Д-р мед. Ил.Стр.
ДВЕ ФОРМИ
„Вегетативната нерв. система (симп.) представя
корените на човешкото същество,
а главната — анимална нервна система (главният мозък)
са клоните, стеблото и листата,
които са израсли допълнително".
Учителят
Хората често преповтарят мисълта, че човек е най-висшето и съвършено същество на земята. В какво обаче се състои неговото съвършенство нам все още не ни е напълно ясно. Малцина мислят по този въпрос, а живеят тъй както им диктуват нисшите подтици. Човек е можал до сега да разкрие много от тайните и законите на природата. Той е оползотворил даже много от тях за своето издигане и преодоляване ограничителните условия на материята. Но нашето търсене из недрата на природните тайни си остава все повърхностно — в сферата на формите. Това е светът на осезаемото, видимото, което ни се налага с физическите си форми и сили. До съдържанието на нещата ние едвам сме се домогнали, а смисълът им е много далеч от нашия ум. Едва когато опознаем съдържанието на нещата и почнем да ги ценим и оползотворяваме за наше благо, ние ще можем да кажем, че сме стигнали до първото стъпало, което води към съвършенство. Защото едва тогава ще можем правилно да боравим със силите на природата.
Светът на формите е тъй разнообразен и тъй многостранен, че днес човечеството не може още да се освободи от влиянието му. Физическата проява на силите в света е по-лесно достъпна за мнозинството, защото тя ни въздействува чрез нашите сетивни органи. А ние дори си въобразяваме, че някои от видимите форми в света са наша идея и творение.
Значението на формите е следното: да привлече нашето внимание, да подтикне любознателността на ума ни и с помощта на духовната ни светлина да разучим съдържанието на силите у проявените форми. По този начин ние ще обогатим нашето знание и ще можем да прекрачим по-лесно границата между физическия и духовния свят.
Каква тайна се крие в едно семенце? —По форма то е дребно и незначително, често пренебрегвано. По съдържание, обаче, то може да крие в себе си стрък трева или стрък житна култура, също бор или вековен дъб. Смисълът пък на това семе ще търсим в проявата на неговото съдържание. Значи за да открием тайната на едно семе, ние трябва да му дадем възможност и условия да прояви своето съдържание и в тая проява да търсим неговия смисъл.
Но какви са условията, които карат семето да прояви своето съдържание? Защо е то принудено или подтикнато при тези нови условия за него да се изяви? Нужно ли му е да промени формата си, за да изяви съдържанието си? — Заровено в земята, то се намира при по-ограничени условия, отколкото тези, при които е било над същата. Тук липсата на пряка светлина, нужната влага, присъствието на грубите елементи на пръстта навярно не са удобни за формата, в която се намира. И то почва да търси начин да се освободи. Но за целта трябва да се измени т.е. от състояние на покой то трябва да прояви един растеж, чрез който да излезе из тия ограничителни условия. Топлината, влагата, въздухът и светлината му помагат да прояви съдържанието си и да надвие и надрасне условията. Така семето жертвува формата си, за да се превърне в младо, крехко стъбълце. Стеблото има нови възможности и е във връзка с нови сили, които му обезпечават друг по-висш живот. Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други свят.
Едно трябва да отбележим, че макар и в ново състояние, растението не се отделя напълно от средата, при която бе поставено като семе. Напротив, то си създава органи (корените), които поддържат връзка с първоначалната среда и черпят първични сили от нея. А чрез новите си органи (клоните и листата) растението оползотворява силите на новата за него среда. По този начин то изявява себе си и може да даде плод.
Човек има също физическа форма, за която казваме, че е най-висшата и най-съвършената. Но питаме, в какво състояние се намира тя: в това на покой или на жизнена проява, т.е. в това на семенцето или на възроденото растение?
След оплождането на майчината клетка, последната почва да се диференцира т.е. да се възражда, както семенцето в почвата. Така от клетката се изгражда зародишът на всяка животинска форма в която се съдържат органите (корените), с които роденият организъм ще може да извлича и оползотворява силите от средата, в която е поставен. Тези органи (храносмилателната, дихателната, кръвоносната и др. системи) представят средства чрез които ние влизаме в пряк допир със силите на средата. Сами по себе си тези органи не биха функционирали, ако нямаше едно централно единно ръководство, което да хармонизира тяхната задача. Единството в тяхната проява се ръководи и диктува от вегетативната нервна система. Тя е, която ни свързва чрез храносмилателната система със соковете на плодовете, тя е, която ни дава възможност да чувствуваме и се наслаждаваме на свежестта на планинския въздух. Тази система е, която неуморно подтиква ритъма на физическото ни сърце, тя е, която регулира функцията на всички вътрешно-секретни жизнени жлези, като по този начин хармонира физическия ни растеж паралелно с духовния. Тази вегетативна система е следователно, която ни свързва напълно със силите и формите на средата.
В това си състояние обаче нашето тяло ще заприлича на безплодно дърво, което не може да продължи живота си, което, обвързано чрез вегетативната система с физическата среда, не може да надрасне и се освободи от законите й. Как тогава ще се освободим от ограниченията на средата, как ще можем да я надраснем и заживеем със силите на духовния свят? Кои са нашите посредници, които ще ни свържат със силите на духовния свят? Кои са нашите клони и листа, които ще оползотворят светлината и енергиите на етера?
В човека ние намираме една нова нервна система, която липсва, т.е., е недоразвита у животните; това е централната или анималната нервна система (в. бр. № 1 Ж. 3. 1941 г. „Синтеза на биологичните функции"). Тази нервна система лъва възможност на човека да се свърже с нови по-висши енергии, за да прояви нови сили и качества, присъщи на новото му състояние. Така духът и душата ни може да проявят добродетелите си в нашия живот. Чрез тях ние ще можем да сме в контакт със силите на духовния мир и да надраснем средата, в която сме поставени. Ние ще можем по този начин да вникнем и разучим съдържанието на формите във физическия свят, ще можем да се доберем до техния смисъл и обогатим знанието си, като се добираме все по-близко до истината. Затова Учителят казва: „Хармонията между анималната нервна система и вегетативната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот”.
Днес човек е поставен при най-добрите условия, които би пожелало едно семенце за своето възраждане. Чрез органите и вегетативната система ние сме свързани с всички видими и невидими сили на природата. Остава само едно: ние да използуваме това, което нашите корени ни доставят. Следователно, липсва ни разум, липсва ни достатъчно умствена светлина, достатъчно любов в сърцата, Време е вече да сменим и надраснем състоянието си на покой. Ние не трябва да оставаме в състоянието на зърното, защото, ако не се изявим и надраснем средата и условията, ще изгнием в нея. Състоянието на нашата физика е нашето минало, което трябва да надраснем. Човекът чрез съдържанието и смисъла на своя живот може да надвиши всички земни сили и форми, като прекрачи границата на духовния свят.
