Магията признава три свята или сфери на действия: божествен свят на причините; интелектуален свят на мислите; и свят на явленията. Те са единни в своята основа, троица в своите прояви в битието.
Нещата горе са аналогични и съответствуват на нещата долу, така че същата причина създава във всичките три свята делата, отговарящи взаимообразно помежду си и точно определени, с аналогично изчисление.
Всяко начало, означено с родовото свое число, е представлявано с кабалистична буква от еврейската азбука, съгласувана с това число: понятията се редуват и то според това, как се раждат, развиват се в безгранични вериги по реда на своето сродство.
2. Създаването на света
(Съзерцание върху математиката на Питагор).
Единицата представя същността на Бога, двойката — творческата Му способност. Последната създава света — видимата проява на Бога в пространството и във времето. Тъй щото, реалният свят е траен. Защото, както човек се състои от три различни елемента — слети един в друг: тялото, душата и духа, — тъй и вселената е разделена на три съответни сфери.
Троичността или законът на тройката е строителният закон на нещата и съставлява същинския ключ на живота. Защото тя се намира във всичките стъпала на стълбата на живота, начиная от създаването, устройството на органическата клетка, от физиологичното устройство на животинското тяло, от функционирането на кръвоносната и мозъчно-гръбначната системи и свършвайки със свръхфизичното устройство на човека, с онова на вселената и на Бога.
Така, този троичен закон разкрива вътрешното устройство на вселената; той посочва безкрайните съотношения между макрокосмоса и микрокосмоса.
Същият закон на троичността действува като светлина, която прониква в нещата, за да ги направи прозрачни и дава възможност на малките и големи светове да светят като магически фар.
3. Мълчание
Около мен цари мълчание.
Всичко, което ме заобикаля, и всичко, което би могло да пробуди в мен спомен някакъв за външния свят, е отдалечено от мен.
Цялата ми душа е преизпълнена с тишината на съзерцанието. Така мълчанието ме отвежда в друг свят — в света на чистата мисъл. И ето, тази мисъл ме учи да обичам онова, което Той е влял в мене. И ето, аз чувствувам, че този свят на мисълта е също тъй реален, действителен като онзи, който ме заобикаля. И ето, аз владея мислите си и виждам сред това мълчание, че ми се откриват истини по-високи и по-реални от външната и околната ми среда.
Всред мълчанието аз не само чувствувам, но и виждам, чувам шепота на мислите си. Аз чувам техния глас. И цялата ми душа е преизпълнена с радост. Чувствувам, че живея сред нова светлина, сред нов мир... мирът на радостта.
Мълчание. Спокойно съсредоточаване. Чувствувам съвестта си чиста от критика, укор. И ето, настъпва момент на себепознание, момент на свръхпознание. Чувствувам, как настъпва момент на обич, момент на любов към себеподобния. Чувствувам още, че съзнанието ми се разширява, че се слива с Всемира.
Тъй става пробуждането на човешката душа, в която Бог живее.
Както слънцето оживотворява с лъчите си всички живи същества, също така у човека благоговението му оживотворява всичките му чувства. А чувствата за тялото са същото нещо, както хранителните сокове са за тялото.
Такъв човек влиза в контакт с всемирния дух, и загадките на миросъздаването започват да му се разкриват.
Всред мълчанието се откриват отвсякъде — и от цветята, от животните, от деянията ни — тайни, които никога не са подозирани.
4. Приливи и отливи
Има умствени и астрални приливи и отливи.
Приливите на мислите и чувствата в човека стават по известни закони. И за да се ползуваме от тях, трябва да ги изучаваме. Щастие е за човека да използува едновременно приливите на ума и на сърцето си.
Дисхармонията в нашите мисли и чувства докарват отливите.
Ето защо, будното съзнание определя нещата; трябва да използуваме благоприятните условия на живота, защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина се предава от пространството в определено време. Не трябва да изпущаме времето, защото то носи в себе си ценности.
Не отлагай нещата и не се поддавай на стари навици.
5. Доволство
За да бъде доволен от живота си, човек трябва да има едно вътрешно просветление. Колкото и да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава.
Кое е онова, което освежава и облагородява човека? — Любовта.
Любовта носи всички блага и богатства в живота. Тя води към истинското доволство.
Хората разбират любовта едностранчиво. Имаме пред вид онази любов, която осмисля живота.
6. Ад и рай
Кой създаде ада? — Хората. От своите стари, криви, изопачени разбирания хората са създали здрави, високи крепости, в които са се затворили сами. Тези крепости наричаме ад.
Музиката е вечна хармония. Който пее и свири, той не може да бъде в противоречие.
Всички изкуства се раждат сред музика. Всички движения си имат своя музика. Всички зърна зреят при музика.
Всякой лъч — червен портокалов, жълт, зелен, син, виолетов и др. — това са песни от разумния свят на Космоса, който ги изпраща. Това са скъпоценни камъни, от които ние, хората, разумните същества, се ползуваме.
Целият свят е една музикална композиция. Всички слънца, безброй планети са на различни гами, с особени тонове.
Човек е свързан с известни планети; затова той без музика не може да бъде щастлив.
Пението с ума, сърцето и душата е мощно течение, което изчиства неорганизираната материя и калта.
Ето защо, използувай всяко подходящо време и пей. Използувай това велико благо на Висшата Благодат, на живота. Бъди певец и слушател. Пей без колебание, и ще доловиш великата хармония на Всемира.
