ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Животните – радиоприематели и предаватели
От древно време пощенският гълъб е използуван за пращане на съобщения. Той е особено ценен в такива случаи, когато другите видове пощи са невъзможни. Използуван е бил между другото и при екскурзии в далечни и непристъпни планини. Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически права линия отива към своя гълъбарник. Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в права посока. С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това?
Други опити са правени с пеперуди. Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат. Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки. След това се дига и по най-късия път по права линия отлита към женската.
С подобни опити се е доказало, че пипалата на пеперудата представляват радиоприемателни и предавателни антени — значи, чувствителни са за радиовълните. И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени. Физиците са възприели по-после този термин. Антените които човек е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано. Това са пипалата на насекомите. Но констатирано е, че не само насекомите и гълъбите, но и всички животни имат такива антени. Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне, кучета, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища.
Нека си позволим една аналогия от физиката и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата. Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù. Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина. Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека. Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр.
Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината? И именно това е установено. За пчелите е установено, че за тях са видими ултравиолетовите лъчи, които са невидими за човешкото око. Например, ако влезе човек в тая стая, в която няма обикновена светлина, но има ултравиолетови лъчи, тая стая ще бъде тъмна за него, но ще бъде светла за пчелите. Пчелите измазват добре своя кошер, събират смола от дърветата и запушват всички дупчици, за да не влиза вътре нито най-малкият светлинен лъч, но вътре те виждат всичко, понеже за тях са видими и други електромагнитни вълни. Доказано е още, че пчелата, като излети сутрин от кошера си, лети малко около него, за да долови по радиовълните, които изпущат растенията, къде има цъфнали цветя и полита в тая посока. По тоя начин можем да разберем, как гълъбът, пчелата, пеперудата и пр. могат да се ориентират чрез радиовълните, които изпущат и приемат. С множество подобни опити научно е установено, че всеки организъм изпуща и приема електромагнитни вълни. Правен е следният опит: поставя се женската пеперуда в дебела металическа кутия, за да не могат радиовълните нито да влизат, нито да излизат. Тогава мъжката пеперуда отнесена даже и на малко разстояние, не може да я намери.
Човек възприема света дотолкова, доколкото позволяват неговите сетива. Това, което вижда неговото око, за него съставлява видимия свят, а това, което не възприема окото му, е невидимо за него. Сега научно е намерено, че съществуват много неща, които не са видими за човека. Тези нови установки ни водят към едно ново духовно разбиране на живота.
