Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
15 Февруари 1932 год.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.
Адрес: Сава Калименов,
Севлиево
Съдържание:
Всекиму според делата (Беседи държани от Учителя на 20. XII. 1931 год.)
Айнщайн за задължителната военна служба
Прераждането (Матилда Фяншър)
Книжнина
Всекиму според делата
В физическо отношение човек се обуславя от ред фактори: растенията, животните, въздуха, водата, светлината. В този смисъл съвременните хора не са свободни, а са детерминирани от тези фактори. Свободен е човека, който стои над смъртта, глада, страданията, страха и пр. За да реализира тази свобода човек трябва да постави в характера си известни норми, по които да се отличава от другите. Поне в един момент човек трябва да се отличава от всички същества, и само в този момент човек може да каже на себе си „аз съм“. Няма ли този момент, човек е едно обикновено същество, което върви по общото течение.
Ний, хората, трябва да решим един важен въпрос. Това е въпросът: какво трябва да извършим ний в света? Bcяка дейност, която допринася за нашия напредък и за напредъка на другите, е на място; но ако не допринася, какъв смисъл има в нея? Силата на човека седи в правата мисъл. Силата на мисълта пък седи в единството. Ако ние нямаме уважение и почитание към самата Истина, ние нямаме здрава основа в живота. Понеже в Истината е основата на нашия живот, нашето бъдеще и всички сполуки не само в този живот, но и в хилядите съществувания, зависят от Истината. Това ще го проверите и опитате. Аз наричам Истина само това, което съм проверил и с което мога да направя опит.
В съвременната култура делят хората на материалисти и идеалисти. Аз не виждам голяма разлика между тях. Ще ви представя една картина, за да изясня отношението, което съществува между материалиста и идеалиста. Представете си че и материалиста и идеалиста живеят в един замък, в отделни стаи, наредени с всички удобства и необходими принадлежности, с електрическо осветление, топлина, библиотеки и всичко, каквото им е потребно. Но капаците на прозорците са съвсем затворени и те нямат връзка с външния свят и нищо не подозират. Те не подозират, че техния замък има отношение към външния свят, чието съществуване те даже не подозират. Материалиста и идеалиста имат същата обстановка, само че идеалиста по едно стечение на обстоятелствата има една пукнатина в стената и през нея влиза слаба светлина отвънка; през нея нищо не вижда, но подозира че има един свят около тях, от където иде тази светлина. И той разправя на материалиста, че има нещо зад тази стена, и спорят има ли външен свет или няма и пишат цели томове. Идеалиста е идеалист само за светлината от тая пукнатина. Но един ден влиза вътре в замъка без да знаят те едно трето лице от външния свят, един окултист. Те го питат: „Ти от къде дойде, как влезе и пр." Той им казва: „Господа, оставете вашите препирни за материализма и идеализма; аз мога да ви изведа във външния свят и вие ще видите че вашия свят е ограничен и има отношение към един обширен външен свъг. Представете си, че той отваря вратата и ги извежда във външния свят. Къде отидоха материалиста и идеалиста? — Станаха окултисти. Да познаеш истината — това значи да си окултист. След като човек познае Истината, той нито е материалист, нито е идеалист. Както пеперудата е излязла из гъсеницата, така и добрия човек е излязъл от лошия — това са фази в процеса на развитието. А сега вие казвате: да премахнем лошите хора, за да се оправи света. Като премахнете тех, ще премахнете и себе си. Ние трябва да имаме едно ново разбиране и трябва да проучим най-първо защо злото съществува в света, защо е необходимо да съществува този ред и порядък на нещата. Нещастието не е в това че съществува злото. То е едно благо за онзи, който знае. а нещастие за онзи, който не знае. Колелото на една машина а благо за фабриканта, но ако едно дете си тури пръста под колелото, то ще е едно нещастие за него. Това дете не трябва да влиза във фабриката да бута колелата. Злото седи в незнанието как да се справим с известна сила, която съществува в света. Съвременните хора не познават себе си, не познават силите, които оперират в тях и не знаят как да действат с тях и от това се ражда злото. Съвременните физиолози и биолози, които изучават човека с различните му физиологически функции, имат много повърхностни схващания за човека. Туй, което са изучили, в сравнение с това, което трябва да се изучи, е капка в море. Напр. да вземем сърцебиенето. То си има своите, причини. В човешкото тяло има една много малка жлеза, за която съвременните физиолози и не подозират. Това е мое твърдение, което опитите на учените за в бъдеще ще потвърдят. От тази жлеза зависи равновесието и ритмуса на сърцето, тя е регулатор на сърцето. Тя съдържа първичната енергия, с която регулира движението на сърцето. Когато тази енергия се изразходва по някакъв начин, сърцето нарушава правилния си ритмус; вследствие отсъствието на тази енергия почват да се пукат артериите, кръвоносните съдове и тогаз казват че сърцето спира. Причината седи в изразходването на тази първична енергия, на тази жлеза, която е свързана с човешката мисъл. В момента, когато почнеш да се страхуваш че твоето сърце може да спре, ти започваш да действаш върху тази жлеза с мисълта си и парализираш тази енергия. Има друга една жлеза, която регулира дихателната система. И здравословното състояние зависи напълно от тази жлеза. Един ден ти мине мисълта, че може да заболеят дробовете ти — с тази мисъл ти действаш на енергията на тази жлеза и един ден току виж че заболяваш. Има друга една жлеза, която регулира целокупната деятелност на мозъка. Някой ден ти минава мисълта — „ако стане някакъв удар в мозъка ми“ — тази мисъл въздейства на тази жлеза и това, което си помислил, става, — ако не в този живот, то в следващия. Всяка една мисъл, която си помислил в един живот, ако не в същия, то в следния или след 3 — 4 живота ще се реализира. Това е един закон, по който никой не може да избегне последиците на своята дейност. Този закон е верен както за лошите, така и за добрите мисли. Затова мислете че вашите дробове са здрави, че умът ви е здрав, че сърцето ви е здраво, и тъй ще бъде. Злото е създадено по този начин от нас и затова то има отношение към нас. Злото само по себе си е или една мисъл, или едно чувство или една постъпка. И те живеят. Една постъпка, добра или лоша, като я направиш някому, той не я забравя; ако е добра, ще мисли хиляди години как да ти се отплати; ако е лоша, ще мисли как да ти отвърне. Всичко се плаща — нищо не можем да избегнем. Туй е което индусите наричат закон за кармата. И при смъртта си човек не се освобождава от дълговете си; като умре човек, това е един специфичен сън, в който той си почива. През време на този сън той няма да мисли че има земане-даване — съвършено е свободен. Но понеже този сън няма да трае през цялата вечност, ще спи най много 45 години и като се събуди всички наоколо му които имат да вземат, започват да си търсят своето.
Христос когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да чувстваме правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти. Този правилен ход на нашите мисли, чувства и постъпки се определя от хармоничното съотношение на силите в човека. Когато всички сили са в равновесие и действат правилно, човек усеща една приятност в цялото си същество. Това е нормата. Ако ти само допуснеш мисълта, че това състояние може да се измени, ти нарушаваш равновесието. И тези мисли, които ни хрумват, те идат най вече от външния свят, света който е около нас. Ние ги възприемаме и им даваме място и чрез закона на внушението разрушаваме закона на хармонията в природата. По същия закон на внушението е внесена в човека и идеята че е лош. Човекът на новите разбирания трябва да изхвърли тази мисъл из главата си. Всяка мисъл е свързана с някой жест, израз, движение и упражнява голямо физическо въздействие върху мозъка. Много голямо е въздействието на движението върху мозъка. Както има места в природата, в които ако влезете с нечисти мисли или желания, ще предизвикате цяла буря, — и в такива места човек трябва да бъде крайно внимателен, — същото нещо е и с мозъка: ако бутнете някои места може да създадете цяла буря в човека. Затова човек трябва да бъде внимателен в живота си. И хората на новото трябва да знаят магията на човешката мисъл. Всеки трябва да създаде в себе си една нова мисъл — да даде нещо от себе си, а не да гледа каквото има да вземе. И когато давате, трябва да имате идеята да давате с любов. Защото любовта е основата на душата.
Хората не са родени да страдат, а да живеят, да се учат и да се самоусъвършенстват. Страданието е само известна опитност и иде от неразбиране реда в природата. Требва да се освободите от мислите на хилядите поколения, които криво са мислили; също трябва да се освободите и от вашите криви мисли от през вековете. Напр. обичате да се карате — един астролог ще ви каже че сте под влиянието на Марс. Имате друг човек с достойнство — той е под влиянието на Юпитер. Имате някой, който обича жените и удоволствията — той е под Венера. Друг е търговец — той е под Меркурий; има някой които само фантазират — те са под влиянието на Луната; има други пък които са весели жизнерадостни, бодри — те са под влиянието на слънцето. Има други мрачни, песимисти, затворени в себе си — те са под Сатурна. Когато говорим за тези планети, разбираме ред космични енергии, които работят като творчески сили за строежа на формите и, проявявайки се чрез формата, създават качествата. Трябва да разбирате законите, по които действат тези енергии, за да можете да се ползвате. Ако сте под влиянието на слънчевата енергия, тя създава здраве, жизненост и пр. Ако разбирате законите на Юпитера, ще дадете потик на благородството. Ако се насъбере чрезмерно от която и да е енергия и ако не знаете как да я употребите, тя ще роди ред отрицателни състояния, ще ви създаде ред неприятности. Различните тези енергии взаимно се регулират. Всички енергии трябва да бъдат хармонично разпределени. Всички планети действат различно върху черепа. Напр. Марс прави главата широка при ушите. Юпитер дава възвишение на задната част на главата — развива личните чувства и пр.
Всички трябва да имате съзнанието, че сте дошли на земята да изпълните волята на Първичната Причина, която воля не е извън вас, а е основния импулс на вашето битие. Хората не са родени за разни служби, — че можете да заемете разни служби, това са второстепенни отношения, но най-първо човек трябва да знае какви са неговите отношения към Първичната Реалност. Щом имате тези правилни отношения, ще имате една мярка с която да мерите; ще имате на разположение една мощна динамическа сила. Само така любовта ви ще се увеличава и съзнанието ще се разширява, и ще разберете дълбокия смисъл на живота. Само така ще можете да използвате условията, които ви е дала Природата, и ще добиете сила за ума си, живот за сърцето си и здраве за волята и тялото си. Така ще станете господари на себе си и творци на съдбата си; само така хората ще могат да работят за доброто и хармонията в живота и ще могат да се създадат хармонични семейства, където основата ще бъде Любовта т. е. стремежа да се служи на Великата Реалност. Така ще се поставят основите на новото общество, в което всичко отрицателно ще изчезне и на всякъде ще има ред и порядък.
И всеки, който мисли че е човек, трябва да работи за една права мисъл, за възвишения и благороден живот и за благородните постъпки. Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки трябва да се внесат в живота и те ще донесат свободата, която е стремежа и копнежа на всеки човек, на всеки народ.
Беседа, държана от Учителя на 19. XII. 1931 год.
(откъси от "Стимул и любов", 18. XII. 1931 год., ООК и "Според делата", 20. XII. 1931 год., НБ)
Айнщайн за задължителната военна служба
Въвеждането на задължителната военна служба е, според моето дълбоко убеждение, главната причина за моралния упадък на бялата раса, който излага на голяма опасност нашата цивилизация и даже нашето съществуване. Френската революция, на която дължим толкова социални благодеяния, създаде тая опасност, която се простре малко по-малко у всички народи.
Ето защо, този който иска да спомогне за създаването на един международен дух и да се бори срещу шовинизма, трябва да се бори срещу задължителната военна служба. Преследванията, на които са подложени тия, които отказват да служат поради религиозни или морални убеждения, не са ли същите, на които бяха подложени никога религиозните мъченици? Може ли да се постави войната извън законите — както прави това пакта Бриан—Келог — ако отделните личности са подчинени беззащитно на военния механизъм на всяка държава?
Проф. Алберт Айнщайн
Прераждането
от Матилда Фяншър
Първия закон на живота е себесъхранението. Човек се привързва към живота с чудна настойчивост. Макар неговото тяло да е измъчено от болка и да е обезсилено до състояние на болезненост, той се хваща в най-слабата нишка — надавайки се, борейки се, молейки се за повече живот. Дълбоко в човека има едно желание да живее пак — не в някое химерично небе, но точно тука, на земята. Тъй често ние чуваме думите: „Ако само можех да живея моя живот пак, как друг бих го направил аз!“ Не е ли това един намек, че такова едно нещо е възможно?
Духовния Човек — Азът който живее скрит във физическия човек носи знанието, че живота е вечен, един кръг, който обикаля и обикаля. Духът е като първобитното воденично колело. Неговите кофи (връзки) се потапят във водата (земята) напълвайки се там с опитност и тогава се издигат във въздуха (невидимите светове) гдето се изпразват, след което колелото се връща за да се потопи пак. Духът като се върне, той носи със себе си същото ожидание да изрази в това земно съществувание красотата, мира и хармонията опитани в невидимите царства. Този душевен глад прави човека да се стреми нагоре и напред.
Много хора гледат на теорията за прераждането с неодобрение и осъждане, защото те не мислят. Други са слушали странни разкази за ориенталски вярвания досежно него, така че когато се говори за прераждането те се обявяват против, понеже смятат, че то е езическо суеверие. Те са погрешно настроени срещу идеята и не си правят труд да я изследват. Има и такива които свързват прераждането или въплотяването с разкази, в които се говори за човешки духове, които са се връщали в животински тела, змии и тем подобни. На една моя приятелка било казано, че тя може някога, съгласно теорията за прераждането, да стане зелка! И има много хора, които вярват в това тълкуване на теорията за прераждането — аз казвам вярват понеже те не мислят. Ако те мислеха, скоро биха се добрали до едно по-разумно заключение.
Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно прераждането, понеже те са имали мъчителен и горчив живот. Самата мисъл за повторно връщане на земята ги изпълва с ужас и те не искат да вярват, че това може да бъде. Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта на прераждането. А веднъж възприели истината в своето съзнание, те биха намерили радост в живота, която би премахнала ужаса при мисълта за връщане тук отново пак. За онези, които разбират справедливостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение. Те са стъпала към нещо по-високо.
Прераждането обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост на Бога. Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести? Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия. Каквото сеем, такова и ще пожънем. Ако ние сеем болест, като мислим разрушителни мисли, като подхранваме зла воля, отмъщение и омраза, тогава нашите тела раждат плод на страдание. Ние не можем да добием красиви, гладки, солидни картофи от грубо, недоброкачествено семе. От друга страна, сеенето мисли на здраве красота и благост и радиирането на любов и доброта, донасят като своя награда здраве и щастие.
Божествения закон, „каквото човек сее, това и ще пожъне“, често ни се струва неверен, когато се огледаме около себе си в света и видим онези, които правят зло да ycпяват и напредват като че ли тe са били синовете на добродетелта. Но, когато ние разберем, че всички трябва да живеят пак, ние знаем, че тe неминуемо ще пожънат в някой бъдещ живот онова, което тe днеска сеят. Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето. Тази идея е не само неразумна, но и несправедлива. Когато изучаваме природните закони ние имаме една прекрасна аналогия чрез която да можем да схванем и по високите светове, „както горе, така и долу“: когато сеем семена от морков, ние получаваме моркови — не цвекло.
Прераждането ни дава случай да изработим своето собствено спасение; да реализираме нашите желания, амбиции и стремежи. Живота е тъй кратък! Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в учене как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на мечтите и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си. Hякои съвършено престават да се стремят казвайки: „каква полза! Аз съм вече много стар". Но, когато знаем, че случая ще дойде пак в едно бъдещо физическо съществувание, ние работим с нова ревност, защото знаем, че нищо се не губи. Онова, което ние култивираме сега ще се материализира някога, ако ние работим постянно. Индиеца, знаейки, че ще живее пак, работи малко. Като резултат на това той живее в една пуста страна. Ние от Запада отиваме в друга крайност. Смятайки този живот като единствен случай за физическо постижение, ние се впущаме с всички сили, и ставаме велики материални строители забравяйки нуждите на духа. След време, обаче, ние ще се научим да балансираме материалното и духовното.
(следва)
КНИЖНИНА
Новата Ева. Издигнете жената! — Съдържа три беседи от Учителя, стр. 125, цена 12 лева. Доставя се от Ж. Панайотов, ул. Опълченска, 66, — София III. Може да се достави и от редакцията на в. Братство.
„Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа", казва Учителя. Мъжът е носител на ума, жената — на любовта. Умът е донесъл хиляди добрини на човечеството, но умът, лишен от облагородяващото действие на любовта, е донесъл и хилядите нещастия и страдания, които днес измъчват човечеството. И днес човешкия ум е усилено зает с измисляне на все по-страшни и по мощни оръдия и средства за разрушение и самоизтребление. Дейността на ума, не хармонирана с тази на сърцето, е осъдена завинаги да носи само разрушение и смърт. Ето защо, между ума и сърцето трябва да има хармония. А днес не е така — днес възгордения човешки ум владеe и заповядва на сърцето. Жената — представителка и носителка на сърдечния принцип — Любовта, е унижена от мъжа. И това е причината за всички днешни страдания. За да не бъдем криво разбрани, ще отбележим, че не толкова унижението на жената като личност е причината на всичкото зло, а по-скоро унижението й като носителка на Любовта т. е. — унижението и отхвърлянето на самата Любов. Светът днес страда от липса на любов: безсърдечен свят, безсърдечни хора. И затова днес човечеството трябва да се обърне към Любовта, и към нейната носителка — жената, за да се спаси. Но не днешната паднала жена. Не старата Ева, която всекидневно се подава на изкушенията на Сатана и сама е поругала и унизила олтаря на Любовта в себе си — своето сърце. Нужна е нова жена, нужна е новата Ева, която да не се подава на съблазните, да запази чист храма на Любовта в себе си, за да може да свещенодейства и да облагородява живота.
Следователно, не тази, обикновената, днешната извратена жена, самоволна робиня на пола и на мъжа, ще спаси света, а новата жена, свободната от злото, издигнатата жена. Новата Ева — жената на чистата и свещена Любов ще спаси света! Щом това е тъй, ний идваме до положението, че „спасението на света е в подигането на жената" (стр. 35). Когато жената се издигне, т. е. когато тя се освободи не само външно, от опекунството на мъжа, но и вътрешно — от надмощието на низшето в сърцето й, тогава тя ще се превърне в един светъл източник на любов и красота, тя ще издигне и облагороди мъжа, ще издигне и облагороди и целия живот.
Жената ражда, жената отглежда и възпитава новия живот — детето. Тя може да вложи в него каквото си иска. Особено грамадно значение има за това периода на бременността. През време на неговото траене, майката има като мека глина в ръцете си един нов живот. Каквото тя направи с него, това и ще бъде новият човек. Поради това и нейната отговорност е грамадна. „И ако всяка майка каже на сина си: убиваш ли брата си, аз се отказвам от тебе, ти не си мой син! — войната ще дойде до своя край“ (стр. 104). Ако майката каже, ако майката внесе в подсъзнанието на своето дете тази мисъл още през периода на бременността, то никакви адски сили не биха могли да заставят нейния син да дигне ръка да убива брата си, — да играе ролята на Каина!
Жената, особено жената-майка държи ключовете за спасението на света! За да може да действа с тях, тя трябва да се издигне! Издигнете жената, за да дойде новата жена, да дойде новата Ева — това е зовът на Учителя към днешното изстрадало човечество, това е есенцията на тези три беседи.
Житно Зърно, месечно списание, кн. 7 — 8, със следното съдържание: Основната идея на новата култура; Изток или Запад в светлината на новото учение — Ели; Апатията на словото — Г; Животът и жената —Г; Любовни вести от Бога — О. Марден; Клод де Сен Мартен; Чистотата — Д-р Ст. К.; Мисията на Богомилството и др.
Год. абонамент 80 лева. Адрес пощ. кутия 271
От редакцията
По липса на място, рецензията на другите изпратени ни книги и списания остава за следните броеве.
Книгата на Ол. Лодж „Защо вярвам в безсмъртието на човека“ е под печат. Работим при големи трудности и затова печата досега е вървял тъй бавно. Просим извинение от абонатите за закъснението.
