Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик!
В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш. Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари...
Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!