ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Един предсказателен сън на Ян Падаревски, бащата на
великия композитор
В своята автобиография прочутият пианист-виртуоз Игнац Падаревски, който впоследствие стана председател на Полската република, разправя за един сън на неговия баща, който стана причина да бъде спасен от голямо бедствие. Това било на млади години, били най-тежките дни, които Игнац Падаревски — още съвсем неизвестен, е изживял. Бил в Петербург и бил страшно закъсал. Багажът му бил откраднат. Една случайност го запознава с един нещастник, който живеел в една тъмна и влажна изба. Той го прибрал при себе си. Дълги дни прекарвал само с чай и хляб. Един ден, след дълго търсене от страна на пощенските власти, му донасят едно препоръчано писмо от баща му Ян Падаревски. Вътре имало 100 рубли. От тия сто рубли дава една част на своя гостоприемен съжител, а с останалите се връща във Варшава при баща си. Тогава баща му разправил, че го видял на сън в положението и мизерията, в които се намирал, потърсил му адреса чрез полицията и му изпратил стоте рубли. Благодарение на тоя сън на баща му, Падаревски се спасил от лошото положение, в което се намирал.
Видение на сън
Игнац Падаревски разправя в своята „Автобиография" още един случай на предаване вест през пространството. Той имал един прочут папагал Коки Робертс, който умеел да говори чудни работи. Когато заминал за Ню Йорк, папагалът останал в предишното местожителство. По немарливост на слугите, простудява се и умира. В нощта на неговата смърт, разправя Падаревски, папагалът му се явявал през цялата нощ на сън, виждал го ясно като на яве, чувал острия му глас, който му викал сърдито и същевременно трогателно. На сутринта нещо му подсказало, че Коки е вече мъртъв. Почувствувал силна болка в гърдите си. Десет дни по-късно получил известие за смъртта на папагала.
Съобщава: Д.р Е. К.
Предизвестие
Г-жа Ф. Б. Ш. от Пловдив имала следната опитност:
На Цветница 1942 г. в 211/2 ч. след полунощ се събудила от сън и видяла зълва си Я. Н., която живее в с. В., Пазарджишко.
Зълва й била радостна и усмихната й казала:
— Дойдох да си взема сбогом. Бързам много, защото трябва да отида в Борисовград. Пътят ми е дълъг.
— За къде заминаваш след това?
— Отивам при С. (С. е нейната покойна сестра).
— Мъж ми и майка ти снощи тръгнаха за с. В.
— Знам, че те пътуват, но няма да ме заварят.
Зълва й починала в три часа след полунощ. Преди това била унесена. В Борисовград живее братът на зълвата.
