Б. Боев
ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ
Днес имаме безпътица в живота, една морална криза, която се дължи на изгубване онова правилно ориентиране върху дълбоките основи и закони на живота. На хората липсва днес светоглед, който да хвърля своята мощна светлина върху живота. Днешната култура страда от духовно безсилие. Днешният човек има нужда от нов подтик, от висши духовни ценности. Нужно е да се влее една духовна струя в съвременната култура, за да се насочат енергиите на човешкия дух във възходящо направление.
Ако проследим развоя на науките от няколко десетилетия насам, забелязваме едно радостно и утешително явление: все повече се натрупват научните факти, които надрастват материалистичното, механистичното гледище и говорят за духовно разбиране на живота, за духовен светоглед.
Това е много естествено. Материалистичната вълна се засили от няколко века насам заедно с подема в естествознанието. Обаче при по-нататъшния развой на последното, при по-дълбокото изследване на природата, не можеше човек да не дойде до ново, по-голямо прозрение на природните сили и закони. Ето защо с право е казал Паскал: „Науката е чаша, която като допреш до устата си, се отдалечаваш от Бога, но ако я пиеш на големи глътки, пак идваш до Него!"
Интересно е, че най-новите научни схващания върху човека и природата се покриват със схващанията на мъдреците и посветените от древността. Например, посветеният апостол Павел говори за аурата с тия думи: „Има тяло естествено, има и тяло духовно" (I Кор. 15, 44). На друго място, той говори за ясновидството (II Кор., 12, 2-4). Още египетските посветени са знаели за човешката аура, за човешките духовни тела. Например, херметичната наука нарича човешкото физично тяло хати, етерното — анх, астралното — ка, по-горните тела ги нарича: хати. бай, хейби и ху.
Тук нима да говорим за схващанията на великите посветени на древността върху човека и природата. Ще се ограничим само да говорим за по-близките пионери на най-новите научни схващания. С най-новите изследвания на Лаковски, Гурвич, Дриш, Оливер Лодж и др. се установи научно еманацията или радиацията на организмите, установиха се аурата, телепатията, ясновидството и пр.
Тук ще споменем за някои изследователи, които от няколко века са работили в това направление и са дошли до ценни резултати.
Важен предшественик на новите научни схващания е Йохан Ван Хелмонт, родом от Брюксел (1577-1644 год.). Той в своите съчинения идва до ясновидството, до приемане на жизненото тяло и пр.[1]
В същото направление е работил и син му Франц Меркуриус Ван Хелмонт[2]. В този дух е работил и Роберт Флуд, родом в графство Кент (Англия) (1591—1637 г). Той е бил розенкройцер, и в своите съчинения между другото излага и идеите на розенкройцерите[3].
Широки следи е оставил и Уилям Максуел, живял в Англия в 17 век. За неговата личност не се знае почти нищо. Знае се само съчинението му „De medicina magnetica ", излязло в 1679 год.. В тая книга той излага своите знаменити 12 положения върху животния магнетизъм, върху жизнените лъчи. В нея той привежда между другото и своите опити. Максуел се смята като един от важните предшественици на Месмер.
В предговора си Максуел казва, че неговата любов към Истината и желанието му да работи за общото благо са го подбудили да изложи своите схващания, които тъй се различават от господствуващите и да издаде една книга, каквато, доколкото той знае, не е печатана до тогаз Първата част на книгата съдържа основните принципи на учението му в 12 точки; втората част съдържа практичното приложение на тия основни принципи, а третата част съдържа елин негов пример. Ето няколко от знаменитите му 12 точки:
1. Душата не е само в своето собствено тяло, но тя съществува и вън от тялото и не е ограничена от него.
Душата действува и извън това, което наричаме физическо тяло.
2. От всяко физическо тяло излизат лъчи, които образуват жизненото тяло. В него действува душата, която му дава сила и мощ. Жизненото тяло е посредник между душата и тялото.
3. Части, отделени от организма, например косми, нокти, плюнка и пр., притежават елементи от жизнения принцип.
4. Между веществата, отделени от организма, и самия организъм съществува една лъчиста връзка, макар и тези вещества да са далеч от организма и пр.
След Максуел друг пионер на новите научни схващания е Фредерик Антоан Месмер. Той е роден в 1734 г. в Ицнан, Германия. Починал е в 1815 г. в Марсбург, близо до родното си място. Баща му го пращал да следва богословие, но той скоро го напуща и започва да следва медицина. Завършва я и става доктор на виенския университет в 1766 г. със следната дисертация: „De planetarum influxum" (Влияние на планетите върху човешкото тяло). В това съчинение той твърди, че има един всемирен флуид, който той нарича животен магнетизъм. В 1775 година отправя писмо до всички европейски академии, в което излага основните принципи на учението си за животния магнетизъм. В 1779 г. печата в Париж „Мемоар върху животния магнетизъм". В него той говори за успехите от приложението на своя метод, цитира своите опити и факти и излага учението си в 27 точки. В Париж основава Общество на хармонията. Там почва лекуване чрез принципите на животния магнетизъм. Изпърво той е лекувал с магнит, но после престава да си служи с него и само възлага ръце — лекува чрез паси. Той казва, че между обикновения и животния магнетизъм има разлика. Ето няколко по-важни от прочутите му 27 точки:
1. Всичко в природата се прониква от животния магнетизъм или тъй наречения всемирен флуид.
2. Този магнетизъм в човека, както и в другите организми, е поляризиран.
3. Животният магнетизъм може да се предава от един организъм на друг и на други тела, например желязо, стъкло, вода и пр..
4. Основната причина на болестите е нарушението в човешкия магнетизъм, изгубване на хармонията в теченията му и затова главното лекуване трябва да става чрез магнетизма, т.е. чрез жизнената сила.
Един от видните ученици на Месмер е маркиз дьо Пюйсегюр, който е известен с това, че е открил магнетичния сън. Веднъж, когато магнетизирал един момък на име Виктор, последния заспал. Селянинът Виктор бил необразован, умствено неразвит, но като заспал, почнал да говори с голяма разумност и проницателност. Други ученици на Месмер са: Пететен, Дельоз, барон дю Поте Фариа, Тарди дьо Монравел и пр. С тях се свършва първият период в изследването на животния магнетизъм.
След това иде вторият период, който е повече изучаване на хипнотизма. Този период започва в Англия с Бред, а във Франция с Шарко. Няма да говорим обширно за хипнотичните явления. Ще споменем само, че в 1878 г. Шарко въведе хипнотизма във френската Академия на науките. През тая година хипнотичните явления бяха признати от нея като научно установени факти.
Обикновените, основните фази на хипнотичния сън са общоизвестни. Но за нас са по-важни дълбоките му фази, понеже те хвърлят светлина върху важни научни проблеми, върху нашит схващания за природата.
Защо влияят пасите при матнетичните или хипнотични опити? Защото от човешките пръсти излиза особена светлина, особени лъчи или еманации, които действуват. По същата причина, когато човек има болка някъде по тялото си, той възлага на това място своите ръце и болката минава, идва едно облекчение. Това става неволно, но основната причина е, че човек в случая несъзнателно използува действието на животния магнетизъм, който излиза от неговите пръсти и облекчава болките.
Общоизвестните, плитките фази на хипнотичния сън са[4]: 1. внушаемост, 2. анестезия, 3. каталепсия. При първата фаза, а още повече при втората, приспаният приема внушенията и заповедите на хипнотизатора и ги изпълнява, Той вярва във всичко, което му се внушава; например, ако му се покаже молив и му се каже, че това представлява роза, той ще я мирише и ще чувствува приятност от благоуханието й. Ако му се даде чаша вода и му се каже, че това е малинов сироп, той ще я изпие с приятно чувство. Може да му се внуши, че е генерал, дете, актьор, и той ще действува и говори съобразно ролята, която му е внушена. При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява.
Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука. Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея. Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно. Усилва се и телепатичната способност. Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер.
А при още по-дълбоки фази на хипнотичния или магнетичния сън, хиперстезията се усилва още повече и забележителното е, че вече хипнотизаторът изгубва своята власт над приспания. Последният вярва вече в неговите внушения и не следва неговите заповеди. Той добива свобода, самостоятелност, независимост, не е вече под властта на хипнотизатора. Същевременно у него се проявяват нови способности и дарби. Например, може да говори по научни и философски въпроси и то така, както не може в будно състояние. В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр. В тази фаза се развива ясновидството; човек тогава вежда аурата на растенията, животните и човека, вежда пламъка на магнитната пръчка и пр. С ред контролни опити е установено, че при тия по-дълбоки фази на хипнотичния и магнетичния сън етерното или жизненото тяло в голямата си част е вън от физическото тяло. Станало е един вид излъчване на етерното тяло. Тогава приспаният се чувствува вън от физическото си тяло и го вижда, че лежи на земята. И тази е главната причина, поради която физичното тяло става безчувствено и физиологичните процеси в него са сведени до минимум.
Тук трябва да се обърне внимание на едно важно обстоятелство: в случая душевните способности се усилват заедно с отслабването, замирането на физиологичните процеси в човешкия мозък. Ако душевните сили бяха продукт на физиологичните мозъчни процеси, то би трябвало заедно с отслабването, замирането на последните да отслабнат и душевните сили. А виждаме обратното, че те се разцъфтяват и се проявяват с такава сила, каквато не с проявявали и в будно състояние. Това показва, че душевните сили, че мисълта, съзнанието не са плод на мозъка, на известни процеси в нервната система. Последната е само един проводник, инструмент на душата, на съзнанието, но душата е нещо самостоятелно, а не е плод на материалното. Това е един важен аргумент, който доказва несъстоятелността на материалистичното схващане за съзнанието.
Следва)
-----------------------------------------------------------
[1] По-важни негови съчинения: „Disputatio de magnetica vulncrum naturali et legilima curatione" (1621), „Opera omnia" (1655—1667) н пр.
[2] По-важни съчинения: „Философски статии" (1690). „Парадоксални лекции" (1890, Лондон) и пр.
[3] Важни съчинения: „Utriusque cosmi ", „De supernaturali" и пр.
[4] Ние сме против употреблението на хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но привеждаме горните факти поради научната им важност.
