ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Посещение
Г-жа X. У. така излага една своя опитност:
— Това беше през 1921 година, Живеех във Варна. Майка ми живееше в Габрово и беше тежко болна. Син ми беше болен от дизентерия. На 30 август в два и половина часа след обяд сложих болното си дете на кревата. По това време майка ми влезе в стаята. Тя беше усмихната. Аз бях в будно състояние. Като видях майка си, извиках. След няколко мига майка ми се изгуби. Отидох в съседната амбулатория и казах: „Мама се яви". Казаха ми: „Трябва да е починала".
После дойде мъж ми и каза: „Получих телеграма, че мама починала." Тя починала в същия час, когато ми се яви. При преселването си отвъд тя подирила децата, за да ги види. Търсила и мен за същата цел.
Съобщение по необикновен начин
Г-жа К. Ст. Р. разказва:
— Покойният ми мъж беше поръчител на едно лице за една полица. Мъж ми беше изплатил по-голямата й част. Оставаха за плащане само 12,000 лева. Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д., банката я покани като поръчителка да плати. Зет ми, запасен офицер, ни писа от града, дето беше мобилизиран: „Като дойда, ще платя". Зет ми се пресели отвъд на 2 август 1943 година. След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата. Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех. Запита и други, обаче и те не знаеха името на банката. През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва:
— Не знаеш, на коя банка се дължи полицата.
И й съобщава името на банката. Тя се събужда през нощта и записва името на банката.
На другата сутрин тя отиде в банката и нареди, щото другият поръчител да плати остатъка от 12,000 лева.
Осведомяване чрез сън
Чужденката А. В. съобщава:
— Мъж ми Т. е офицер на фронта. Познавам и началника му, полковник Р. На 18 август 1942 година идва свекърва ми и ми казва: „Сънувах полковник Р., че е ранен, и вашият мъж Т. го превързва." Забелязах датата. На 8 септември с.г. се научих, че на 18 август наистина полковник Р. бил ранен, и мъж ми го превързал.
