S.

ПОМНЯ!

Някъде далеч, далече помня,
имам свиден кът — родина;
слънце в нея нивга не залязва
и небето все се радва.

Там цветя ухаят и не вехнат,
шепота им музика е дивна,
всеки плод узрял е песен нежна —
лъч от любовта безбрежна.

Всеки извор поглед е лазурен
от любящото око на ангел;
там е оня мир дълбок и вечен!
Спомена за него е далечен...

Бели дрехи в слънце озарени
носят всички там родени,
като братя и сестри живеят,
кротко в чиста обич греят.

Все натам е моя поглед тъжен,
с копнежа — лъч отправен
към родината ми свидна, вечна —
блян и красота далечна!

Дим. Антонова

ВЪРХОВЕ

Слънце. Изгрев. На талази
озарени върхове —
коронясани, избрани,
светли, царски, синове.

В тишината на зората
и при първите лъчи,
обич светла и красива
над тях ласкаво трепти.

Озарени от лъчите
на възхождащия ден,
поздравяват върховете
небосвода озарен.

27.X.1943 г.