Както всички в света и аз лъкатушех из пътеките на живота, за да търся своя личен, земен дял...
Търсих радост, пожънвах страдания, давах чистота, получавах наглост и лъжи...
И започнах да питам като слабо, ограбено дете, застанало пред толкова горчиви измами:
— Къде е смисълът на този жесток и груб живот? Защо светът е едно чуждо на живота на душата ми нещо? Докога ще е тази раздвоеност и мъчително разкъсване?!...
Така бе, докато чух Твоите думи, Учителю!
Колкото по-тихо изричаше Ти Словото Си, толкова по-мощно То удряше върху раните в сърцето ми. Уплаших ли се от Силата Ти, та толкова се вълнувах и тръпнех, като Те слушах...
А потайният глас в душата ми пак зазвуча с властна радост:
— Говори,говори,Учителю!...
В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и възкресява радостта и Божествената чистота на душата. Ето защо със стъпки на свето доверие аз правя крачка след крачка към Тебе...
В сърцето ми се заражда песен и разтопява мъката от раздвоеност, а мрачните мисли са подгонени като облаци от пролетен вятър на ранина:
— Говори,говори,Учителю!...
Едно дълговечно, жадувано тържество се разлива в мен — Твоето малко дете. То не е вече така слабо между други в света. И не пита за смисъла. Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на Любовта. В Нейно име Ти стоиш над нас като светъл Водач, раздаваш щедро благослова Си, за да ни слееш с Пътя, Истината и живота.
— Говори,говори,Учителю!...
Думите Ти са като Хляб за гладната ни душа, като Жива Вода за жадното ни сърце.
Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка...
Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова.
— Говори,говори,Учителю!...
Говори, Ти, Медоносна Уста, и ободрявай и дарявай ни със светото си благословение!
Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на Христовата Любов, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце. Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове...
Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни възкресиш като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!...
— Говори,говори,Учителю!...
Говори! И нека Твоят Говор стане свещен шепот в нашите сърца, божествен шепот на самите ни сърца, а ний ще слушаме, ще пазим и възпяваме! Твоето Слово ни понася с песенната лекота нагоре и залюлява в слънчевите люлки на Безкрайната Божия Светлина. Все повече ни доближава до Мистичния Възел на нашата предвечна цел, която вече знаем.
