Д-р мед. Йл. Стр.
ВЯРА В ЖИВОТА
„Както парите са обменна монета във физическия свят,
така вярата е обменна връзка в духовния свят,
а Любовта — в Божествения свят". — Учителят
Идва някой и казва: „Болен съм". Трябва да е бил някога здрав, за да може сега да се разболее. Но в какво се е състояло неговото здравословно състояние, как ь се е отразявало върху чувствата, желанията и постъпките му, той не знае. И сега също не знае, от какво е болен. Търси подкрепа от другаде. Защо? — Защото той не е знаел, кога е бил здрав. Той не познава себе си в здравно отношение, не е имал почит към хубавото, вечното в себе си и не е имал самочувствието на един здрав човек. Ние, хората, като че ли преживяваме дните си в сън, без да имаме самопочитание към това, което е вложено в нас. Ние търсим да видим нещата винаги вън от себе си, да видим нещо, излъчено от нас, изявено във физически форми, като жертвуваме за това понякога и нашите сили. Ние искаме да материализираме всичко, което е вложено в нас и му се радваме като наше творение. Но това ли е задачата ни? — Нам липсва едно пълно себепознание, а като последствие от това — вяра в личното съществуване. Ние се считаме по-кратковременни, отколкото нашит проявени желания, и затова човечеството живее с единствен стремеж да осъществи желанията си, били те лоши или добри.
Чудни сме ние хората! Това, което ни прави удоволствие, сме склонни преди всичко да приемаме за добро и го вършим без да подозираме, че тези наши постъпки или желания ни навреждат. Ние познаваме само това, което може да задоволи влеченията ни, а какви са последствията от това, нас най-малко не ни интересува. А това е по единствената причина, защото ние не поддържаме никаква връзка с духовното у нас. Тази липса на връзка, която ще ни обезпечи една добра преценка на реалното в живота, се предшествува от липса на вяра в доброто. Защото в този случай ние, като не проявяваме доброто, мислим, че това, което блазни нашите чувства, желания и влечения, е добро. Докато обаче ние бихме могли вечно и неотменно да проявяваме доброто в живота си, липсата на доброто в същия е временно и свързано със страдания.
Когато се радваме, ние знаем що и за какво се радваме, а когато страдаме, ние сме безпомощни, както изпуснат кораб в бурно море. А това как е възможно да стане в един и същи индивид? Ясно е, че нещо е смутило връзката с нашето аз, ние сме се отклонили от вярата в нашето духовно битие и законите на временното, преходното са взели връх над нас.
„Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото Любов. За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията. Те не Го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те остават винаги далеч от Него. Приемете първо Бога в себе си, и своята душа, и своя ум, и в своето сърце като израз на велики мисли и чувства, като подтик на добри и възвишени дела. Оттам погледнете вън, в обкръжаващата природа, и ще Го видите във всичко чисто и красиво". — У.
Болестите и страданията лишават човека за известно време от личното му отношение към преходното в живота. Всичко физическо не го блазни вече. Нему почва де причинява страдания всяка мисъл за преходното — повърхностното. Човек, когато е болен, даже се отказва да се храни. Защо тази апатия към това, което до вчера му е причинявало наслада или забава? — Човек в болезнено състояние почва да се вглъбява. Той почва да търси вечни и неизменни сили в себе си. Той търси да направи връзка със своето вечно аз и започва да вярва във вечното, което му е поверено. Той иска да оздравее. Иска да живее. Той започва да вярва.
Чрез тази новосъбудена вяра болният влиза в допир с душата и духа си. Той търси допир чрез същата и с Вечното в света, това, което дарява живот. Защото „Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва във функциите, които изпълняват органите и се ползува от енергиите, които те възприемат и предавай. — У. Вярата в здравето дава възможност на нашия дух и душа да се проявят във физиката ни. И от степента на тази наша вяра, на това наше всеотдайно желание да бъдем здрави зависи скоростта на нашето оздравяване. Понякога болният се нуждае от две истинни думи, за да оздравее. Друг път пък него не го задоволяват всички обяснения и лечебни методи, които лекарят би му дал. Той не вярва в себе си. Не може да задоволи и заглуши съмнението в собственото аз. Той няма вяра. Страданията тогава го обкръжават, връзката му със собствените добродетели става все по-слаба и по-слаба. Болният почва да се чувствува все по-самотен и изоставен. Докато това уединение, наложено от страданията, постави болния да съзре, че той сам е нищо, и че само връзката с неговата душа, дух и вечното в живота ще му обезпечат живот и благоденствие, може да се изминат дни, а даже години. Тогава болният, прочистен от всяко съмнение и пропит с вяра в доброто, може да бъде лекуван. Така Христос лекуваше тези, които имаха вяра. За него не бе цел да дари живот на тези, които бяха безверни, а на тези, които се отличаваха с вяра. Той питаше „Искаш ли да оздравееш"? или „Вярваш ли в мене"? — И тази вяра спаси много души. — „И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. Него видя Исус, че лежи и понеже знаеше, че от много време вече боледува, казва му: „Искаш ли да оздравееш?". След като го излекува с думите: „Стани, дигни одъра си и ходи", Христос го срещна повторно и му рече: „Ето, сега стана ти здрав, не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло" (Йоана 5).
Така животът ни налага чрез страдания, били те физически или душевни, да прогледаме чрез вярата си. И който придобие вяра в доброто, в собственото божествено аз и в Бога, ще благоденствува.
