Васил Божков
СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ?
Ако имаме една калория топлина, зависи, как ще я използуваме. От там и резултата. Напр., ако вкараме тази калория топлина в едно пясъчно кристалче, то ще получим само едно малко разширение и нищо друго. Но ако вкараме същата калория в едно зърно, ще събудим един спящ живот, където ще започне растеж. При кристалчето имаме статика, при зърното — динамика. Следователно, при статиката имаме едно разширение, след това разлагане. При динамиката — вечен растеж, вечно съзиждане. При статиката имаме само числа, но те са мъртви, неодушевени, без движение.
Където има разумното, има и живот. Ние трябва да поемем пътя на динамиката, а той е пътят на вечното растене, на вечната светлина и разумност. Този е пътят на великите хора, които идват през вековете, за да помагат и тласкат човечеството нагоре.
Хората на новите идеи се отличават от тези със старите — по знанието, по вярата. Те са разпределили своите умствени и физически сили равномерно, вследствие на което всички органи функционират добре и могат да се хармонизират. А хората със старите идеи имат несъразмерно развитие, не могат да се тонират и живеят в света на дисхармонията. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, с любов, да придобие онова знание, което може да му даде светлина. Светлината и знанието ще му покажат пътя към истината и свободата, защото човек е създаден свободен, а не роб. Всеки човек трябва да стане господар на себе си. Който е станал господар на себе си, той е в хармония с всички. Той знае, че не може да живее сам. Когато мислите, чувствата и постъпките са хармонични в света, той може да бъде в хармония със своите ближни.
Трябва да тръгнем по пътя на великите хора, а това е пътят на динамиката, на вечното растене, на хармонията, на единение и сплотеност. Това са хората, които носят мир и свобода, както на отделните индивиди, тъй и на народите. Стремежът на всички хора и народи към свобода, към повдигане, е резултат на Духа, който работи между тях.
Животът ни трябва да бъде постоянно опознаване, проучване, изучаване на всичко окръжаващо и всеки ден трябва да носи нови познания и всяко начинание в живота ни трябва да започва с онези методи, които природата употребява. Всичко трябва да се върти и излиза от една централна — Божествена мисъл, на която всички други да са производни. Животът на отделния индивид, организация или цял народ като сила расте; но трябва да се поддържа от идеи.
Западноевропейската култура възприе само външно Христа и се нарече християнска, като повярва в кръста, на който бе разпнат Христос, а не в самия Него и в това, което носеше. Днес имаме 500 милиона хора, които се кичат с това свещено име християни.
И тъй, по кой път да вървим? По статичния ли, който е пътят на миналото, на кариеризма, на всички нещастия, или по динамичния — пътят на новото, на подтика, растежа, вечния мир, братството, прогреса и сплотеността?
