Тази сутрин градинската пътека беше свежа и чиста, измита от пролетния дъжд, който вал през нощта. Въздухът беше кристален, напоен с нежния аромат на цъфнали бадеми. От двете страни на градинската пътека цъфтяха плодни дръвчета. Тръгнах по нея. Розовите чашки на цветовете, поболи нежната корица на клоните, се къпеха в слънчев прах. Плодните дървета приличаха на невести, окичени с утварите си. Тяхната хубост се струеше като песен през майски ден, като слънчев изгрев през ранна пролет.
Кой е виждал цъфтежа на дърветата през пролетта? Това е велик празник, който природата устройва веднъж в годината. Щастливи са тези, които отблизо могат да присъствуват на това рядко чудо на пролетта. Цъфтежът на дърветата, това е омайният лик на слънчева страна, това е дивната песен на небесните жители, които слизат на земята, за да оплодят нейната снага.
Беше знойно лято, когато тръгнах пак по същата пътека. Слънцето струеше на потоци своя огнен дъх и натоварени слънчеви кервани пренасяха огнената ласка на влюбеното му сърце. Редяха се топлите летни дни и бързаха да налеят със слънчев сок плодните чашки, в чийто скрити пазви той се превръщаше на чудно питие, по-скъпо от злато, по-сладко от мед. Отдавна цветните венчета като бели снежинки летяха по въздуха, подети от вечерния ветрец, отдавна там в малкото сърчице на цветеца зрееше плод, мъничък и незнаен, рожба на слънчевата усмивка и свежата волна капка.
Слънцето пътуваше все на юг. Денят намаля, когато аз тръгнах за трети път по познатата градинска пътека, която сега беше окичена с узрели плодове. Жълти, червени багри, кехлибарени и зелени петна се преливаха и рисуваха живата картина на мълчаливата природа, която, притаила дъх, се възхищаваше от собственото си творение. Незнайна ръка сега беше сложила трапеза и канеше своите деца на царски обяд. Приближих до нея. Плодовете стояха пред мен облечени в своето великолепие, ухаещи на сладък аромат и любовно ме каниха: „Опитай ни и виж, каква е нашата любов към теб, дете на нашата земя". Спрях се очарована и смутена. Развълнувано ги попитах: „Откъде идвате вие? Само слънчев сок ли разливате от сърцевината си? Кой ви роди вас, малки божества?"...
Слушала съм вълшебна приказка. През тоя ден, когато слънцето пътуваше все на юг и нощите ставаха по-големи, аз разбрах, че приказката беше малка и светла история, история на плодовете, че те са деца на ангелите, с качества които човекът още няма и които той тепърва ще изкове.
