Инж. хим. Д. Кочев
НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА
Сродното, сходното по същина — това е близкото. Разнородството създава разстоянията. В какво седи привлекателна сила на далечината? Кое отправя човешкия дух към необятното, към безкрайното, необозримото, далечното? Ако плътта, материята е у дома си при осезаемото, то човешкият дух има друга родина. А тя е „далече", тя е „друга" защото е разнородна, защото е различна от онова, което е твърдо и меко, топло и студено.
Ако мистицизмът, окултизмът и всички други езотерични учения са философия и наука на будните духове, то в това положение ще трябва да се търси и обяснението на склонността у същите, да разработват науки и учения за „далечните влияния", за „скритите сили": религия, магия, кабала, астрология, спиритизъм, физиогномия, хиромантия и др. Това са отправления на будния дух, на онзи който търси причините в далечните извори, в дълбоките корени, в началните тласъци, в основните принципи. По видимому нещата стават по един начин, но в същината си те са винаги по други. Заблуждението ни не изменя реалността на нещата, то има отношение само към нашето себеизграждане или саморазрушение. Държите в ръка камък, отваряте пръсти и същият полетява надолу и блъскайки се в парчето стъкло, лежащо на пода, счупва го и така в следващия момент виждате да лежи на пода камък и до него късчета стъкло. Коя е причината на това явление? Може да я търсите в камъка, в слабото стъкло, в ръката, която го хвърля, в гравитацията, в съзнанието, което заповядва вдигането и пускането на камъка и пак да не намерите истинската причина нито в един от тези моменти. Може да я търсите в съвкупността от всички фактори, в онзи комплекс от видими и предвидими причини, и въпреки това някое положение, никакви сили, някой действуващ принцип, извън цялата верига от причини и следствия, може да играе решителна роля. Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим. как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите.
Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията. Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф. Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие. Осланящ се първом на предположения, Лаковски изработи една теория за влиянието на космичните лъчи върху живите организми — растителни и животински. След него италиански, френски, германски, руски и американски изследователи събраха много и богат материал в тая област. Намери се връзка между туморните образувания в растителната и животинска тъкан и концентрацията на космичните лъчи в близката околност на обекта. Събра се ценен материал по въпроса за кълняемостта на зародишите. в зависимост от същите лъчи или индуцираните от първите такива. Недавна само проф. Хес и близък негов сътрудник са публикували ценен опитен материал върху тази материя.
Спираме се на тези примри не заради тяхната научна стойност, която несъмнено е огромна за теорията и практиката, а заради тяхната колосална философска значимост. Настоящите редове нямат предвид онзи, за които ежедневното и преходното са алфата и омегата в живота. Та казваме, ясните и неоспорими доказателства за влиянието на сили с далечни отправни точки — космични влияния — сочат и затвърдяват още един път здравите основи на ученията, разглеждащи живота и специално този на човека като космично явление. Онази философия и наука, които искаха да видят главата на котката като продукт от химизма на непосредствената околност, ще трябва още веднъж да коригират основни положения в своите системи. Ако и след астрофизиката, биофизиката, метеоробиологията и др. модерни издънки на съвременната наука доказват тясната връзка между живота на земята и космичната „атмосфера", някои предпочитат да си правят лукса, като игнорират този неоспорим фактически материал и продължават да считат живота за игра на миналото и случайност в „безразборното" и „безцелно" настояще, откъснат и чужд на макрокосмоса, то подобно ретроградство не може да има място в никоя сериозна философска и научна мисъл. Ние можем само да отбележим, че вън от истината няма прогрес, няма еволюция, няма творчество. Микрокосмосът не може да е вън и чужд на макрокосмоса: „Което е горе, то е и долу", „както на небето, така и на земята".
