ЗАСЛУШАН В ТИХИЯ ГЛАС
Г. Куртев
„Учителят учи и показва тесния път.
Останалото зависи от нас."
ВИЕ, МОИТЕ УЧЕНИЦИ, ТРЯБВА ДА ПРЕДАДЕТЕ С ЖИВОТ И ДЕЛО НОВОТО УЧЕНИЕ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ...
УЧИТЕЛЯ
Когато един ученик намери своя път и твърдо стъпи на него, в душата си той чува Глас: „Бъди твърд и постоянен, следвай своя идеал неотклонно и се вслушвай в моя глас, който ще те направлява.“ От този момент ученикът вече не е сам. Външно той е сам, но вътрешно чувства, че е част от Цялото. И в живота му настъпва промяна. Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата. Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е. за внасяне на Хармонията от висшите светове в умовете на хората. За такъв ученик, застанал на Пътя, с отворено за Божественото сърце, има само една мисъл: Напред и нагоре. Той не примирява човешкото с Божественото, той пренебрегва човешкото в името на Божественото, т.е. търси „първом Царството Божие и Правдата Негова".
Може ли да се отдели животът от делата на онзи, който се е посветил за Работник на Божията Нива? Не може. Неговият живот е действие в името на Цялото, а действията му са живот за въдворяване Царството Божие на земята. Разлика между неговия живот и делата му не съществува. Защото, животът му е израз на едно дълбоко разбиране за истинските ценности, а делата му правят това разбиране явно.
В стремежа към разумен живот и човеколюбиви дела стои прогресът на човечеството. Всички личности, които са подчинили живота си на Разума и са жертвали личните си интереси за доброто на човечеството, са допринесли за повдигането и на себе си, и на другите.
Новото Учение е един велик импулс на Светлите Същества да помогнат на отклонилото се от Божествения Път човечество. Проповядвано от Учителя повече от 40 години, то нямаше да пусне корени в България, ако не беше изнесено от него освен чрез Слово, и с живот и дело. Без единството на Думи-Живот-Дела, успешното внедряване на една висша идея в съзнанието на хората е немислим. Защото най-кратко казано, в думите се проявява умът, в живота се проявяват желанията, а в делата - волята. И ако тези трите "ум-сърце-воля" не са в единство, тогава духовната сила изчезва, и егото заема мястото й.
Учителят предаде Новото учение със Слово, с живот и с дела. Той изпълни своята работа на земята. Последните му думи бяха: „Една малка работа за Господа се свърши добре“. Сега идва ред на учениците. Тяхната задача е да предадат Новото учение на духовно пробудените. Как? По начина, изявен им от Учителя - с живот и дело. Защото Словото е дадено. То вече вибрира в пространството. Неговата висша енергия събужда спящите, нуди ги да търсят светлината. Но ако учениците не изпълнят своя дълг - да запалят своите свещи, т.е. ако не променят живота си, и ако не внесат импулса на Новото в него, търсещите как ще стигнат до Пътя? Заветът е даден на учениците. Всеки от тях, който почувства в себе си сила да изпълни този завет, е вече застанал на Пътя, вдигнал е своята запалена свещ, и в делата му прозира ръководството на онзи вътрешен Глас, който тихо му говори.
Силата на ученика е в способността му да даде в ума си предимство на висшите идеи, в живота си - предимство на възвишените желания, и в делата си - предимство на човеколюбивите дела. Давайки им предимство, ученикът придобива силата да промени живота си, и да го подчини на Божествения закон. С това той е вдигнал вече своята запалена свещ.
Това направи Георги Куртев, отивайки в Аржентина. Той чу вътрешния Глас: „Ти си на Пътя, остави се Аз да те водя“, и даде предимство в ума си на висшите идеи, залегнали в Новото Учение. Той чу Гласа „Ти си на Пътя, следвай Ме... “, и даде предимство на своя възвишен стремеж към едно изкуство, посветено на Новото учение. И този Предан Ученик на Учителя, въпреки препятствията, поставени на пътя му, впрегна цялата си воля да реализира на дело идеалът на своята душа. Той създаде Работилницата на Новата ера! Създаде Храм за Работа! Създаде ги с ум на посветен, със сърце на ученик и с ръце на Божий Работник.
Но нека не забравяме,че пред него, на Пътя към върха, всякога стоеше един образ - образът на Учителя. И в душата му безспирно пулсираше един завет: "Предай Новото, което носиш. Предай го с живот и дело.“
48 години Георги Куртев не изневери на Тихия Глас. Заслушан в него той работи с чистота и святост за идването на Новата Епоха на Любовта. Малцина разбираха и оценяваха работата му, но това не го смущаваше. Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света.
Георги Куртев върши това и сега. Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи. И по законите на светлината, с присъствието си той радиира Новото в окръжаващия го свят. Онова Ново, което той прие в България и пренесе там, в далечна Аржентина.
Със светлина в ума и с огън в сърцето!
От любов към хората!
Милка Кралева
