Ек. М-ва
СЕДЯ НА ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ БРЯГ
Седя на пясъка на морския бряг и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
Някога, при буря, водите, развилнели със своята страшна игра, заливаха брега и той беше пуст и безплоден. Днес, тук цветя разливат своите ухания и плодни дървета дават изобилно сочни плодове.
Седя на пясъка на морския бряг и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
Аз се радвам, о, Създателю, на безкрайния живот, защото Твоето слово ми разкри, че благодарение на влажните стъпки на тази стихийна игра на водите, очите ми се радват на изобилния живот, който сега изпълва брега. То ми разкри, колко пуст и безплоден би бил животът, ако страданията и скръбта не го докоснат. И в пустиня би се превърнало сърцето, ако в него грееше само слънцето на радост.
Аз се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир. Аз се радвам, защото в дълбината на сърцето ми, скръбта и радостта не се борят вече. Това стана, защото думите, които ми нашепва Онзи, чието име е Любов, премахнаха разликата, която имаше между тях и изпълниха сърцето ми с бялата тишина на примирението.
Седя на пясъка на морския бряг и се радвам на безпределните обятия на морето и на тишината, която лъха огряната от слънцето морска шир.
