НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Една стъпка навътре – Г. Драганов

  Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Алтернативен линк

Една стъпка навътре


За всеки човек е нужно да познава средата, в която се, движи. Да използува условията, които му дава или да създаде почва, върху която да гради своите идеи. Това е необходимо за външния живот. Но и за неговия личен, вътрешен живот той трябва да познава отлично своите сили и ум и умело да работи с тях. Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви идеите си в тяхната пълнота. Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот.

Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа. Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях.

Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек. Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания.

С една дума – иска се строга вътрешна динамика. А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави. Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави? – Винаги ще се намери анормалност в тях.

Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания.

Бъдат ли те чисти, светли, само тогава вътрешната природа на човека ще е стегната, твърда и винаги бодра.

Това значи още: чист вътрешен живот.

Човек притежава ли това, то е най-голямото богатство. Защото: всяка скръб, тъга се трансформират в него на движение, което дава сили. А чувства ли човек, че има сили, той винаги е бодър, весел, енергичен. Душевно състояние, което е много ценно за живота. Защото и той става едно голямо удоволствие. Да бъде човек винаги радостен, това при днешните времена е едно благо.

Но за да се постигне това иска се широта на ума. Умът, това е бисер в човека, който не е напълно проявен. Като казваме ..непроявен”, ние разбираме, че умът още много малко е проявен по отношение на Доброто, на морала в живота. С ума често се спекулира, убива, с него се върши зло. И затуй той не може да расте, да се разширява. И умът, още не е пречистен. Ние го занимаваме с дреболиите на живота, а върху въпросите на духа ни и върху колективното – Природата, ние отбягваме да го спрем. Мислим, че това не е нужно. Когато всъщност природата и духът ни могат да ни научат на много неща. Тук са нужни наблюдения и опити в психичния ни живот и в Природата.

Така ние имаме две неща с вътрешна стойност: морал и ум. Но за правилното им проявление явява се нужда от връзка, която да ги споява здраво. Такава връзка е волята. Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда. Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид. Слабата воля подвежда ума към ограничение. Също се отнася и за морала. При алкохолиците, на които им липсва воля за въздържане, имаме винаги ограничен ум и морал.

И, когато човек е духовно уравновесен, той прокарва три линии през себе си: чист морал, дълбок ум, диамантена воля.

Това наподобява Питагоровата теорема за правоъгълния триъгълник, те са: а – морал; в – ум; с – воля.

С това вътрешната, психичната спойка е завършена или имаме: хармоничен живот.

Само при тези условия, ние можем да бъдем здрави, душевно спокойни. Но не спазим ли едната „линия" – ние ще имаме дефекти. Ще излизаме от релсите. Ще имаме болести.

И днес, ако психоанализата на Фройд изпълни тази задача, тя ще отговори на днешното време, което иска един здрав, силен човек, за да може да издържи на механизираната треска на XX век. Ако не!?

Окултизмът, за който започна да се говори в България, върши това. Създава здрави характери, създава хора. (Макар, че са много малко днес!) И той може би ще постигне тази задача. Т.е. окултизмът ще научи хората (ако искат животът им да бъде приятен, защото ще е съзнателен) да направят първата и най-важна стъпка в живота. Да погледнат навътре в себе си. Да направят една стъпка към душевния си живот. – Да тренират своите чувства, казва Фройд. Да тренират своите желания и мисли, казват другите окултисти.

Г. Драганов



  Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ