Е.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ
И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобие нашему.
И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го.
Битие 1 ; 26, 27.
От ония дни, когато тези думи, скрили в себе си най- великата мистерия на живота, са били написани на книга, са минали хилядолетия. Може би те да са писани от Мойсея. а може би много по-късно, от Езра книжовникът, на когото се приписва, че първи е написал на книга „устното предание". Все едно, това е много малко важно за самата същност на тия космически слова. От когато те са известни на човечеството, има, все пак, хиляди години. И ние мислим, че те са по-скоро дадени като откровение, а не са резултат от обективно мнение. Човек със своя мозък не може да дойде до тази върховна космическа истина. Мозъкът на човека е ограничен апарат, за да може да долови нещо, което стои много над тия неща, с които боравим в нашето всекидневие.
Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на човека са отдавна известни на човечеството. те са отдавна и многократно разисквани, одобрявани или оспорвани от религиозни мислители, от науката или от профани. И те са надживели всички тях. Защото те са истина и са по-стари, отколкото човек може да си помисли. те са по-стари и от всички най-стари събития, описвани в Библията. Защото те са лежали като основен скрижал в плановете за създаването на света, в плановете на предвечната Сила, която е търсила да осъществи своето въплътяване. Затова тези думи: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" крият в себе си една от най-великите мистерии. Тези думи ни отвеждат до едни от най-интимните прояви на Божеството.
Колкото и отдавна да са известни на човечеството тези слова и тази истина, все пак те са останали неразбрани за хората. Ако те биха били разбрани, биха ли се делили човеците помежду си? Без съмнение не, защото те биха знаели, че са направени по образ и подобие Божие и че, следователно, са едно с Бога. А в Бога разделяеми не могат да бъдат! Цялата култура на човечеството вчера и днес показва, че не се разбират тия прости, но велики и вечни истини, в основата на които лежи братството между всички.
През разните времена от живота на човечеството, отделни единици или окултни школи са идвали до правилното разбиране на този библейски стих и са хвърляли светлина в очите на изстрадалите хора, като са ги назидавали да виждат произхода си, че той е Божествен и следователно, че трябва да живеят братски. Естествено, ние знаем, че делото на просвета на тия единици и окултни школи през вековете не е останало безплодно — тези семена са дълбоко посети в съзнанието на тия, в които са паднали, все пак, за да се разрасне това дело до размер да обгърне цялото човечество, е необходимо много време, много страдания и много голямо вътрешно и външно индивидуално и обществено възпитание.
И не е ли крайно време вече, когато всички съзнателни хора по земята трябва да подемат единно далото на братство и единство между всички човеци, делото за единния произход на всички хора и народи! Крайно време е човечеството да се осъзнае и тури край на злоба, разделение и мъст. Време е всички да дигнат ръка и намерят своето еднородство и единство в Бога, в любовта и търпимостта между всички.
„И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему". Това библейско твърдение се приема на вяра от всички религиозни хора, които считат Библията за свещена книга. Това за тях е така, те не търсят доказателства. Въпросите на вярата не се доказват. Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство.
Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога. Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува.
Ала въпросът се поставя иначе. Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието. В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа. Цялото органическо развитие от амебата до човека е първична планова целесъобразност в битието. Затова човек включва в себе си целия останал животински свят. В това отношение законът на Хекеля, че индивидуалното развитие е кратко преповторение на общото развитие, е верен. Човек, обаче, крие в себе си не само материалната еволюция на живите форми. Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа. Ето тука е великата тайна. — Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност. Така е дал начало на човешките души. Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли. Това е дългото време на развитие на органическите форми, докато се създаде форма, пригодна за човешката душа. И тази форма е тази на.разумния" човек. Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим човека по образ и подобие наше". Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството. Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде човека по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло. Не, човек само в тяло не е още образ Божи. Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло. Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия човек.
Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему". Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ. Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога. Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една дреха, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености. Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското? Що е човек без душа, без проявена чрез тялото душа? Той е един звяр. Затова Учителят казва, че днес хората са вълци, лисици и всевъзможни животни. И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински. Човек, разумният човек, човекът дух и душа не би допуснал това, което става в света днес. Но духът, Божественото ще вземе връх, ще се наложи и хората ще пораснат, от животни ще станат човеци с „жива душа".
„Създаде Бог човека по своя образ". Създаде духът и душата по свой образ. А за тялото на човека Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7). „Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския свят до създаването формата, тялото на човека. „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ.
А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия". И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло. Цялото човечество, което сега живее в неведение, ще стане образ и подобие на Бога.
