ОСНОВИТЕ НА БРАТСТВОТО
Разсъждения, наблюдения и изводи на Ученика за средата, в която живее и твори
5 декември 1992
Един младеж от Буенос Айрес, който живее на 1770 км от нас, дойде да ни види и да ни каже, че намерил в библиотеката на една българка, книгата „Учителят от Изгрева“. Тази книга я подарихме на българката, но тя не я чела още, а този младеж попаднал точно на нея и ни каза: Какво практично учение! Купи книгата на Аида „Паневритмия“ и му презаписахме музиката. Взе и видеокасетата за да направи копия. Това е първият младеж от Аржентина, който изяви желание да се приближи до Учението.
24 февруари 1993
Свързахме се с двама лекари, хомеопати. Интересуват се от Учителя.
6 февруари 1993
Изпратиха ни хората от една фондация от Буенос Айрес, францисканци, 70 души. Имат частно училище - основно, гимназиално и университетско образование. Искат да купят една къща до терена определен за музея. Останаха въодушевени от творбите ми и ми казаха, че ако музея не се реализира от губернатора, те ще го реализират! Кой ги прати? Те се занимават с йога, с лечение и са много свободни. Прегръщаха ме като братя. Създадоха ми голяма радост. Искат да живеят край нас - на 80 метра! Така им било определено! Кой организира всичко това?
Г.Куртев
"Пред големия изпит. Кръстът е още тежък.
Като премине през огъня той ще стане по-лек..."
25 юни 1993
Тук създадоха сдружение на писателите. Бяхме поканени. Аида представи Учителя с няколко думи и каза, че пише за неговото Учение. Аида е единствена, която е издала пет книги. Останалите са издали по една или две.
20 юли 1993
Една радостна новина. Дойдоха около 40 делегати, ръководители на библиотеки в провинцията. Не очаквахме да намерим толкова чувствителни души, овлажниха им се очите, останаха доволни, с желание отново да дойдат. „Дано да им държи влага“, както казват българите. Формира се една голяма фондация в Буенос Айрес. Искат да купят 900 хектара. Утре ще говорим с тях. Не знаем още какво ще стане, но от днешната им визита, видяхме, че са много духовни и желаят да триумфира изкуството и красотата.
10 август 1993
Издаде се енциклопедия от издателството, което публикува книгите на Аида. Те са поставили там Учителя. Книгата е със заглавие: „Духовни писатели от миналото и от днес“.
Посещават ни хипита. Когато говорим се разбираме, но когато минаваме на практика има голяма разлика. Ние им предаваме „Новата Ева“, защото всички нови двойки чакат бебета! Такава ли ще е Новата Ева?
14 ноември 1993
Единственият брат, лекар-психиатър, писател, който се интересува от Словото, ми каза, че иска да напусне Аржентина, защото тук няма култура. Миналата седмица беше у нас. Аида чете част от романа. Овлажниха им се очите. Духовна жажда! Като се върнало семейството в къщи, са взели ново решение. Да останат в Аржентина само заради нас. Искат да продадат имота си и да купят терен близо до нас. Засега нямат пари. И продължавайки полета на душата си са решили, ако се продаде имението им, да купят една печатна машина, за да се издаде Словото, а също и книгите на брата. Казаха ми, че са решили да следват Учителя. Засега е радост.
3 януари 1994
Този нов и единствен брат лекар, за когото ти писах, че има прекрасен проект да създадем една печатница и да издаваме книги, след като продаде имението си, днес е в неприятно положение. Искат да отнемат по закон част от негово място, където има едно поточе, и да направят там басейн и място за развлечение. Ако това се даде, там той не може повече да живее, още повече, че в къщата си лекува болните.
16 март 1994
Ако един ден брата-лекар се приближи повече до Учителя, той ще може да преведе на английски Словото. Той е следвал в САЩ и Англия и познава много добре английски език. Той и жена му казват, че ще следват Учителя, но още не са запалени! Едната от двете им дъщери е на 9 години. Рисува добре. Пожелаха да й предавам уроци по металното изкуство. Започнах от най- малкото. Само за един час научи много неща и си направи две фигури върху тънка мед. Ако е постоянна, може да напредне бързо. С голямо внимание я насочвам към новата мисъл - да се работи с любов! Прилагам методите на Учителя - пълна свобода!
6 юли 1994
Нашата работа продължава със същия темп. Лекарят взе да прави нови проекти, но липсват парите. Освен това, той е син на богат баща и още не познава живота. Не е навлязъл още в Новото учение. Още не мога да определя къде се намира духовно. С него и жена му поне можем да разговаряме. Имат много добри черти, затова гледаме да ги импулсираме, защото много лесно губят разположението си, когато се сблъскат с неприятностите, а тука има много такива. Липсва им закалка.
19 август 1994
Виж когато се интересува човек какво става. Три туристки си купили книгата на Аида „Паневритмия“ и я прочели. Потърсили са адреса и телефонния номер и пожелали да ни посетят. Останаха тук три часа, купиха си книгите и извадиха копие от видеото. Само това дава резултат. Това ни радва.
2 декември 1994
Сега ще ти опиша два прекрасни случая. Една двойка възрастни се спря до входната ни врата да ме пита за името на едно красиво цвете. Мъжът ми каза: „Чухме, че в Мерло има хора, които пишат. Аз коментирам по радиото в предградията на Б.Айрес една книга от Аида Куртева“. Аида му каза: „Аз съм Аида Куртева“, Търсили са ни, но никой не им е помогнал, а те сами спряха на вратата ни! Поканихме ги, свързахме се с тях и те се оказаха хора, с духовна култура. Това не се случва за първи път. И една девойка се спря на моята врата. Питах я: „Как достигна дотук“. Тя ми отговори: „Пратиха ме.“ Станахме приятели, тя е от Буенос Айрес и е приела духовния път.
Една астроложка, която живее на 400 метра от нас, никога не ни е посещавала, макар че знае за нас. Дойде един ден със свой приятел музикант, който се интересува от Паневритмията. Той свири на флейта. Искал да се свърже с Аида, но неочаквано видя и моето творчество. Двамата останаха впечатлени от атмосферата в къщата ни. Днес ще дойдат пак и ще свирят. Дадохме им филма „Паневритмия“ да го видят. Много хора напускат къщата ми очаровани, обаче след като влязат в „морето“ Буенос Айрес, очарованието им се изпарява!
Г.Куртев
"Излизане от големия изпит. Кръстът е по-лек.
Вижда се отново тесния път на Светлината."
Мисля, че тия случки не са случайни. Радвам се, че от време на време невидимият свят ни праща такава радост и такъв импулс за работа.
6 февруари 1996
Аида се свърза с една духовна сестра в Сао Паоло. Прати й филма „Паневритмия“. Днес се получи писмо, в което се казва:
„Ние тук сме повече от 50 души - практикуваме Паневритмията. Четем книгите от Аида и сме много доволни.“
28 юни 1995
Днес получих писмо от Буенос Айрес, от едно момиче на 23 години. Казва се Джисела. Тя ни посети през лятото и говорихме 2-3 часа. Очарована е от Учителя. Пише, че оттогава си е изменила живота и ако понякога плаче, то е от радост, че са ни свързали. Когато тя ми описа живота си, видяхме не е от света. Тя е една чиста душа, подарък отгоре за нас. Тя ни обича и ние я обичаме. Какво повече мога да желая, ако мога да помогна за повдигането на една душа? Тя е единственото момиче до чието сърце достигна изкуството ми. За 45 години не можах да срещна друга душа като нейната. Дано да се утвърди в тесния път.
19 юли 1995
За девойката, която ти писах, че ни я изпратиха от Небето, мога да ти кажа, че е запалена отвътре. Много я обичаме. Тя дойде вътрешно подготвена, жалко че живее на 10 000 км от нас. Два пъти дойде за два дена, да й дам небесна храна. Каза ми, че откак се е срещнала с нас - животът й се е променил. Това за мене е премия от небето. Каква е тази среда, че за повече от 40 години срещнах само една жадна душа? Радвам се, че можахме да постигнем повече от микроскопични резултати, както е казал Учителят.
14 август 1995
Изненада ни визитата на една нова сестра, която работи в духовния път. Тя е адвокатка, много млада и извънредно чувствителна. Живее на 60 км от нас. Ще чете Учителя.
7 септември 1995
Засега Джисела е единствената, която прие с жар, с вяра и с любов Словото на Учителя. Не е лесна работа да се предаде Словото на този народ. Джисела ми каза, че е изменила живота си. Нито един до днес не ми е казал това! Два пъти дойде от Буенос Айрес само за 48 часа, да получи небесен хляб. Тя ни донесе голяма радост. Спомням си думите на Учителя - „Достатъчно е да обърнете една душа към Бога.“ в писмото си тя ни писа: „Не спирам да благославям Светлината, която ме доведе до вратата ви".
22 септември 1995
Аида се върна от Буенос Айрес много доволна. Посетила е групата, която издава едно духовно списание. Бях ти писал, че искат да поместят там нейна статия за Учителя. Приели са я братски. Медитирали с музиката „Песента на ангелите“. Останали доволни. Вече са започнали да практикуват Паневритмията. Друга радостна новина е, че втората група от Буенос Айрес е пожелала да се слее с първата. Те предават Словото на Учителя чрез два предавателя ФМ. Пратиха ни касета с това, което предават по радиото.Това е под влияние на впечатленията имот книгата на Аида „Учителят от Изгрева“. Тази вечер чухме една касета. Много добре са започнали. Предават резюме от беседите. Често изговарят името на Учителя. Един ден, преди да отиде при групата им, Аида е била поканена от една приятелка да говори за Учителя пред една група наречена „Умствено развитие". Аида каза, че е била вдъхновена и е говорила 2 часа! Всички са останали много доволни и със сълзи на очите. Казали, че досега не са знаели нищо за Учителя Дънов. Когато Аида ми разказа как е прекарала с групата, която предава Словото чрез две радиостанции, аз плаках от радост. Имах нужда от такава радост, да почувствам, че предаването на Словото напредва! Жал ми е, че само с вас мога да споделям това!
Стопани на дом, създаден с вътрешен стремеж към високия Идеал.
Там всеки духовно търсещ е добре дошъл!
20 октомври 1995
Ние живеем в един оазис, отдалечени от света, поне вечер имаме пълно спокойствие. Относно духовната дейност в това градче, не можем да направим нищо, но ни радва групата в предградията на Буенос Айрес. Те имат всичко издадено досега, а сега им изпратихме и копие от видеото. Получих от тях едно хубаво писмо. Ще ги снабдявам с материал, за да може да продължават с радиопрограмата, която е много добра и е посветена изключително на Учителя! Писах писмо до новата група в Буенос Айрес да им дам кураж. Огънят трябва да се поддържа.
4 декември 1995
Създаде се още една група в Буенос Айрес, която започва да играе Паневритмия - това е първо съобщение от тях. Казват, че им харесва много. Ние правим копия от филма и от празника на Рила, 1993 и ги подаряваме.
26 декември 1995
Всеки седем дена пращам на Джисела преводи и практични съвети за работа. От десет месеца е с нас.
12 януари 1996
Мисля,че ви бях писал за групата в град Морено. Те бяха край нас 15 дена. Очаровани са от изкуството ни. Запалиха се още повече. Ще им изработя и подаря един факел в триъгълник. Ще има надпис: „Първа премия за запалване на факела в гр. Морено. Никога да не се загаси този факел на Словото. Бог и Учителя да ви благославят“.
Посетиха ни едни туристи, непознати, купиха един гонг и останаха очаровани от атмосферата, която е създадена вкъщи от изкуството. Хареса им Учението на Учителя. Те са много напреднали в духовния път. Ще видим в бъдеще накъде ще отидат. По-чувствителните хора казват, че като влязат в нашия салон, се чувстват добре, действа им успокояващо.
26 януари 1996
За групата от град Морено мога да кажа, че работят добре. Това ще видите от тяхното писмо, което ви изпращат. Те работят добре чрез радиопрограмата си. Имам им доверие.
12 февруари 1996
вижте какво ни пише Джисела: „Този е пътя, който желая. Благодарна съм, че дойдох до къщата ви и да имам тебе като духовен водител на земята. Какво бих направила аз без твоите писма. Те пристигат точно на момента. И винаги носят отговор на моите въпроси. Благодаря, благодаря за братската любов.“ Тя ме нарича в писмата си „учителю“, но аз никога не съм се мислил, че съм Учител. За нея съм учител. Над всички е Учителя Беинса Дуно, а аз съм негов ученик. Правя усилие да издържа изпита си. Джисела напредва. Купила е книги „Учителят от Изгрева“ и подарява. Също в гр. Морено ръководителите са купили от нашите книги и ги разпространяват. В последното си писмо Джисела пише: „Ако знаеш само колко са необходими за мене твоите писма. Когато ги чета се чувствам по-силна и сигурна. Те имат сила и светлина! Благодаря на Бога, че ми позволи да достигна до къщата ви и да изменя живота си, макар че постоянно правя грешки. Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината. Преди да се запозная с вас, и преди да се приближа до Учителя със сърцето си, аз страдах много, минавах през тъжни моменти, бях подтисната не знаейки защо. Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си. Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество. Не е лесно, но когато го правя се чувствам добре. Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива. Друго което забелязвам е, че по-малко съдя хората, започвайки от моето семейство, което един ден желая да събудя и да не страдам повече от отношенията с тях. Не преставай да ме водиш по духовния път! Вечно ще благодаря!"
21 февруари 1996
Преди седмица дойдоха две млади жени. Търсят истината за Христовото учение. Разочаровани са от съвременното духовенство. Говорих им за Учителя. Купиха си книгата "Светлината на един нов Изгрев." Не зная как се каз- ват. Разделихме се с истинска братска прегръдка. Отидоха си предоволни, пълни с радост. Вчера ни пратиха друга двойка, от 1000 км. Също са свободно търсещи великото Слово. Хареса им онова. което чуха за Учителя. Моята работа тук не е лесна, но вече дава резултати. Тя никога няма да спре!
