
Същата мисъл е подържана в чл. 4. Федерацията не се стреми към власт, не участвува в политическите избори, нито пък влиза в коалиция с която и да е било политическа партия за обща акция. Забележка: Федерацията може да се съюзява със сродни ней икономически земеделски сдружения от други околии и окръзи.
Борбата за заемане властта е схваната като недостойна борба, земеделец който разчита да вземе властта, от този момент той се е отказал от земеделието. Политическата борба не е за хора, които скромно работят, а за хора които очакват чужди блага и упражняват насилие над ближните си. Чл. 6. Членове на дружествата биват: а) всеки земеделец производител, без разлика на пол, народност и вяра, български поданик, за когото двама стари членове удостоверяват, че е честен.
Вижда се, че тия приятели, отдават най-голямо значение на честността, която се обуславя и от това дали сам създаваш блага за себе си и другите. Земевладелците, като хора които не работят земята, не могат да членуват във федерацията.
Вратата за влизане не е широко отворена, ако си компрометиран пред със си. ти не би могъл да влезеш в дружеството.
Въпросът з интелигенцията е решен с точка б) от същия член „За почени членове се приемат агрономите и учители в земеделските училища и лица, които са указали големи морални заслуги на Федерацията, ако за това даде съгласие дружеството“.
Забележка: Почетните членове имат само съвещателен глас и не могат да заемат отговорни постове в управителните тела. т. е. в никакъв случай не могат да бъдат избирани.
Интелигенцията ни е поставена на изпит за гражданска зрелост: Който иска да заповядва, нема место при власовденци, който иска да служи без име за своя идеал. да заповяда. Това са малцината истински интелигентни, които безкористно, с радост, са поели службата за една възвишена цел. Хора. които са разбрали цената на последното място пред хората, а първо пред себе си. Хора. за които е открит един нов мироглед.
Чл. 8 Членовете са длъжни б) да внасят в дружеството определени от тях членски вноски, според съзнанието си и материалното си положение.
Оставен е всеки свободен да определи какао може да даде по любов за другите. Чл. 17. след точка е) следва тая алинея — „Помиряване и спогодяване дружествени членове при възникнали между тях спорове: възбуждане съзнание към самодейност и взаимопомощ; подпомагане пострадали от природни бедствия членове“. — Цели се да се възстанови на всякъде едновремешната практика, споровете помежду си селяните да уреждат сами, без помощта на съдилищата и адвокатите.
(Следва)
РЕДАКЦИОННИ:
Съобщаваме на нашите абонати, че безплатната премия „Възпитанието на детето“ е под печат и щом бъде готова ще им се изпрати. За неабоноти книгата струва. 7 лв. до излизането й.
— „Писмо за произхода на есперанто“ остана за следния брой по липса на място.
Разпространявайте в. .Братство“
