Боян Боев
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА
„От мъчението към труда и от труда към работата".
Учителят.
Каква е радостта на извора, който иде из тъмните земни недра и влиза в един нов свят на светлина и свобода!
Каква е радостта на посадената семка, която преодолява всички препятствия и ограничения и издига своя стрък на слънчевите лъчи!
Каква е радостта на пъпката, която се разпуква след дългата зима!
Каква е радостта на съществата, които след зимния летаргически сън почувствуват животворната топлина на пролетта, и жизнените сокове отново се раздвижват в техните тела!
Каква е радостта на човека, който излиза от дългия тунел на слънце и простор! В тунела го е притискал непрогледен мрак от всички страни. Но ето, той съзира пред себе си малка светла точка, която постепенно расте и той с радост вижда, че това е изходът, през който влиза в едно съвсем друго царство, дето хиляди цветя цъфтят, дето птичките пеят и пъстрокрили пеперуди летят около него!
Този процес, който забелязваме в разните области на природата, сега става и в колективната душа на човечеството! Днес се намираме пред разкриване на скъпоценностите, които дълго време са стояли заровени в глъбините на човешката душа! Тя с векове е била затрупана, подтисната и пренебрегната. Но сега тя заговорва и ще поведе човечеството към нови хоризонти,
Този велик момент — пробуждане на човешката душа — ще намери своя израз във всички области на живота, и ще се отрази между другото и във формите на труда.
Ако направим анализ на труда от гледището на неговите подбуди, ще различим три основни негови форми:
1. Мъчение. Това е труд, наложен от вън чрез насилие.
2. Труд в тесен смисъл на думата. Той се върши по задължение, като дълг.
3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта.
Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество.
Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата.
Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота!
Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа.
Чрез новите форми на труда човешкият живот ще добие виеш смисъл. При всяка своя дейност — и при най-малката — човек трябва да проявява своята божествена същина, която е любов!
И тогава всяка човешка постъпка добива едно величие, в което е Бог!
Днес искат да улеснят човешкия труд, да го направят по-лек, да подобрят хигиеничните условия на труда, да намалят работните часове, да увеличат почивките и пр. Всичко това е необходимо и целесъобразно, но не е достатъчно.
Въпросът трябва да се разгледа от едно по-дълбоко психологично гледище. Не е важно само, какво ще направи човек, но са важни и неговите подбуди. Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да благоговеем. Ако човек измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр.
Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята.
Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата.
Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент. Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа.
Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие! А целта е цялата човешка дейност, цялата човешка култура да стане свещенодействие!
Когато трудът в днешното общество стане свободен творчески акт, любовен акт, тогава вече имаме условия за разумен и хармоничен живот на земята. И това е новата култура, за която бленува човешката душа.
Група младежи в един провинциален град минават край една стара жена, бедна вдовица, която жъне сама на нивата. Те донасят сърпове и до вечерята поженват цялата нива. Вечерта тя ги запитва, колко да им плати. Те й казват:
— Вие ни заплатихте вече. Радостта, която пълни душата ни, е нашата заплата!
Защо майката прекарва безсънни нощи над детето и въпреки това е радостна? Защото тя го обича! Любовта й дава крила!
Никога една дейност, която се върши по насилие или по задължение, не може да развие човешките дарби; напротив, при такава дейност т заглъхват. Само любовта, вложена в труда, събужда дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие. Тя, вложена в човешката дейност, ще събуди всички творчески спящи сили на човешката природа. Чрез новите форми на труда във всеки човек ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр. Това е влизане в един интензивен вътрешен живот!
В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа. Всеки труд. при който подбудата не е любовта, прави човека машина. А това изсушава човешкия ум и сърце. Днес трудът е механизиран, автоматизиран, бездушен, и човек е станал само като един малък винт или колелце в сложната машина на живота. Така животът става нерадостен и тежък. Той става робство, когато може да бъде радостна песен, музика и творчество. Додето трудът не стане любовен акт, до тогава животът ще бъде мъчителен, еднообразен, пълен със сълзи и страдания. А когато стане любовен акт, тогава животът ще стане радостен, понеже човек ще работи за онзи, когото обича. Сега човек с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен. Всяка дейност, в която не участвува любовта, е бреме, товар. Такава дейност лишава човешкия дух от свободен полет, от проява, от въздух и слънце. Така човек се обезличава, и неговата работна сила се превръща в стока, която се оценява като всеки вид стока.
Това е фалшиво разбиране на живота. Човек като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа.
Днес шивачът шие дрехи, но не от любов към тия, които ще ги носят. Целта му е да получи известно възнаграждение, чрез което да задоволи своите нужди. Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде. Тогава той в ушитата дреха ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи. във всяко произведение, извършено с любов, се влага нещо ценно. Когато някой гради къща, вдъхновен от любов към тия, които ще обитават в нея, той влага в къщата свещена мисъл, която ще се почувствува от бъдещите й обитатели; те ще имат благоприятна среда за работа. Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада, недоволство, индиферентни към тия, които ще живеят в него. Те ще вложат нещо отрицателно в аурата на зданието. И чувствителният обитател ще долови това!
Някой може да каже: „Ако всички работят така, тогава как ще поддържат те живота си?" На това възражение може да се отговори така: Именно любовта ще стане разменна монета в новата култура!
Някой ще каже: „Как е възможно туй?"
На това може да се отговори по следния начин: Този живот съществува вече някъде! Този живот е реалност у по-напредналите същества. Единствената им подбуда за дейност е любовта. те работят във вътрешната лаборатория на природата Целият им живот е любов, жертва, самоотричане, служене и като резултат от тяхната работа виждаме велика хармония и ред в природата.
Човечеството по закона на развитието ще върви по техните стъпки Значи човечеството чрез приемане новите форми на труда, просто ще приложи това, което съществува вече у по-напредналите същества.
Но в по-малък размер тези нови форми на труда съществуват и в семейството. Всеки член на семейството работи за другите членове на семейството от любов, без да чака заплата за своя труд. Синът, като изоре нивата на баща си, получава ли заплата от него? Детето, като носи вода в къщи, като полива цветята, по-големият син като прекопава градината, получава ли заплата за труда си?
Именно това, което става в малък размер в семейството, трябва да стане и с цялото общество. В целия обществен живот подбудата към труда трябва да стане любовта.
Когато се говори, че новата култура ще донесе любовта, с това не се разбира, че любовта ще бъде само като украса, нямаща нищо общо с външния живот. Напротив, тя ще прониква цялата култура, ще бъде важен фактор и вдъхновител на труда в новото общество.
Днешният човек постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда. За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично. Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно безкористни, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта. Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр. и ще се преобрази в нов човек. Постепенно той може да разширява своите опити.
За този нов дух, който иде на земята, трябва да подготви човека и новото училище. От малко още детето да схване чрез лични преживявания и опитности, че красотата, радостта, истинския живот и силата е в служене на другите. И тогава училището ще улесни създаването на новия човек — строител на новата култура. Това е важната задача на днешното училище. Трябва да се приложат подходящи методи за това. За тая цел днешното училище коренно трябва да се преобрази.
Новите форми на труда са проникнати от духа на новата раса, която иде.
