Андрей Андреев
ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН
Борбата на два музикални светогледа
В шестия век до Христа, в Елада, тоновото изкуство се поставя на научна основа. Голям негов познавач, наред с добри музикален теоретик Лас от Хермион, от Аргамида, е и великият философ и математик Питагор, който уясни учението за музиката на сферите, едно научно и мистично задълбочаване във философското третиране на тона. Питагор е роден на о. Самос (585 — 500 г. до Хр.). Син на управителя Мнезарх. Според други източници, неговият баща е бил грънчар. Съвременник на природоизпитателя Талес от Милет, първият философ от йонийската школа. На младини приел всецяло учението на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена. Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис. В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис. Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес.
От Мемфис Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук той се запознава с философията на магите, с висшата математика и с астрологията. Във Вавилон прекарва 12 години и се връща в Самос след 34 годишно отсъствие. Но в Самос остава за много малко време, като се преселва окончателно във велика Гърция, южна Италия, в града Кротон, на Тарентския залив, втори град в южна Италия след Сибарис. Тук той основава своя школа и общество. Питагор не е могъл да понася властта на самоския тиран Поликрат. Затова той напуснал Самос за винаги. Това ще да е станало към шестдесетата олимпиада (около 540 г. до Хр.). Умира в Метапонт. Хераклид казва, че Питагор бил най-ученият човек на своето време. И наистина, той е учителят на светска Гърция, както Орфей е учителят на духовна Гърция. Питагор тълкува и продължава религиозната мисъл на великия Орфей, като я приспособява към новото време. Тълкуването му е цяло творчество, защото си служи с научното доказателство. За Питагор се е писало подробно от Лизис в неговите „Златни стихове", в коментариите на Хироклес, в откъслеците на Филалай, в съчиненията на Архит, в писаното за него от Диоген Лаерций, Аристид от Киренайка, Аристоксен, неоплатолицит Ямблих и Порфирий и от други александрийски философи. Философските писма на Питагор въздействуват и на Сократ, Платон (в Тимей с разбиране е изложена космогонията на Питагор), на Аристотел, Парменид, Емпедокъл, Херодот, Ксенофон и др.. Като късен негов последовател е Никомах, наречен Геразенски, математик и философ от неопитагоровата школа, живял около 100 години след Христа. В своето съчинение „Manuele harmonices" той разглежда мистичното влияние на числата върху тоновете. Друг такъв последовател е Боеций, прочут римски държавник (475 г. — 526 г.) и музикален теоретик, чието петтомно съчинение „de musika" е пропито с мислите на Питагор. От школата на великия философ Питагор излезли много ученици. По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис.
Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Мемфис и Гнербах, жреци иерофанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите във вавилонските храмове. От Вавилония и Египет учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет учението се пренесло в стара Тракия и антична Гърция от Орфей, също ученик на египетските жреци. Тоя вдъхновен тракиец учил своите многобройни ученици на това учение, добре изложено в книгите му „Светото слово", „Теогония" и „Посвещения", от които се ползували Питагор, Хезиод и Платон. Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение. Обаче, истинското свое философско-математическо обяснение учението за музиката на сферите получило от Питагор.
Същността на учението е: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загубили някои от нашите сетива. Тя не е мъртва. Една душа одухотворява света. Ние сме частица от нея. Нашето тяло загръща тая божествена искра, която ние зовем живот. Всичко в света е число и тон. Земята е кълбо, а също и закономерна стройна единица, подчинена на законите на числата и хармонията. Питагор първи нарекъл земята космос. Пътят на слънцето, луната, планетите и звездите е вечен, както е вечна и безсмъртна човешката душа. Музиката е се ставна част от закономерните движения на всемира. Да се разбира музиката, значи да се познава същността на природата и на човешкото „аз". Музиката облагородява душата, укротява страстите, развива ума, сърцето и волята.
Теорията за математическото отношение на тоновете е била приета от много философи. Учениците на Питагор, наречени питагорейци, поддържали като основа на своите размишления, при анализа на музикалните прояви, численото отношение, математическите построения на тона. Затова ги наричали каноници, за разлика от хармониците, последователите на Аристоксен. Канониците продължили учението на Питагор за отношението между число и тон. Така, питагореецът Архит, приятел на Платон, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лас и Хипас, както и Платон, приемали, че законите на музиката и математическите отношения са отражения на световния ред. Аристотел подчертава голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа". Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията". В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на небесните сфери е най-дивната музика. Тя е най-съвършеното тоново изкуство. Тая музика може да направи човека истински човек, очистен от всичко лошо, да го направи велика душа, „велик посветен".
Създаденото от Питагор учение, след смъртта му се пренася в Гърция, гдето господствува над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфеическата литература. Към IV в. до Христа, питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопитагорейците и неоплатониците.
Гьоте, запознат с музикалните разбирания на Питагор, в пролога на безсмъртния „Фауст" казва:
Запяло слънце стара песен
Със братските кълба във хор.
Българските богомили също познавали Питагоровото учение за музиката на небесните сфери. Това най-добре се изразява в богомилския апокриф „Видение Исаево", гдето се говори за музиката на разните небеса и дори се казва, че „песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше".
През VI и V в. до Христа, из цяла Гърция господствуват музикалните разбирания на Питагор. Но в IV в. до Христа, против тях възстава един от най-големите музикални теоретици на стария свят — Аристоксен от Тарент. Аристотел е повлиял с философията си на Аристоксен. За съжаление, за него и живота му нямаме почти сведения, както много знаем за противника му Питагор. Едно е само сигурно: той е най-плодовитият музикален писател на древността. Ако може да се вярва на достигналите за него оскъдни сведения, Аристоксен е автор на 400 студии, трактати и др. За наша скръб, до нас са достигнали само големи откъслеци от двете му големи съчинения „Елементи на хармонията" и „Елементи на музикалната ритмика". И Аристоксен е имал школа и множество ученици и последователи, наречени хармоници.
Аристоксен поставя като основа на музикалното изкуство слуха, отхвърляйки числото да е във връзка с тона. За него тонът е реалност, а не мистика. Той си е нещо самостоятелно, действуващ на ухото и сърцето.
Средно място между Питагор и Аристоксен заемат видните ученици на последния, — Клавдий, Птоломей и Дидим Александрийски. Птоломей разширява възгледа, че при въздействието на тона действуват заедно и слухът и умът. Същото мислят Дидим и Боеций. И за тях тонът е една действителност, но Боеций търси да намери едно примирение между Питагор и Аристоксен. Той е повече каноник, отколкото хармоник. Питагор му допада повече. И като че ли Боеций е прав. Питагор и Аристоксен, вслъщност, не са си пречили един на друг. Аристоксен, който познавал добре Питагоровото учение за тона, отричайки доста твърдения на Питагор, създаде един друг музикален светоглед, който не само, че не унищожи Питагоровите музикални разбирания, но ги допълни. Провидението беше определило да се създаде, по-точно казано, да се изяви, едно велико музикално цяло — същност, която да послужи като основа на музикалното развитие през идните столетия, та чак до днес. Питагор вдъхна духа в това цяло, а Аристоксен създаде материята му. Така, те и двамата се допълниха. Това е великата мисия на двамата великани на музикалната теория — да посочат пътя на най-изразното и най-великото изкуство музиката в нейния ход на вковете, за да стигнем до божественото тоново богатство на великите Моцарт и Бетовен.
