Законниците и правната мисъл на Китай са изложени в около 1,800 тома книги. Колко страници, колко думи прави всичко това! И до къде е стигнал китайският народ с това огромно юридическо творчество? А с 18 думи само е предадена квинтесенцията на Христовото учение.
Хиляди и стотици хиляди томове са изписани за историята на разните народи, като повече от този материал засега предимно живота на велможи, царе, императори и водените от тях войни.
Какъв огромен труд е положен в областта на медицината, докато се проучи строежа на човешкото тяло, докато се разбере що годе нещо от функциите на неговите органи — физиологията! И въпреки този колосален труд, колко малко знаем за устройството на органите на човешкото тяло, Окото, например, — най-важното сетиво — е все още един голям проблем за съвременната анатомия и физиология: даже със затворени клепки човешкото око реагира далеч по-силно от най-чувствителната фотоелектрическа клетка! Колко опити, колко жертви, колко време и труд, колко писмен материал стои зад един съвременен лекар, дошъл до знанието и възможността с една инжекция да възвърне пулса на едно спряло да тупти сърце! А Христос каза; „Да бъде според вярата ви* и стана болният и възвърна се животът му.
Не желаем с това да твърдим, че нещата трябва да стават само по магичен начин. Трудно е да вярваме, че всички бихме могли да вървим по най-късите пътища, а искаме да загатнем само, че въпреки всичко много кривини, много напразни отклонения от пътеките, по които сме отправили нозе, биха могли да се избегнат. Много, твърде много излишен материал — ненужен баласт — би могъл да се изхвърли. А да се пестят сили и време значи да се движим с по-голяма бързина напред и с по-сигурни крачки към целта, „ ...пътя, истината и живота". Учителят казва: „Любовта ще ви научи" — ще ни покаже пътя, път през истината към живота. И действително, какво похабяване на сили, на средства и на време представляват нашите лутания — блуждаещи умове и сърца — пътища на безлюбието, каква част от хората на науката работят с любов? Колко от стотиците хиляди научни трудове са плодове на работа с любов? Давано е и се дава ход на много други подтици: себелюбие, тщеславие, материални интереси; от тук и резултатът: с много мъка — малко съществени придобивки. Колко много систематичен материал трябва да познава един съвременен естественик? Колко латински имена трябва да тежат на паметта му; колко автори, дати, числа са нужни за извоюване една научна титла! А простата истина, резултатният метод — съзнателна работа от любов и с любов — от колко малко души се спазва.
Влезте в някое учреждение и се взрете във физиономиите на десетките чиновници, насядали тук и там по бюра и маси. Колко от тези хора изглеждат да работят с радост? Болшинството са с изражение на безразличие, движенията им издават едва ли не отвращение от всичко, което ги заобикаля. И тази картина се повтаря на много места, където се работи: в държавни и обществени служби, в частни предприятия.
Ние мислим, че в един по-добър свят това положение не може да остане така. Един щастлив народ не може да е съставен от хора, които работят от тщеславие, от страх или с апатия, а се удоволствуват в себезабрава.
Целта да бъде велика, но и пътят да е красив! А пътят е красив, само когато ходим по него с радост и любов. „Любовта предхожда знанието; знанието е резултат", казва Учителят. А знанието ни е потребно, за да ходим със светлина по своя път. И само светлият път може да ни отведе през истината към живота.
