Б. Боев
Учителят върху проблемите на образованието
Училището и новият живот
Учителят казва: „Едно се иска от учениците: Да приложат по между си любовта".
Това трябва да бъде основно образователно правило. А как ще стане това? В това отношение ще има голямо разнообразие. Това ще зависи от възрастта, от средата, от конкретния случай и пр. Тук учителят има широко поле за творчество, почини, съобразителност и пр. Той трябва да търси подходящи методи за всеки даден случай.
Едно от важните условия, което трябва да се спазва, за да не се попречи на горното, е следното: Детският живот трябва да протича при такива условия, че никое дете да не счита другите деца или другите хора по-долни от себе си. Учителят може да направи много нещо в това отношение със своя пример. Ако той унижава някои деца пред класа, ако ги подиграва, осмива и пр., то с това вече неволно събужда у другите деца презрение към тия деца. А това убива вече в човешката душа нежните цветя на любовта; пресъхват божествените извори, които протичат през нея. Когато учителят проявява уважение, доверие и към най-недаровитите, към най-немирните деца, той поощрява и другите деца към това.
Когато учителят в класа критикува някои деца, у другите се убива благоговейното чувство. А това чувство е майка на религиозното чувство и на любовта. Техният център на главата е един и същ: най-горната част на главата. Само това дете, което може да благоговее, може да люби.
Ето защо, учителят никога не трябва да насърчава в клас критиката, осмиването. Когато някое дете се опитва да критикува и осмива другите, веднага учителят да изтъкне някои ценни красиви техни черти.
Любовта ражда любов и към знанието. Когато децата проявяват любвеобилност, да не се безпокоим за тяхното поведение и успех. Алхимичната магична сила на любовта ще претвори, пресъздаде, преорганизира отрицателните им черти. Живителните й сокове ще развият умствените им центрове, добродетелите и пр.
Когато една гимназиална учителка отиваше за първа година в Провинциална гимназия, Учителят между другите напътствия й каза: „Никакви наказания!" В гимназията тя се натъкна на множество простъпки на учениците в класа, на който беше наставница. Това беше един от горните гимназиални класове. Колегите я карали да налага наказания, но тя е употребила метода на любовта. Открила е у виновните ученици известни дарби и им е дала условия да ги проявят. Подбудила ги е да работят в това направление. По този начин тя е канализирала техните енергии и е имала чудни резултати. Преобразила е наглед непоправими ученици и е спечелила тяхното доверие и любов; също и на целия клас. Тя разказва трогателни случаи из живота в класа, от които се вижда, как тя е спечелила сърцата на учениците. Всички простъпки в класа престанали. Учениците се поправили по успех и поведение и по всички други учебни предмети. У тях се събудил подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й!
Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа. Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов.
При преподаване на история, география и пр. трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата.
Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост. Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно.
Но коя е Силата, която може да насочи тия събуждащи се към 14-та година енергии нагоре? Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта!
Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества.
Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си.
Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си. Качих се на по-високо място в двора, отгдето се откриваше панорама на София. Далече се очертаваше и Люлин. Неочаквано почувствувах в необикновена степен величието на картината, която ме приведе в състояние на пълно вътрешно задоволство; почувствувах единството на всичко! Почувствувах, че обичам всички същества до степен, че ще бъде за мене блаженство да дам живота си и за най-малкото същество. Съжалявах, че в момента няма кому да дам живота си. Почувствувах велика любов към всичко и всички! Това състояние трая известно време". Този нов човек се ражда днес в света. По естествени закони на развитието се събуждат нови сили в човешката природа и с това ще се роди новият тип човек на земята. Всред шума на днешните събития всички копнеят за един живот на хармония, на красота, на любов, но как ще дойде новият живот, който ще донесе всички условия на човека за всестранно развитие? За тая цел между другото трябва да се създадат новите хора чрез училището!
Една учителка ми каза преди няколко дена: „Колко ми е ясно, че училището трябва да тури за център на всичко любовта, че трябва да счита за важна своя задача да развие любовта, сърцето у ученика. Защото само любовта, само проявата на Божественото Начало у детето ще насочи правилно всички други негови сили: умът, волята, въображението, дарбите, талантите и пр.
Нашият народ има запазени някои красиви прояви, които показват, че дълбоко в народната душа е вложена любовта като велика сила. Например, в много села и днес е запазена тъй наречената межия, която показва, че духът на любовта, на братството, на жертвата имат дълбоки корени в народната душа. Ето защо, когато се поставя в училището любовта като важна образователна цел, с това не се отива против духа, който работи в глъбините на народната душа. В много села, когато някой ще си строи къща, много селяни отиват и помагат безплатно: едни носят камъни, пясък, керемиди, тухли със свои кола, други градят къщата безплатно. Когато някоя вдовица или болен има ниви за жетва, мнозина от село се притичват и безплатно, с любов, поженват нивите му за късо време. И това го смятат за нещо естествено. Значи новото, което иде, има основи в народната душа!
Свещеник Григорий Петров събуди голям интерес в България със своята книга: „В страната на белите лилии", гдето описва трогателни черти из финландския живот: ако се остави нещо на улицата, никой няма да го вземе, и след малко време ще се издири стопанина му и ще му се занесе непокътнато. В трамвая или в железницата никой не търси от пътника билети или такса. Но всеки при влизането си пуща в кутията определената такса, без да го контролират, дали прави това или не. В гостилниците е същото. Това са хубави постижения на културата.
Това, което е постигнато във Финландия, е честността. Но това, което новата култура носи, е нещо много по-велико, това е любов, служене, живот за другите! Тая велика култура днес е в зазоряване.
Нека училището ускори нейното идване чрез създаване на новия човек на любовта.
Учителят казва: „Бъдещето е в ръцете на ония, които носят новото. Ние сме за новия живот. На младите ще покажем пътя към новия живот, който иде!"
--------------------------------
[1] Съчинения на Хр. Досев.
