Често хората се запитват, има ли смисъл животът? — Животът има смисъл за онези, които го разбират. Разбраният живот е радост, неразбраният — скръб и страдание, а зле приложеният — мъчение. И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота.
Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Старият човек има повече светлина в себе си. Той разглежда живота си, как е живял и как е използувал условията, които му били дадени. Той разглежда мисълта си, да види какво е станало от всички мисли, които са минали през главата му. Той търси смисъла, дава си сметка и вижда, че само правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло в човека. Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън. Да останат само онези, които могат да се използуват само като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото си. В това ще намери смисъла на живота.
Да живее човек, това е велико изкуство. Човек трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство. Един от начините на това изкуство е да не изпуща случаите, които му се поставят да прави добро. В правеното на добро ще намери голям вътрешен смисъл. Без доброто животът няма смисъл. Само добрият живот, облъчен в хубави мисли, само добрият живот, облъчен в хубави чувства, само добрият живот, облъчен в сила, има смисъл.
За да добие човек смисъл, трябва да възлюби Истината. Когато възлюби Истината, човек влиза в реалния свят, дето всичко е вечно и истинно. Докато живее в нереалния, в преходния свят, човек е в сянката на Истината. Стремете се към реалността, за да придобие то истинския живот, истинското знание и истинската свобода. Истината е онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта. Истината открива пътя към любовта.
Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Любовта е свят на всичките възможности. Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат.
Ако човек не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота. Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Той нищо не може да постигне. Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Човек работи и на този, и на онзи свят. Който отива на онзи свят, трябва да е изработил нещо в себе си и да го занесе там. В това има също голям смисъл. Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината.
Без Любов и без обич няма спасение. Без Любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов.
Мнозина искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си като на себе си.
И по липса на правилно разбиране, хората постоянно продължават да се питат — какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: Човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства. Защо трябва да се безпокои човек от това, което става в света? Има Един, Който царува в света. Това е Бог. Вярвайте в Бога и служете като изпълните волята Му. Вярвайте в живота, а не в неговите сенки. Вярвайте в радостите и страданията като носители на Божиите блага. Здрави, бодри и работоспособни бъдете в света. Работете във вас и в света и предавайте благата на живота от един на друг. Така ще пренесете своите блага пред олтара на Вселюбящия в полза на всички. И в най-тежките времена и условия ще Му служите. Ще Му служите с Любов. И цялото небе и цялата земя ще се радват на вашето служене. В това служене е пътят към вечния живот.
И ще разберете тогава единствения, велик смисъл на живота, изразен в стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил", което ще рече: Това е живот вечен да позная Любовта, Мъдростта и Истината. Това е живот вечен, да позная, че Бог е Дух, Който царува навсякъде.
